София Несторова: "Сърдечен арест"

"Сърдечен арест" от издателство "Жанет 45" 

Книгата е в памет на София Несторова (1955-2020), редактор в издателство "Жанет 45" от 2002 година.

"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (Издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време".

С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса."

София Несторовa

За автора

София Несторова е родена на 6 октомври 1955 г. в гр. Казанлък, но от 1961 г. живее в Пловдив. Завършва Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", специалност Чешки език и литература.

От 1978 до 1996 г. е специалист "Културна дейност" в Управление "Старинен Пловдив". В периода 1997–2001 г. работи като продавач в книжарница, домашна помощничка, сътрудничи в бюро преводи и в местния печат, открива и ръководи Галерия "Стръмна" в Стария град.

От 2002 г. е редактор в Издателска къща "Жанет 45" – Пловдив.
Превежда от чешки и руски, член е на Дружество на преводачите в Пловдив. Отказва поканите за членство в многобройните писателски съюзи след 1989 година.

София Несторова е автор на стихосбирките:

"Целувам камъка", ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983 г. (Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов") "Озонова наркоза", издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994 г. (Национална награда за поезия "Иван Николов") "Избрах", Издателство "Захарий Стоянов", София, 2005 г.

Нейни творби са включени в:

› Антология на пловдивската любовна лирика (ДИ "Хр. Г. Данов", 1996);
› Антология на българската поезия "Мост" на чешки език (1996);
› "10 български поетеси" на турски език (2006);
› "Кратки поетични форми" от българската поезия на унгарски език (2006); .
› Антология "In vino veritas" (2007);
› Посветения на българската поезия брой на испанското сп. "Алора" (2008);
› Антология "Литературен Пловдив" на немски език (2014).

Отзиви

"Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати."
Божана Апостолова

"София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната "мека извивка"."
Георги Борисов

Думи на Румен Леонидов за София Несторова

В "Сърдечен арест" София Несторова е събрала слънчевото лице на душата си и среднощната ù разновидност в мълчалив монолог, който може да бъде чут от всеки, който разбира от истинска поезия.

Познавам по-голяма част от тези стихотворни и житейски състояния на Соня – витални, иронични, любовни, трагични, самоиронични, песимистични, самоубийствени, убийствени, изящно изведени от подсъзнанието и надсъзнанието ù.

Това са дишащи, живи късове от прераждаща се пред очите ни душа, чиито земни, човешки превъплъщения буквално ни вдишват с огнените си дихания. И ни издишват като цигарен дим, като димяща въздишка.

В словесната рисунка на новата ù книга има и магия, и мъчна обич, и загатната обредност, и необяснима обреченост – това сякаш е словар за пред Бога, тропар в чест на Поезията и нейното възкресение…

Или особен, непресторен духовен отчет за стореното и нестореното от Несторова, отчет откровение пред небесната ù фамилия. И пред милия 'и продължител на кармичната линия.

Признавам, веднага не разбрах и не разгадах заклинанието в заглавието на това книжовно духохранилище.

Едва след като пребродих и претършувах всички страшни сънища в нейното невидимо пространство и останах насаме пред последната стена на стенанията, усетих, че съм ненадейно разлят и различно развълнуван. И отново отчаяно влюбен в странната душа на тази поетеса…

При нея всичко е различно. И Начало и Безначалие на този вид поезия – тук те са дръзки и дръпнати, какъвто е и дръпнатият характер на София. Без него нямаше да бъде тя, а поредната обречена на слабоволие и суета драскачка.

За радост на доживотния ù Ангел Вдъхновител, в този "Сърдечен арест" живеят в хармонично единение и философски филигранности, и пирова скръб, и есенна елегичност, и страстите христови, и пироните на социалното разпятие, и умората от смъртта… И очакването за нов, може би другопланетен живот.

Деца гении в поезията няма. Но преди петдесет години, още с първите си стихчета в средношолското сп. "Родна реч", София Несторова се заяви като детето чудо. После намери и целуна целебния камък, който сякаш я опази от всеобщия патос и възторг.

Сега тази съборна стихосбирка е свидетелство, че чудото през цялото това време е било живо. И е същестувало – чакало е да дойде краят на света, за да се заяви наново.

Ето така: "Животът, който живях, се опита да ме убие. Но Поезията ме спаси, защото и аз успях да я опазя от себе си. Моята сиамска 7 сестра ще ме надживее, но аз ще продължа без нея, ще вървя нататък сама, защото ме чакат хиляда и една неведоми пътеки… И един мъж, който ще се роди след сто и една години".

Обаче Краят на света се отлага, скъпа Соня. Засега. Поне докато наистина изхриптим последната дума…

Румен Леонидов
9.05.2020 г., 1:17 ч.