Maison Margiela от Глен Мартенс: Анатомия на принудителната усмивка

Разтворителите за уста в колекцията на Глен Мартенс за Maison Margiela Spring Summer 2026 надхвърлят простото повторение на кодовете на къщата. Те са интелигентен, макар и зловещ, хибрид между естетиката на Маржела, театралността на Галиано и саркастичния, поп-културен гений на самия Мартенс.

В контраст с традиционните маски на Margiela, които закриват цялото лице, разтворителите за уста не крият модела, а неутрализират неговата възможност за изразяване. Основната идея е свързана с преосмисляне на един от най-старите кодове на Maison Margiela – анонимността и премахването на индивидуалната идентичност.

Мартин Маржела (основателят на къщата) винаги е премахвал личността на модела чрез маски, воали или просто прикриване на лицата. Целта е вниманието да бъде насочено изцяло към дрехата, а не към човека, който я носи.

Вместо да покрие цялото лице, Мартенс фокусира елемента на анонимност върху устата. Металните скоби, които държат устните отворени, са оформени така, че да напомнят за емблематичния лейбъл на Margiela – четирите бели шева (Four Stitches), които са единственото видимо лого на линията. Това създава унифициран и стандартизиран вид. Моделите са лишени от възможността да изразяват емоции чрез устата си, свеждайки ги до "нямо" платно за дрехите. Както се посочва в някои ревюта: ''самото облекло трябва да говори".

Самият Глен Мартенс коментира, че скобите приличат на "задължителни усмивки". Това може да бъде интерпретирано като лек социален коментар за съвременното общество и очакванията то да изглежда щастливо или да се подчинява на определени форми на изразяване, независимо от вътрешното състояние. Това е особено силно, защото колекцията е представена под акомпанимента на детски оркестър, който свири класическа музика – съпоставяйки невинността и радостта на детството с тревожния, леко дистопичен вид на моделите. Моделът е принуден да "усмихва" по един смущаващ, механичен начин, което подчертава фалша зад тази задължителна перформативност.

За едно от ревютата си в Diesel, където също е творчески дизайнер, Глен реши моделите да излизат на подиума със сини, неестествени лещи на очите, имитиращи цвета на денима, като вид продължение на дрехата, унифицирайки тялото с материала/кода на марката.