''Това не е краят на книгите'' се завръща - знаковото заглавие отново достига до българските читатели

11 май 2022

Емблематичния разговор на Умберто Еко, Жан-Клод Кариер и Жан-Филип дьо Тонак за миналото, настоящето и бъдещето на книгите преиздава „Ентусиаст“.

„Това не е краят на книгите“ този път излиза с твърди корици и изцяло ново оформление, дело на арт директора на издателството Яна Аргиропулос. В това забележително заглавие читателите ще открият много провокативни и неочаквани твърдения, които ще променят представите им за книгата и четенето.

„Това не е краят на книгите“ е синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци, притежаващи значителна обща култура и способност да я интерпретират, като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за съдбата на книгата. Беседата показва Еко и Кариер в една по-различна и непозната светлина – тази на обикновени читатели.

Освен забавно и любопитно, четивото е ценно и от научна гледна точка, тъй като представя не само бъдещето на книгата, но и нейната история и отвежда в „кухнята“ на издателския бизнес.

За любознателните читатели са дадени липсващите отговори на следните изконни въпроси: Кои са първите книги? Кой е първият автор? Кой е първият печатар? Кой пръв описва виртуални свят и теория за „време-пространство“ на Айнщайн? Кой пръв описва „киното“? Коя е първата флашка? Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кога автори на книги са скандирали „Долу книгите!“? Кои книги не са за четене? Кой европейски народ единствен все още пише писма на ръка? Какво не са предсказали фантастите? Коя ще е най-търсената професия в бъдеще? Кои са „разрушителите“ или „трошачите“ на книги?

Сред темите в „Това не е краят на книгите“ са историята за писмеността, еволюцията на книгата, масовото унищожаване на книги и нежеланите книги, книгите, оцелели благодарение на крадци, книгите, които никой не е виждал, и книгите, за които нищо не се знае.

Тримата събеседници говорят още за съвременните носители на памет, за съвременното състояние на знанията, четенето, библиотеките, кинотеките и филмите, за диктатурата на информацията и интернет, за безумните автори, за снобите и глупаците и за симптомите на настъпващото невежество дори сред грамотните и образованите. И тъй като Еко и Кариер често си признават, че „обожават глупостта“, разказите им изобилстват от смешни и дори куриозни сюжети.

„Това не е краят на книгите“ е една вечно актуална „книга за книгите“. Умберто Еко и Жан-Клод Кариер доказват как книгата, напук на щетите, причинени ѝ в процеса на филтриране на информация, за добро или за лошо, е оцеляла въпреки заложените ѝ капани. Тя е „колело на знанието и въображението“: не могат да го спрат никакви технологични революции, никакви ясно проявени или усещани като бъдещи заплахи. А щом това успокояващо уточнение е на лице, истинският дебат може да започне.

Анотация

Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.

Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите – от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Творчеството им, идеите, куриозите и парадоксите от живота им се интерпретират с изключително майсторство и размах. А коментарите на реалии от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.

За автора

Умберто Еко е професор по семиотика, изследовател на комуникацията със знаци и символи, медиолог, историк, медиевист, естетик, критик и писател. Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания.

Роден е на 5 януари 1932 г. в гр. Александрия, Италия. Започва кариерата си в сферата на медиите – сътрудник в италианската телевизия RAI, после работи в книгоиздателства и публикува ежеседмични коментари в италианския вестник L’Espresso. Тематичният обхват на научните му изследвания е в спектъра от Св. Тома Аквински през Джеймс Джойс до Супермен. Преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино. Става професор по семиотика в Болонския университет през 1971 г. и е директор на Collège de France.

Своя дебют в романистиката прави през 1980 г. с „Името на розата“ (екранизиран през 1986 и 2019 г.), следван от още пет романа „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден” (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004), „Пражкото гробище“ (2010) и „Нулев брой“ (2015).
Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят „Поетиката на Джойс“ (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията“ (1968), „Трактат по обща семиотика“ (1978), „Границите на интерпретацията“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „Връща ли се часовникът назад“ (2006), „Растителната памет и други истории за библиофилията“ (2007), „Изграждане на враг и други случайни истории“ (2011) и др.

През 2004 г. Умберто Еко публикува илюстрирания сборник „История на красотата“, последван през 2007 г. от „История на грозотата“ и през 2009 г. от „Vertigo“, кръговрат от образи, понятия и предмети.
Посещавал е България четири пъти, последно през 2004 г.

Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер”, по собственото му определение. Запален колекционер на книги – притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.

Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия” и увлечението му по индийския епос остава до днес. След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.

През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard“ и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражни и игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор.

В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Жан-Клод Кариер е сценарист на над 135 филма, сред които „Този неясен обект на желанието“ (1977); „Хусар на покрива“ (1995); „Тенекиеният барабан“ (1979), „Призраците на Гоя“ (2007), „Завръщането на Казанова“ (по романа на Артур Шницлер) и др. Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак“ и „Непоносимата лекота на битието“. Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.

Жан-Клод Кариер е автор и на романи, статии, пиеси, стихове, както и на световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки“. Редица от неговите издания вече са библиографска рядкост.

Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени“ с Роже-Пол Дроа, на „Универсален речник на хляба“ и на книга за Боб Марли. Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието“.