''Слънчевото яйце'' – още от вълшебния свят на Елса Бесков

Приказката вдъхновява децата смело да развият въображението си

След „Децата на Джуджан, горското джудже“ една от най-обичаните шведски авторки отново повежда малките читатели у нас в неочаквано приключение със своите магически герои. „Слънчевото яйце“, издавана от „Ентусиаст“, излиза с оригиналните илюстрации от 1932 г. на Елса Бесков и в превод на скандинависта Анюта Качева.

Превърнала се в детска класика, книгата е посветена на чудатото откритие на една мъничка фея, която много обича да танцува и да помага на горските обитатели.

Елса Бесков е сред най-популярните детски писатели и илюстратори в Швеция. Повече от век книгите ѝ непрекъснато се преиздават и са сред любимите на малките читатели.

Вдъхновение за очарователните си истории авторката черпи от собствените си детски приключения, както и тези на своите синовe.

„Слънчевото яйце“ разказва за червенокоса фея, чиито танци приветстват разцъфващите цветя през пролетта, златните листа през есента и падащия сняг през зимата. Тя се разбира отлично с всички горски същества, а птиците я обожават, защото винаги връща падналите им яйца в гнездата.

Един ден, когато тръгва на поредното изследователско пътешествие из гората, феята се натъква на голямо, жълто и кръгло нещо, лежащо в мъха. Смаяна от своето откритие, тя незабавно свиква всичките си приятели, за да размишляват какво всъщност е намерила.

Възможно ли е това да бъде яйце от самото слънце?

Откъс от книгата:

Един ден, когато феята поела на изследователско пътешествие в гората, видяла нещо голямо, жълто и кръгло да лежи в мъха на земята. О, само какво голямо яйце, помислила си тя. Откъде ли се е взело?

Вдигнала поглед нагоре и видяла точно над главата си Слънчо да наднича през процеп в облаците. Сега разбирам всичко, помислила си отново тя, горкото слънце е загубило яйцето си и не може да го намери, защото облаците му пречат! И така феята се понесла бързо, бързо, за да сподели тази голяма новина със своя приятел Шишарко.

Шишарко бил едно много палаво момче. Той се бил изтегнал по корем върху един клон и щом видял феята, я замерил с шишарка, така че тя тупнала на земята.
– Ти си едно много лошо момче – извикала уплашено феята. – Само да посмееш да ме замериш още веднъж и ще се оплача на Корен Белобрад.
Старият Корен Белобрад бил пазителят на гората и единственият, от когото Шишарко се страхувал.
– Бъзливка, бъзливка, да се клевети е отвратително! – извикал Шишарко.
– Така е, затова няма да го направя – отвърнала феята. – Но няма да ти кажа тайната си! Нищо няма да разбереш!

И феята отлетяла по пътя си, но Шишарко скочил пъргаво от дървото на земята и я последвал. Грабнал със себе си малката си чашка, измайсторена от дървен бодил, и сламка от трева, за да може да предложи на феята пресен брезов сок, да се сдобрят и пак да станат приятели. Истината обаче била, че той
нямал право да дълбае в брезовата кора, защото Корен Белобрад бил забранил.