''Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки'' от Сотир Гелев

Отличеният с Национална награда „Константин Константинов“ илюстратор Сотир Гелев представя необикновената историята на още една госпожица.

След „Как Лора се научи да брои до десет“, публикувана от „Ентусиаст“, този път малки и големи ще се впуснат в неочакваните приключения на младата художничка Дора. За пореден път освен автор Гелев влиза в ролята и на илюстратор на книгата.

Сотир Гелев е познат у нас и като сценарист, продуцент, аниматор и режисьор. Заедно с брат му Пенко Гелев създават множество книги, комикси, филми, сценарии, албуми и др. Двамата са автори на поредицата за Илийчо и Август. Под логото на „Ентусиаст“ излизат и заглавията им „Приспивни песни за феи и чудовища“ и „Виола“, която е базирана на едноименния филм.

„Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ разказва за драматичните събития, с които госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора не са предполагали, че ще се сблъскат. Двете дами живеят в красива къща с необикновена градина, изпълнена с декоративни храсти – майсторски оформени като конуси, цилиндри, кълба и други геометрични фигури, комбинирани в обща композиция.

Леля Атанасия държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че винаги ще е така. Но един ден в тайно чекмедже Дора открива голяма лупа.

Тази наглед незначителна случка отприщва редица премеждия, в които са замесени техникът Благой, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, младият Борис и още няколко съграждани на Атанасия и Дора.

Тези събития предизвикват промени, за които лелята и племенницата не са подготвени. В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.

Книгата е реализирана с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“ 2020.

В един град има красива стара къща с необикновена градина. 
Декоративните храсти в градината са оформени с много майсторство. Между тях се срещат конуси, цилиндри, кълба и други геометрични форми, комбинирани в обща композиция. Някои от храстите имат формата на животни – слон, пингвин, пеликан, заек и прочие.

В къщата живеят госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора.
Лелята, госпожа Атанасия, държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че това винаги ще бъде така.

Но един ден в тайно чекмедже госпожица Дора е открива голяма лупа.
Тази наглед нищо и никаква случка отприщва поредица от драматични събития, в които са замесени техникът Благой, по прякор Джони, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, журналистката Маргарита Цветкова, възрастният фотограф господин Лъсков, старата госпожа Цветин, която някога е била оперна певица, внучката на майстор Генчо Шекеров, младият Борис и на последно място, но не по важност – господин Клайн.

Тези събития ще предизвикат промени, за които лелята и племенницата не са подготвени.
В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.

За автора
Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Завършил е Училището за сценични изкуства в Плодив.

През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“, който участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Автор е на поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.

През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.

След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.

През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.

През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.

От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“, от който реализират двеста и петдесет епизода. През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала за деца „Добър ден, господин Жасмин“. През този период Пенко създава 22 комикс албума за британското издателство „The Salariya Book House“. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.

След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова, а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).

Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „ДЪГА“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“.

Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.

През 2016 г. излиза книгата „Обикновени разговори“ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев.
През 2018 г. излиза книгата на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“, носител на литературната награда „Перото“ в категория „Детска литература“. 

През 2021 г. Сотир Гелев печели Националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“ за книгата „Приспивни песни за феи и чудовища“. Книгата на Сотир Гелев и Пенко Гелев „Приключенията на господин Боровинка по вода и суша“ (издателство „Точица“, 2021) е носител на Националната награда „Христо Г. Данов“.

В края на 2021 г. излиза книгата „Виола“ от Сотир Гелев и Пенко Гелев, създадена по едноименния късометражен филм.

Откъс от книгата:

ДИАМАНТ
Госпожица Дора се чувстваше нещастна. Струваше ѝ се, че всеки момент ще заплаче. Тя пое дълбоко въздух, изпусна го бавно, наведе се и внимателно провери гумите на велосипеда си. След като установи, че нямат нужда от напомпване, отиде в кухнята и направи два сандвича с масло, шунка и тънко нарязана краставица. Уви ги в станиол, за да не съхнат, и ги постави в кошницата на велосипеда.

Прибави бутилка лимонада и две ябълки, завити в разтегателна хартия. Обу гуменките си и избута велосипеда през входната врата.
Къщата, в която госпожица Дора живееше, бе на два етажа. Над втория етаж стърчеше куличка, покривът ѝ беше равен, ограден с железен парапет, и на него можеше да се излиза. В куличката се помещаваше малка стая, която служеше за ателие на момичето.

 По-нататък ще ви разкажа какво правеше тя в това ателие. Фасадата беше с високи сводести прозорци, целите в гипсова украса. Към улицата гледаха по четири прозореца на етаж, а между тях имаше по един малък балкон с нисък парапет и хубава бетонна балюстрада. 

Над всеки прозорец имаше медальон с барелеф, който изобразяваше различно същество. Ще ги изредя от ляво надясно и от горе надолу – бухал, еднорог, делфин, куче, рак, египетски ибис и нещо, което приличаше на невестулка. Входът беше вмъкнат навътре в сградата, с две колонки отстрани, които завършваха с йонийски капители и се правеха, че подпират фасадата. По няколко стъпала от гранит се слизаше на улицата.