Иман направи революция в модата с мъдрост, красота и сила
От Нели Славова
Супермоделът разговаря с Фунми Фетто за промяната в модната индустрия, съпротивата срещу клишетата за остаряването и за силната си любов към Дейвид Боуи.
Може би ще се изненадате, че когато срещнете Иман, първото нещо, което забелязвате в нея, не е лицето ѝ. Разбира се, то е необикновено. Това е лицето, което в крайна сметка помогна на супермодела, активист, актриса, предприемач и отскоро изпълнителен продуцент да постигне световната слава. И все пак това не е достатъчно, за да отклони вниманието ви от първото нещо, което забелязвате в Иман - нейният глас. Той е завладяващ, звънлив, мелодичен и изпълнен с експресия. Когато тя говори, вие слушате.
Тя седи с лебедово самообладание във всекидневната на къщата си в Катскил Маунтинс, която някога е споделяла със съпруга си Дейвид Боуи, починал през 2016 г. Вътре пространството е скроено, прекъсвано от цветни и текстурни елементи: урок по сдържан, спокоен лукс.
Интервюто - и първата корица на британския Vogue в историята на Иман - идва покрай работата ѝ като изпълнителен продуцент на Supreme Models, нова документална поредица от шест части в YouTube. Вдъхновена от книгата на Марселас Рейнолдс, с подзаглавие "Иконичните чернокожи жени, които направиха революция в модата", тя проследява авангарда от чернокожи модели, които не само промениха индустрията, но и помогнаха за преоформянето на стандартите за красота извън подиума.
Разбира се, освен Иман, има и жени като Дониъл Луна, Наоми Симс, Бевърли Джонсън, Рошумба Уилямс, Наоми Кембъл, Джоан Смолс, Синди Бруна, Карън Александър, Авенг Чуол, Вероника Уеб, Халима Аден, Даки Тот, Пат Кливланд, Тайра Банкс, Адут Акеч, Адуа Абоа... списъкът наистина е дълъг. Това е изключително свидетелство не само за силата на чернокожите модели, но и за работата, която е трябвало да се свърши, за да се запази вратата към света на модата поне открехната.
''Обсебването от младостта е западен манталитет'', казва равномерно Иман. "Аз идвам от Африка, където празнуваме остаряването. Един приятел ми каза, че има ръст на козметичната хирургия, и всичко това, защото хората се виждат в срещи с Zoom. Ако се притесняваш от това, просто постави камерата нагоре, така че да е наклонена надолу към лицето ти, за Бога!" - казва тя, смеейки се на абсурдността.
Би било лесно да отдадем завидното самочувствие на Иман на прозорливостта, която идва с възрастта, но по някакъв начин, то може би винаги е било вродено.
Иман Мохамед Абдулмаджид е родена в Сомалия през 1955 г. от родители, които описва като млади активисти, борещи се за страната си, която по това време е италианска колония. "Къщата беше постоянно пълна с всички тези млади хора, които влизаха и излизаха".
Когато Сомалия получава независимост през 1960 г., баща ѝ, говорещ арабски, се обучава като учител, а майка ѝ завършва образование за медицинска сестра. Стремежът на майка ѝ към образование полага основите на Иман, които за момиче, израснало в мюсюлманска страна по онова време, са изключителни. "Нямаше добри училища за момичета с изключение на едно, ръководено от католически монахини, в което можеше да се прибереш у дома само през уикендите.'' Именно там е изпратена Иман. И тя негодува срещу това.
"На около 12-13 години се скарах с майка ми. Казах ѝ: "Ти държиш момчетата си вкъщи, близо до себе си, а мен ме изпрати далеч". Тогава майка ѝ разкрива, че е продала бижутата си, за да даде на дъщеря си най-доброто образование, което може да ѝ осигури. "Това, което съм днес, дължа на родителите си. От това, че ми вярваха, че ме възпитаваха, че се бореха за мен, че ме подкрепяха. Това, което направи майка ми за мен, никога не ме е напускало. То е в основата на моя феминизъм."
Бащата на Иман става посланик в Близкия изток и така моделът се премества в Судан и Саудитска Арабия, а след това посещава училище в Египет. Но през 1969 г. в Сомалия става военен преврат. Посолствата са затворени и семейството се връща в страната. Иман си спомня, че хората са били арестувани, а други екзекутирани. Една нощ през 1972 г. семейството бяга, пресичайки пеша сомалийската граница в Кения, където търси убежище.
"Дъщерята на посланик ходи на училище на най-високо ниво", обяснява Иман с факти, "имаш коли с шофьори и живееш в резиденции на посланици, а после изведнъж си бежанец без нищо."
В Кения тя е заобиколена от разтърсващите истории на други млади момичета и техния живот като нови бежанци. "Много от тях са били обект на трафик, принуждавани са да проституират, изнасилвани са". Десетилетия по-късно това преживяване я вдъхновява да стане посланик на Care, организация за борба с бедността, която се фокусира върху момичетата и жените. Неправителствените организации ѝ намират и работа. Иман вече владеела няколко езика - френски, италиански, английски, суахили и арабски - и с тяхна помощ започнала да работи като сервитьорка в хотел и да превежда туристически брошури за италиански туристи, докато учела в университета в Найроби, за да получи диплома по политически науки.
Историята за това как Иман се превръща в пълноправен супермодел е разказвана по различни начини. Повечето версии са художествена измислица. Питър Биърд, покойният американски фотограф, твърди, че открил Иман да пасе кози в храстите и че тя не е говорела английски. През 1975 г. в статия в New York Post модната колумнистка Юджиния Шепърд пише: "Скоро Ню Йорк ще бъде зашеметен от пристигането на модел от Найроби, който ще се появи с фетишистко сако, качена на слон и около дузина златни огърлици." Други публикации я описват като "жена от сомалийско племе" и "момиче от скотовъдството".
На пресконференция Иман изяснява фактите: "Между другото, наистина говоря английски и още четири други езика. Не съм пастирка на кози. Нещо повече, никога през живота си не съм виждала джунгла. Но хората обичат да си измислят истории.''
Истината е, че Биърд забелязал Иман на улицата и я настигнал, питайки я дали ще му позволи да я снима за изложба, както и "Снимали ли са те някога преди''.
"Помислих си: "Ето, пак започваме.'' Белите хора смятат, че ние, африканците, никога не сме виждали фотоапарат."
Иман е напълно невъзмутима - докато Биърд не казва вълшебните думи: "Ще ти платя". Тя се нуждаела от 8000 долара, за да плати университетските си такси. "Той ме попита колко искам. Не се поколебах." Биърд се съгласил.
Дързостта, която проявила, е възхитителна, като се има предвид младостта ѝ и времето - дори и сега, когато жена иска да получи справедливо възнаграждение, все още се смята за нахална.
"Майка ми винаги казваше: "Знай стойността си, иначе някой друг ще ти каже каква е тя. И нямам предвид само работата, но и отношенията. Ако не се чувстваш добре, си тръгни. Така че винаги съм знаела цената си."
С нарастването на профила си Иман продължава да се застъпва за себе си и за другите - особено радикална позиция в период, когато моделите са били насърчавани да мълчат. В статия от 1976 г. Марсия Ан Гилеспи, тогава главен редактор на списание Essence, нарича Иман писмено "бяла жена, потопена в шоколад". Дори и сега Иман се сърди на "обидата", защото "ако има нещо, което мога да кажа за себе си, то е, че в мен няма бяла кръв. Чиста сомалийка съм.''
Обмисленият подход на Иман към безстрашието се дължи на това, че всъщност никога не се е стремяла да бъде модел. "За много млади момичета това е нещо, което винаги са искали да правят. Аз не съм имала такова желание. Също така съм възпитана винаги да мога да си тръгна." Това и прави, когато през 1994 г. създава Iman Cosmetics - която, както и предшестващият я Fashion Fair, е марка за грим, посветена на цветнокожите. Ранното вдъхновение идва от опит с гримьор, който нанася върху кожата ѝ фон дьо тен, който я кара да изглежда "бледа".
По онова време съпругът ѝ също играе важна роля в създаването на Iman Cosmetics, което не е известно на мнозина. Алиансът на Боуи, в контекста на расовото равенство, отдавна предшества връзката им. Още през 1983 г. той призовава MTV, че не пускат достатъчно чернокожи изпълнители.
"Хората винаги са ме питали дали съм му повлияла", казва тя, леко раздразнена. "Не съм го направила. Дейвид дойде при мен напълно информиран." Ето защо той поставя под съмнение страха, който е имала при създаването на марката. "Попитах го: "Да предположим, че се провали?" А той отговори: "И? Ако се провали, какво мислиш, че ще се случи? Няма да умреш от това.''
Този порив да защитава чернокожите модели стимулира и решението ѝ да стане изпълнителен продуцент на Supreme Models.
"Исках да покажа не само изпитанията и трудностите, но и радостта и празника".
В края на 80-те години на миналия век Иман обединява усилията си с най-добрата си приятелка - модел, кастинг директор и активистка Бетан Хардисън, както и с Наоми Кембъл, за да създадат Black Girls Coalition. Целта е да се обърне внимание на липсата на представителство на модния подиум, както и на различията в заплащането. Въпреки че в момента чернокожите модели са почти навсякъде, Иман все още има резерви. И това надхвърля модата.
Скоро се повдига темата за съпруга ѝ и поведението ѝ видимо се смекчава. Дейвид Боуи и Иман сключват брак през 1992 г. и остават заедно до смъртта му от рак през 2016 г. Иман отказва да говори за него като за "покойник".
"Той не е "покойният ми съпруг". Той е моят съпруг."
"Изобщо нямам нищо против да ме наричат "съпругата на Дейвид Боуи". Но винаги напомням на хората, че съм съществувала и преди да го срещна. И той също беше много специален. Никога не ме е представял с думите: "Запознайте се с жена ми". Винаги казваше: "Запознайте се с Иман, моята съпруга". Така че и двамата вече имахме своя собствена идентичност. Бяхме отделни личности, но заедно в семейство."
И те наистина остават заедно в продължение на 24 години.
Когато съпругът ви е един от най-влиятелните музиканти на XX век, намирането на уединение за скръб става сложно. "Събра ни се много. Твърде много. Живеехме извън публичността и изведнъж се почувствах така, сякаш на моята глава и на главата на дъщеря ми е поставена мишена.''
Къщата, в която тя живее днес, се превръща едновременно в убежище и спасителна благодат.
"Скръбта дойде на гости и остана за известно време", казва тя, като леко се усмихва. "Но аз успях да я преработя насаме, тук, в моя дом." Иман насърчава всеки, който скърби за свой близък, да опита този подход. Макар да признава, че "скръбта няма срок на годност", тя казва: "Вместо да се страхувате и да си мислите, че споменът ще разбие сърцето ви, позволете му да ви донесе радост."
Сега в живота на Иман на първо място е семейството.Тя спира да се занимава с моделство през 1989 г. - с надеждата, че това ще означава, че ще бъде възприемана по-сериозно - и оттогава не се е появявала на моден подиум.
Вместо това неин приоритет са дъщерите ѝ - наскоро завършилата 22-годишна Александрия Захра Джоунс и 44-годишната маркетоложка Зулеха Хейууд, както и внучката ѝ Лавиния Роуз Йънг. "Сега мисля за себе си първо като за майка и баба - това е моето място в живота." След това добавя със смях: "Вече не мога да нося токчета. Знам ограниченията си."
Що се отнася до бъдещето, тя е предпазлива.
"Не правя планове. С напредването на възрастта не смятам, че нещо е случайно. Всичко е предопределено."
След това разказва как се е запознала с Боуи. "Бях ходила на всичките му концерти в Ню Йорк. Поканиха ме зад кулисите да се срещна с него, но така и не отидох. Тогава и двамата бяхме в Лос Анджелис. Аз мразех Лос Анджелис, той също го мразеше - нямах представа как и двамата се озовахме в този град - но ни бяха уговорили среща на сляпо. И тогава се случи. Мисля, че ако се бяхме събрали по-рано, нямаше да сме заедно. Това беше ръката на Бог или съдбата, която се опитваше да каже: "Е, не, вие още не сте готови да се срещнете."
И за пореден път смехът на Иман отекна в стаята.
