Вълшебният свят на Елса Бесков идва у нас с „Децата на Джуджан, горското джудже“
От Enthusiast
''Децата на Джуджан, горското джудже'' е вълнуваща приказка, която доближава децата до природата.
За първи път малките читатели у нас имат възможност да се докоснат до необятния приказен свят на една от най-обичаните шведски писателки Елса Бесков. Създадена през 1910 г., книгата „Децата на Джуджан, горското джудже“ остава непреходна детска класика, с която са израснали няколко поколения. Приказката в рими излиза у нас от „Ентусиаст“ с оригиналните илюстрации на Бесков и в превода на изявения скандинавист Анюта Качева.
Елса Бесков (1874–1953) е сред най-популярните имена в шведската литература за деца. Като автор и художник тя получава международно признание за незабравимите истории, които пише, придружени със забележителни ѝ илюстрации. Нейните книги продължават да се преиздават по света.
Децата на Джуджан, горското джудже, живеят дълбоко в корените на един стар бор. Те събират горски гъби и боровинки, и се крият под мухоморките, когато вали. В гората малките се срещат с милите ѝ обитатели като катеричките и жабите, зайчетата и таралежа чичо Бодливко. Мама Сова им дава мъдри напътствия, а пък прилепът, който живее до езерото, дори ги вози на гърба си. Сред чудната гора живеят и магически същества като възстария трол и малките феи, които весело се реят на лунна светлина.
Когато есента настъпва, Джуджан и семейството му се запасяват с храна, за да преживеят дългата зима, докато топлият пролетен бриз не се завърне и игликата не подаде предпазливо глава от туфата.
„Всеки какво ли не приключение преживява и приказката безкрайна с настроение чудно ни дарява!“
Откъс от книгата ''Децата на Джуджан, горското джудже'':
А малките червени шапчици добре ги защитават,
защото на отровна мухоморка те наподобяват.
В царството на мъха те се забавляват, но замират,
щом внезапно хора или диви зверове съзират.
Високо в бора едно приятелско семейство се е настанило.
Мъничетата на криеница с катеричите деца играят,
а всички най-обичат, докато се катерят и се забавляват,
пресни, вкусни лешничета да похапват и да се гощават.
Скок-подскок сред жабите във езерото те подскачат.
А Жабока най-голям с мъника най-мъничък се сприятелил
и щом Тусе плаче, щом Тусе някъде се е ранил,
при Жабока той се подслонява и утеха получава.
До езерцето също прилеп стар живее.
По цяла нощ навън витае, но през деня да се покаже той не смее.
На външен вид неугледен, но без да му мигне окото,
дори малката Кайша на гърба си вози над езерото!
