Чудеса по Коледа...

По това време на годината се обръщаме назад, за да погледнем дали се е случило нещо съществено през годината. Дали има какво да запомним. Дали има нови хора в живота ни. Дали разочарованията са били повече, или пък прекрасните моменти.

И се питаме какво можем да очакваме през следващата. Има ли чудеса и ако има, колко често се случват? Как трябва да ги заслужим? Кой ги прави или те зависят единствено от нас самите?

Може би чудесата ще да са онези малки нещица, които приемаме за даденост. Тези, които съпровождат всеки един наш ден. Или пък се случват така, че по някаква причина ги подминаваме и дори не ги забелязваме! Може би чудеса са всички онези неща, които ни се случват и сгряват душата ни в студените зимни дни и нощи...

Всъщност чудеса се случват не само по Коледа. Те са във всяко покълнало семенце. В разлистващото дърво. В изгряващото слънце. В детските очи. Дори това, че дишаме е чудо. Те са всички онези дребни нещица, с които сме привикнали. Които обикновено не ни правят впечатление.

Но през декември и светът е друг. По това време на годината витае празничният дух и прави сетивата ни по-осезаеми. Настроенията ни – по-позитивни. И тогава чувствата и емоциите ни започват да вибрират с честотите на всички, случващи се хубави неща.

Затова нека не спираме да вярваме в Коледното чудо. Нека си пожелаем нещо съкровено. И да очакваме сбъдване.

И аз те моля, мили Дядо Коледа, искам си своите малки вълшебства, тези мънички чудеса, всеки ден и всяка минута... макар, че вече съм пораснало дете!

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

Снимка: webdesignmash.com