Наоми, която няма какво да доказва и не дължи нищо на никого
От Нели Славова
В продължение на три десетилетия светът се опитва да я определи. Но супермоделът и активистката предпочита да прави нещата по свой собствен начин.
Важна част от мита за Наоми Кембъл - супермодел, активистка, модна икона, визионер - се крие в историята на нейния произход. Вероятно вече я знаете, но само да припомним: 15-годишната Кембъл, ученичка, произхождаща от доста невзрачните улици на лондонския квартал Стритъм, е забелязана от скаут за модели, докато пазарува от витрина в лондонския Уест Енд.
История, която е далеч от начина, по който повечето успешни модели в наши дни са открити - или чрез Instagram, или благодарение на известните си родители. Заедно с другата икона от 90-те години (и близка приятелка) Кейт Мос, Кембъл е отговорна за това, че едно поколение британски тийнейджърки се опитваше да изглежда "модерно", докато обикаляше големия Topshop на Оксфорд Стрийт, надявайки се, че и те ще бъдем "забелязани", докато пазаруват в съботния следобед. Съдбата на Кембъл изглежда така, сякаш една случайна среща е променила траекторията на живота ѝ. Но когато седите срещу нея в хотелски апартамент на дискретно място в Европа, осъзнавате, че с лице като нейното - тези внушителни скули, които се издигат нагоре, сякаш в знак на почит към небесните същества, които трябва да са изиграли роля в създаването им, и тези пухкави, перфектно пропорционирани устни - Наоми винаги е щяла да бъде известна.
"Буквално всеки ме е канил да напиша книга", казва тя, настанявайки се на дивана.
Кембъл е от стария Холивуд и се държи със самочувствието на човек, който се е радвал на слава отпреди 90-те години на миналия век - тоест на истинска знаменитост. Тя не се занимава с политика на относителност или с изучена скромност, които изглежда са по подразбиране за днешните изгряващи звезди. Инстаграмът ѝ е изпълнен с блясък и пътувания със самолет; разговорът ни често е прекъсван от имената на изключително известни знаменитости и модни дизайнери, които тя смята за свои близки приятели.
Повече от три десетилетия тя се задържа в центъра на модата, а мястото ѝ е запечатано в историята на индустрията. При цялата ѝ изисканост, понякога в Кембъл има и нещо съвсем момичешко - например когато се измъква на терасата на хотелската ѝ стая, за да изпуши една цигара. "Ще се откажа от тях в навечерието на Нова година", съобщава ми тя, леко заговорнически.
Току-що е приключила с няколко главозамайващи седмици на пътуване - период, в който пътува от Милано до Маями, от Маями до Лондон, от Лондон до Египет (където седи на първия ред на мъжкото ревю на Dior), отново се връща в Лондон за Британските награди за мода, след което отива в сенегалската столица Дакар, за да наблюдава първото в историята на Chanel ревю в Африка на юг от Сахара. След това от Саудитска Арабия до Лондон. От Лондон до Ню Йорк. Отново в Лондон. Скоро Наоми ще се върне в Близкия изток и след това отново ще отиде на почивка в Сенегал.
Защо, питам аз, все още работи толкова усилено? Повечето от нейните колеги отдавна са се пенсионирали, появяват се от време на време за някоя кампания, но иначе са доволни да забавят темпото. За разлика от тях Кембъл е все така заета и натоварена, както през 90-те години на миналия век, като само през изминалата година е участвала в кампании за Balmain, Hugo Boss и Pat McGrath Labs. Какви още върхове я чакат за покоряване?
"Обичам това, което правя", казва Кембъл. "На този етап от живота си съм привилегирована, че мога да избирам нещата, които правя. И също така съм благословена, че все още разполагам с всички страхотни възможности, които ми се предлагат. Така че защо не?"
"Нямам какво да доказвам. Това е, което ми харесва да правя. Работата ми е трудна, но в същото време ми носи удовлетвореност. Още се наслаждавам на това, което правя, а това е много важно.''
Сега значителна част от времето на Кембъл е посветена на активизъм, филантропия и културно посланичество, често чрез Fashion for Relief - организацията с нестопанска цел, която тя основава през 2005 г., за да набира средства за жертвите на урагана Катрина, и която оттогава е събрала над 15 милиона долара за благотворителни каузи по целия свят. През октомври тя стартира Emerge - инициатива, насочена към откриването и насърчаването на следващото поколение творчески таланти от нововъзникващи общности по целия свят, с галавечер и модно ревю в Катар, изпълнено със звезди. На достъпен език това означава стажове, наставничество и развитие на умения в творческите индустрии в областта на модата, но също така и в изкуството, развлеченията и технологиите.
Желанието на Кембъл да издигне следващото поколение модни творци личи и от броя на по-младите модели, които е взела под крилото си. Сред тях е и Адут Акеч, 23-годишният модел с кукленско лице, родена в Южен Судан, която в момента е едно от най-търсените лица в модния бранш, в немалка степен благодарение на подкрепата на Кембъл.
"Знаете ли как една майка се грижи за детето си? Когато съм около нея, се чувствам в безопасност", казва Акеч. "Тя е като одеяло за утеха. Въпреки че съм толкова далеч от биологичната си майка, чувствам, че имам и друга фигура, която се грижи за мен като за собствено дете." Акеч се запознава с Кембъл за първи път през 2017 г. на снимачната площадка на календара на Pirelli на тема "Алиса в страната на чудесата" на Тим Уокър, който се прочу с изцяло чернокожия си актьорски състав. Когато няколко месеца по-късно се премества сама в Ню Йорк, тя се свързва с Кембъл, която ѝ е дала номера си. "Тя се грижи за мен така, както би се грижила за собствената си дъщеря", казва Акеч. "Всеки път, когато излизам с нея, Наоми иска да се увери, че съм се качила в колата си в безопасност. Казва ми да ѝ пиша веднага щом се прибера вкъщи. Тя няма да заспи, ако не ѝ изпратя съобщение."
Има много начини да бъдеш майка. "Аз съм майка на много хора", казва Кембъл. Тя винаги е знаела, че иска да бъде такава. През май 2021 г. Кембъл обяви, че е посрещнала дъщеря. "Не ставаше въпрос за това кога ще се случи. Животът на всеки човек поема по различен път. Става дума за това с кого ще се случи, и това е много важен въпрос, защото искаш да си сигурен, че го правиш с правилния човек, с който ще сте свързани до края на живота си." Тя прави пауза, която изглежда много по-дълга от няколко секунди. "Ето защо избрах да го направя сама."
Но да започнеш самостоятелно родителство на 50-годишна възраст е доста трудно начинание. Дали не се притеснява от тази перспектива?
"Не."
Изобщо не?
"Не, не." След миг тя се замисля. "Е, предполагам, че може да съм нервна, питам се дали правя всичко правилно? Но се носиш по течението." Кембъл е доверила на малко хора за плановете си да има дете, макар че един от хората, на които е споделила, е актрисата Камерън Диас (или "Ками", както я нарича), към която сега се обръща и за родителски съвети. "Познавам я от дълго време и наистина я обичам и уважавам. Казах ѝ за моите бъдещи намерения, а тя просто отвърна: "Добре. Ще си имаш една вярна приятелка."
Иначе Кембъл донякъде не желае да се изказва по темата за майчинството, опасявайки се то да не се превърне в определящ разказ за публичната ѝ идентичност - чувство, което мнозина, които се впускат в майчинство, ще признаят.
Все още сме на терасата, след като се преместихме там от хотелската стая, и слънцето започва да залязва. Високо на хълма, гледайки надолу към примигващите в далечината светлини на близкия град, гледката е абсурдно романтична. На този фон Кембъл се смекчава.
В близките дни тя ще пътува до Сенегал за ваканция и въпреки че Кембъл често нарича себе си "глобален гражданин", е ясно, че това е частта от света, която наистина е в сърцето ѝ. "В момента, в който кацна в Африка, се чувствам... добре, едното нещо, което нямаме, е расизъм. Така че това е голям плюс", казва тя и описва психическата тежест, която се сваля, когато не се налага да се притесняваш от перспективата за расистка микроагресия, когато можеш просто да се слееш с хората от твоята кожа (доколкото някой толкова известен като нея изобщо може да не бъде забелязан).
Кембъл разказва с мечти за Кения, където има дом, и за впечатляващата ѝ природна красота. "Щастлива съм, че хората най-после разбират колко красив е африканският континент", казва ми тя, разказвайки за сенегалски ястия като тибудиен и яса. Усещайки удобен момент, се опитвам да я подтикна да избере страна във "войните за джолоф" - шеговито съперничество между ганайци и нигерийци от диаспората за това коя страна прави най-добрия ориз джолоф, но тя отминава с усмивка опитите ми да я включа в отбора на Нигерия. "Няма да участвам."
През 2020 г. светът на модата (заедно с почти всяка друга индустрия) реагира на глобалните протести "Животът на чернокожите има значение", както и на последвалите разговори за расизма, като обеща по-голямо разнообразие и повече представители на BIPOC на висшите нива в индустрията. Година по-късно проучване, проведено от The New York Times, показа, че почти нищо не се е променило. При движенията за социална справедливост като антирасизма може да настъпи момент, в който да се появи отпор, тъй като тези, които са инвестирали в статуквото - които може би в един момент дори са подкрепяли напредъка - стават уморени или резистентни към промяната и започват да чувстват, че е направено "достатъчно".
Като се има предвид колко гласно Кембъл говори за расизма и разнообразието, как, за Бога, се оказа, че е ходила на изключително противоречивото шоу на Yeezy по време на Седмицата на модата в Париж през октомври миналата година, на което Кание Уест изпрати по подиума модели, облечени в тениски с отпечатан на тях расистки лозунг "White Lives Matter"?
"Не го видях. Бях на последния етаж", отговаря тя ясно и обяснява, че поради разположението на мястото на събитието не е видяла тениските, всъщност не е знаела за тях, докато не се е върнала в хотела си и агентът ѝ не я е осведомил.
Само няколко дни след като интервюирам Кембъл, Вивиен Уестууд, легендарната дизайнерка и доайен на британската модна индустрия, умира на 81 години. Когато чувам новината, веднага се сещам за известния образ на Кембъл, която пада - с пълна грация - по средата на модния подиум по време на ревюто на Вивиен Уестууд през 1993 г., благодарение на деветсантиметровия чифт от известните токчета на дизайнерката с платформа Ghillie. Това, че оттогава изображението се е превърнало в прочута част от историята на модата, е може би доказателство за емблематичността на Кембъл, която по някакъв начин може да направи падането шик и стремеж, а не смущаващ фалш. Почитта към Уестууд се излива от цялата модна индустрия, включително и от Кембъл.
Твоето наследство тепърва предстои и ще бъде издълбано в камъка завинаги, тъй като приносът ти към нашата индустрия е неизмерим'', се казва в нейния пост в Инстаграм.
Когато питам Кембъл какво се надява да бъде нейното собствено наследство, тя леко се усмихва - явно това не е нещо, което я занимава особено. "Похвалите са хубави, но те не ме определят. Аз не търся това. Върша си работата, защото изпитвам страстна нужда да я върша".
За нея наградата идва от това, че "просто вижда как следващото поколение се справя добре. ... Това ме прави щастлива."
Интервюто е водено от Отега Увагба за сп. Harpers Bazaar
