Коледните демони - спътници на Дядо Коледа

Всяка година с настъпването на декември над 2 милиарда души по света започват подготовката за Коледа и Нова година.

Независимо че Рождество Христово е християнски празник, честващ раждането на Исус, неговите традиции се сливат с вярванията и обичаите на цяла плеада традиции, наследени  от древността.

И ако в българския фолклор няма коледни чудовища, то европейският предлага няколко демонични образи от свитата на Дядо Коледа.

Запознайте се с Крампус – дяволският помощник на Свети Николай

В дългите зимни нощи от незапомнени времена се разказвало, че зад входната врата дебне черен, космат и рогат звяр, който наказва непослушните деца като ги отвличал в студения мрак, за да ги бие с острите си нокти.

Свити в леглата си, с напрегнат слух децата можели да чуят кънтящия звук от копитестите му крака в синхрон с дрънченето на железни вериги под прозорците. Но най-странната част в този разказ бил факта, че Звярът е в комбина с добрия Дадо Коледа.

Да, от XVII век двамата са свързани в коледен Ин и Ян. И докато белобрадият старец раздава желаните подаръци на добрите деца, Крампус играе ролята на наказателен отряд за непослушните и лошите.

Историците остават несигурни за точния произход на Крампус в немскоезичния фолклор, но са приели, че подобно на Дядо Коледа и Крампус предхожда християнството.

Първоначално демоничната фигура е била чисто езическо творение, за която се знае, че е син на Хел от норвежката митология. В последствие той е прикачен към християнската традиция като съмишленик на Дядо Коледа.

Коледният дявол произлиза от норвежките и алпийските традиции, и германското езичество. Подобно на други легендарни герои, образът на Крампус се е развил във времето като балансьор между доброто и злото.

Митът за Крампус е жив и днес в алпийските региони, Австрия, Германия, Унгария, Словения и Чехия, а легендата за него се е разпространила по целия свят.

Коледната вещица – човекоядката Грила

И ако Крампус просто наказва непослушните деца с бой, то исландската коледна вещица Грила се справяла по-добре с ролята на ужасен злодей - тя изяждала непослушните деца.

Вещицата-трол е известна от XIII век, когато разказите за нейните подвизи се разпространявали от уста на уста.

Дълго време Grýla е бил общ термин за великански трол, но в последствие влиза в коледния фолклор като название на вещица – матриарх на семейство от странни същества, която отвлича недобросъвестните деца и ги сготвя на вкусна зимна яхния.

Великанката Грила е майка на Юл Ладс - 13 причинители на пакости, които посещават домовете на хората през 13-те дни на Коледа. Всеки един от тези смутители на реда посещава исландски домакинства в определени дни през декември, създавайки неразбории в дома и открадвайки храна и вещи.

Твърди се също, че Грила има спътник - котката Юл, която също обича човешката плът и дебне в заснежената провинция деца и възрастни, които нямат нови дрехи за Коледа - знак, че не са работили достатъчно усилено.

Към християнската традиция Грила се присъединява едва през XIX век, когато идеята за зла вещица, наказваща палави деца се слива с котката Юл и 13-те пакостника, които са били самостоятелни коледни герои. До тогава вещицата е олицетворявала зимата, тъмнината и снега, които се разпростират над земята.

Добрата италианска вещица Ла Бефана

В повечето европейски страни децата с нетърпение очакват пристигането на Свети Николай (Дядо Коледа), който им носи заслужените подаръци, но децата в Италия отброяват дните до Богоявление - 12-тата Коледна нощ.

Тогава на своята метла при тях ще долети добрата вещица Ла Бефана и ще им достави коледни дарове. Тази италианска коледна традиция се е зародила още през VIII век и се празнува всяка година на 6-ти януари.

Образът на добрата коледна Вещица е родом от Рим, но популярността й се разпространява из цяла Италия през XX век.

Според християнската легенда Ла Бефана се присъединила към библейските влъхви, известни и като Тримата мъдреци, няколко дни преди раждането на Исус Христос.

Влъхвите видели в небето известната днес като Витлеемска звезда и попитали Ла Бефана може ли да им каже как да намерят новородения Божи Син, но вещицата не знаела посоките.

Като добра домакиня тя им предложила подслон в дома си, където те прекарали нощта. На сутринта тримата мъдреци я поканили да се присъедини към тях в пътуването, за да намерят бебето Исус.

Първоначално Ла Бефана отказала, но в последствие променила решението си. Бързо напълнила една кошница с подаръци за новородения Божи син и тръгнала да търси бебето, следвайки същата звезда в небето, но неуспешно.

И до ден днешен добрата вещица претърсва всяка къща, където има дете, оставяйки в чорапчето му играчки, бонбони и плодове на добрите деца, а въглища и чесън за онези, които не са се държали добре през годината.

Персонажът и името на коледната италианска вещица са тясно свързани с църковния празник Богоявление (La Festa dell’Epifania). По тази причина фигурата на Ла Бефана символично се тълкува като олицетворение на старата година, която приключва след Коледа, и старта на новата.

В очакване на Бефана семействата оставят чаша вино и чиния с храна за добрата старица.

Последният месец от годината ни дава не само повод за равносметка - какви са били делата и целите ни и доколко сме ги постигнали. Празничният декември е време и за мир, добра воля и благотворителност за всички хора.

Но под лакираната, захаросана сантименталност и християнски морал на Коледа,  прозират драскотините на жестокост и насилие, останали от езическите времена.

Не  случайно феновете на тъмната страна на коледния сезон превърнаха зловещите митологични герои в задължителни празнични персонажи, участващи в шествията из празнично украсените улиците в Европа.