6 потайни места в Париж, които всеки трябва да посети
От HighViewArt
Преди известно време имах честта да работя за 4 месеца в Париж, Франция. Спомням си първия ден, когато кацнах на летището и хванах метрото, което ме отведе до центъра. Излязох на улицата и изпълнен с любопитство започнах да притичвам между световноизвестните забележителности. И едно по едно преживях разочарования.
Булевардът Шанз Елизе (Champs-Elysees) се оказа претъпкан предимно с туристи, а околното автомобилно движение пречи да се насладиш на разходката. Французи там почти липсват. Вътрешността на катедралата Нотер Дам е почти неразличима от който и да е голям католически храм в Западна Европа. Огромният Лувър, побрал хиляди картини, реално съдържа само няколко известни за мен шедьовъра – най-популярният от които е невзрачната Мона Лиза. Кабарето Мулен Руж се намира в един от най-пропадналите квартали, сред проститутки, секс шопове и стриптийз барове. И на всичкото отгоре навсякъде трябва да внимаваш да не се спънеш в някой заспал бездомен клошар.
Тъй като след работа трябваше да прекарвам времето си сам, поради характерните особености на френския манталитет да не общуват с чужденци, реших да обикалям града пеша. Всяка вечер тръгвах в непозната дотогава посока, вървях по няколко часа и решавах да се върна на обратно. Понякога ориентацията ме лъжеше и се оказваше, че се лутам в кръг, далече от хотела. В други моменти обаче, успях да разбера защо някои хора са толкова влюбени в Париж. Ето и списък с любимите ми и неподозирани за много “не-забележителности”:
6. Бизнес квартала La Defence
На крайната метро спирка на линия 1 се намира истинско бижу в модерната архитектура – бизнес кварталът La Defence. В центъра му се намира Grande Arche, сграда във формата на арка, която е всъщност точка по правата линия дефинирана от Триумфалната Арка, Шанз Елизе, обелиска Конкорд, градините Тюйлери и Лувъра. Навсякъде наоколо се извисяват небостъргачи, но има достатъчно градини и отворено пространство. А в парковете e пълно със статуи и фонтани от модерното изкуство. Също като парка Заимов, ама малко по-културно. Най-приятно ми беше да се разхождам там извън работно време – когато хората са си тръгнали и кварталът е празен и успокояващ. Голямо предимство е и че всички улици са вкарани под земята и няма движение между сградите.
5. Музеят за модерно изкуство Помпиду
Първият ми сблъсък с contemporary art-а. Музеят се намира само на 20 минути пеша от Лувъра, а е толкова изключително по-интересен! Сградата му е знакова, опасана от тръби. Дори и ескалаторът е една голяма тръба.
А изкуството! Често до картините имаше и телевизор, показващ филмче как са направени. Стоял съм часове пред произведения, чудейки се дали нормален човек ги е мислил – отговорът обикновено е “не”. Единият от изложените художници използвал само синя боя, но чрез различни техники.
4. Танци покрай Сена
Точно срещу Нотер Дам, от другата страна на Сена, почти всяка вечер се събират различни танцувални клубове, донасят си музика и започват да танцуват. Водата от реката се пличка само на няколко метра встрани, осветлението идва главно от прожекторите на катедралата и преминаващите корабчета. Атмосферата е невероятно романтична, ритмите – различни. Чуват се класически и латино песни, а всеки който желае и минава наоколо, може да се присъедини. В такива моменти разбрах защо Париж се нарича града на любовта.
3. Вечерна гледка от върха на хълма Монматр
Има европейски столици, които са известни, красиви, но са някакси захлупени, защото са построени на равно. Пример за това са Лондон и Рим. За щастие на парижаните, те си имат хълма Монматр. На върха му е построена величествената катедрала Сакре Кьор (Sacre Coeur), значително по-интересна архитектурно от НотерДам. Мястото е главна туристическа атракция, но много хора, уморени от дълго обикаляне, пропускат да дойдат тук вечерта. От стълбите пред катедралата се вижда целия център на Париж, а най-хубавото е, че туристи и парижани сядат един до друг, някой изважда китара, и всички (или поне тези, които могат) започват да пеят.
2. Катакомбите
Това е може би мястото, което най-трудно успях да посетя. Ходих няколко пъти през различни месеци и все се оказваше затворено. Поради влажността, а и подземията, Катакомбите са достъпни за туристи само през летните месеци и то в определените 2-3 часа на ден.
Историята на катакомбите датира от 10-12 век. Местните хора, които са нямали пари да бъдат погребвани както подобава, са били полагани в общи гробове. С времето и поради пренаселването дори и тези места се препълвали. За да изкара повече пари, църквата започнала да изравя погребаните и да поставя новите трупове на освободеното място. Няколко века по-късно положението станало нетърпимо. Гробището било извор на зарази, преминаващи в целия град чрез подпочвените води. През 18ти век общината взела решение да го закрие като премести костите и черепите в изоставени тунели. В момента останките на над 6 милиона човека лежат подредени по стените на тези тунели.
Лично аз смятам, че всеки себеуважаващ се човек трябва поне веднъж в живота си да отиде на място, пълно със стилно подредени по стените черепи. Може би от там ще започне новия Зомби Апокалипсис.
1. Музеят на канализацията
Най-голямото ми случайно откритие се случи по време на разходка по брега на Сена. Това е може би най-необикновения музей, в който съм бил някога. Той се намира на 1-2 пресечки от българското посолството. Входът му ме отведе до безкрайните подземия, опасващи целия Париж. На различни информационни табла е показано как е изградена системата от канали, която датира от 13 век. Интересно ми беше, че за да не се загуби човек отдолу улиците са надписани със същите табели, както и над земята. А за да се чистят каналите са използвали специално пригодени лодки. От разказът на екскурзовода разбрах, че често в канализацията се губят/биват изхвърляни домашни любимци . Откривани са малко крокодили и екзотични видове змии.
Автор: Петко Попадийски
Материалът е публикуван в неговия блог blog.popadiyski.com
