Символ на безвремие - Маноло Бланик

Мануел Бланик Родригес е роден на 27-ми ноември 1942 г. в Санта Крус де Ла Палма, Испания.
Най-голямо вдъхновение и въздействие върху бъдещото на Маноло, оказва неговата майка.
Недоволна от обувките, които се предлагат на пазара, тя създава свои, а занаят учи от местен обущар на Канарските острови.
С кариера, която продължава близо 50 години, името Бланик е символ на един от най-влиятелните дизайнери на обувки в световен мащаб.
Сам скицира всички свои произведения за колекциите си. Не обича да подражава, обидно би било да имитира, това го отличава и превръща във водач.
Фактът, че не харесва помпозността, снобизма, високомерието и демонстрирането на финансово положение чрез модни аксесоари, го прави човечен и много смислен.
Маноло Бланик е марка, синоним на стил и елегантност, която стои над всички останали, при това с основателна причина.

Г-н Бланик, какви обувки носите в момента?

- В момента нося почти същите обувки, с каквито бях, когато за първи път започнах да проектирам: двуцветни обувки за лятото и двуцветни обувки за зимата. 
По онова време имахме класически мъжки обувки с крокодилска кожа. Те бяха най-екстравагантното нещо и наистина имах един чифт. Винаги съм обичал класическата мъжка обувка в различни цветове, различни форми и различни материали.

Имаше ли някакво приключенско възприятие около мъжките обувки по това време?

- Да, мъжките обувки тогава бяха абсолютна свобода. Имахме прекрасни личности в средата на осемдесетте години като Дейвид Бауи, които поискаха три сантиметрови обувки. През цялата си кариера може би бях направил шест или седем чифта мъжки обувки годишно, а тези, с които разполагахме, ги продавахме.
Разбрах, че във всички наши магазини има клиенти, които питат за мъжки обувки, затова реших да започна да се занимавам и с мъжка колекция. Такъв съм, взимам решения за секунди! Докато правих туид миналата година за жени, изработих туид и за мъже, който бе неочаквано успешен.

Защо неочаквано?

- Е, хората не искат да се променят твърде много. В момента всички са на режим да носят едно и също. Попаднах на едни обувки от моите приятели в "Balenciaga" и не искам да бъда груб, но си помислих: „Господи, 1000 лири? За гума?"
После срещнах една жена в парижкото метро, която не можех да спра да гледам, беше прекрасна. В същото време забелязах, че носи тези ужасни обувки на "Balenciaga", за това ù казах: „Скъпа моя, имаш красиви крака, но смени тези отвратителни обувки!"
Съжалявам, наистина съм безцеремонен в това отношение.  

Смятате ли, че в наши дни обувките са загубили своя социален или културен смисъл?

- Всичко идва на етапи и мисля, че днес хората много държат да покажат какво са си купили, всичко да бъде скъпо, имената на марките да се афишират, и всякаква подобна показност, която изобщо не ми допада. Харесват ми красиво направените неща, но не и когато ми ги навират в лицето. Намирам това за вулгарно! 1000 лири за маратонки? Да демонстрирам какво? Не са красиви. Изглеждат и правят всичко грозно. Има един американски термин, мисля, че се наричаше „фугли" (fugly в превод означава "нахално"). Прочетох го в "The New York Times" онзи ден и казах: „О, Боже, каква е тази дума?" Именно това се случва.
Сандалите просто означават, че вече е лято, горещо е и търсите прохлада.  Не е необходимо да показвате статуса си, освен ако не живеете в някакво странно общество.
Не мисля, че е нужно хората на плажа да виждат скъпите ви обувки.

Може би обувките просто са се превърнали във функционална мода.

- Може би функционалността е вярна или става въпрос и за комфорт. Например за мъжете имате красив марокански бабуш или чехли, изтъкани от палмови листа. Това е нещо значимо: мъже, които искат да се чувстват комфортно. Същото бе и с жените през изминалите векове - носеха огромни сложни рокли, но съчетани с удобни обувки. {GALLERY}

Така или иначе не изглежда да се интересувате особено от тенденциите.

- Не, всъщност никога не съм се вълнувал от тях. Нито сега, нито тогава.
Не разбирам какъв е смисълът от всички тези глупости - млади хора, носещи едни и същи рокли, едни и същи обувки? Мисля, че е ужасно всички да бъдат еднакви. Мразя това! Харесвам независимостта! Обичам ексцентриците! Ако нещо ви допада, то тогава си го купете, но открийте своя собствен стил и се придържайте към него.

Айрис Апфел веднъж каза, че що се отнася до стила, първо трябва да знаете кой сте и след това да продължите нататък, което е доста усилия.

- Точно.
Повечето хора не се нуждаят от индивидуален стил, защото има на кого да подражават и за тях има твърде много интернет.
Те дори не знаят коя е била Брижит Бардо! 
Стоях в една галерия, където имаше красива картина от Ричард Аведон на Брижит Бардо. Забелязах, че две момичета я гледат. Едно от тях каза: „О, колко е красива, нали? Коя ли е тя?" 
Почти удуших с поглед горкото дете. 
Брижит Бардо е най-невероятната жена, която промени начина, по който жените носят косата си, панталоните "Капри", малките рокли в Gingham, балеринките.
В днешно време такива хора имат прекалено къса памет.
Разбира се, може и да греша, все пак съм вече стар.

Винаги ли сте били очаровани от обувките? Дори когато бяхте дете?

- Да. Спомням си, че обичах обувките на Барбара Стануик в "Double Indemnity"! Спомням си също, че на островите в Испания жените носеха еспадрили, каталунски еспадрили с много връзки около глезена. Това са първите обувки, които си спомням като момче. Започвайки да проектирам, се сещам и за ужасните, много тежки платформи.
Никога не съм харесвал тежки обувки от всякакъв силует, защото дори и да сте ниски, те ви карат да изглеждате още по-ниски. Тогава през осемдесетте години всички носеха високи токчета, което бе идеално за мен, защото обичам токчета. След това нещата се измениха. Промените към настоящия момент са толкова бързи, че дори не можете да видите каква е всъщност промяната.

Какви промени се надявате да видите в модата?

- Очаквам да видя жени и мъже, които просто са облечени красиво. Онзи ден срещнах мъж с ленен костюм и ленени обувки - помислих, че това е необикновено. За мен това е максималният шик, максималната елегантност. Мисля, че трябва да има ограничение. Хората влагат твърде много в една обувка, твърде много фантазия, прекалено декорации и свръхдизайн. Мисля, че най-добрите дизайнери, които съм виждал, са скандинавските! Те са наистина чисти, имат красиви идеи и ги изпълняват красиво. В наши дни това е рядкост. Имах голям късмет и не зная защо, но обувките ми нямат специално време. Не ги създавам с тази цел, то просто се случва - обувките ми са безвремие. Абсолютно съм надарен с това.