Страховете и децата – теми и въпроси за разговор
Провокирани от първата книга за Ханя Хартийката и Булбес („Почти не ме е страх“), се пресрашихме да повдигнем темата за страховете.
Както виждаме в тази трогателна детска история, всички ние – и малки, и големи – имаме своите страхове. Много разнообразни и провокирани от невидими за близките ни причини. Ето няколко теми за разговор, които може да засегнете, когато коментирате книгата с децата си.
1. Всеки ли се страхува от нещо? Дори майките и татковците ли?
Идеята, че ние, родителите, сме всемогъщи, силни и безстрашни е наложена, макар всички да знаем, че не сме такива. Добре е децата да разберат, че не са сами и мама също понякога я е страх – дори нещата, които я плашат, да са съвсем различни.
2. Възможно ли е нас да ни е страх от нещо, което не е страшно за някой друг?
Възможно е, разбира се. Както някой се страхува от тъмното, а друг – от зъболекар. Да поговорим за това, че всяко страшно нещо има няколко гледни точки и е възприемано по специфичен начин от нас, приятелите ни или други хора.
3. Ако те е страх, означава ли, че не си смел?
Страхът е нещо нормално и да го изпитваме не ни прави страхливци. Той е реакция и понякога ни предпазва от опасности. В други случаи е добре да се научим да го преодоляваме, за да направим нещо добро или полезно за себе си или за околните. Разговаряйте за страха от зъболекар, сравнете го например със страха от това да си сам навън в тъмното.
4. Трябва ли да се срамуваме, понеже ни е страх?
Срамът е чувство, което е добре да не стимулираме у децата. То влияе на самоуважението им. Ето защо обсъдете, че няма нищо срамно в това да се страхуваме. Страхът не е повод за присмех или пък унижение.
Той е реакция на организма и съзнанието ни и можем да се научим да го владеем, преодоляваме и разбираме.
Не отричайте страха на детето, а по-скоро му покажете, че го разбирате и много други деца сигурно се страхуват от същото нещо. Проявете емпатия.
Как да преодолеем страха?
Предложете идеи, чрез които може да се справите с някой от страховете на детето си или пък с ваш страх. Страх ви е от насекоми, от змии, от тъмното? Може да отидете в Природонаучния музей, да прочетете енциклопедия или история, в която стряскащите ви неща са представени в друга, позитивна светлина.
Когато говорим за страховете с децата си, винаги е добре да даваме пример – как се чувстваме, как се справяме и как ни отминава. Да разкажем история, в която сме овладели страховете си, и такава, в която не сме успели. Да бъдем пример и покана за децата си, без да омаловажаваме чувствата им или да ги унижаваме.
Ако вземем за пример страхът от кучета - задайте конкретни въпроси, като:
- Какво точно те плаши в кучетата?
- Някое конкретно куче ли те плаши?
- Стряскало ли те е куче преди?
Така ще помогнете на детето да изясни и за себе си кое е страшното нещо и ще може да предложите снимки, истории или дори конкретни кучета, които нямат точно това ужасяващо качество.
Очаквайте следващата книга от поредицата „С глава под килима“, която разглежда темата за това как да отстояваме себе си и да изразяваме мислите си без да се притесняваме от това как изглеждаме в чуждите очи.
