Шанън Лий - Бъди вода, приятелю. Учението на Брус Лий

„Изпразни ума си. Бъди безформен като вода. Когато налееш вода в чаша, тя се превръща в чашата. Когато налееш вода в чайник, тя се превръща в чайника. Когато налееш вода в бутилка, тя се превръща в бутилката. Водата може да тече или да се разлее. Бъди вода, приятелю.“

Брус Лий е културна икона, известен по цял свят със своите бойни изкуства и филмово наследство. Той е феноменален представител на човешкия вид в много отношения – интелигентен, креативен, ерудиран, опитен, мотивиран. Със своите дълбоко фисолофски мисли още в ранна възраст той научава, че бойните изкуства са много повече от физически упражнения – те са подходяща метафора за пълноценно реализиран живот.

В книгата „Бъди вода, приятелю“ дъщерята на Брус Лий – Шанън Лий, споделя същността на учението на баща си и показва как то може да служи като инструмент за личностно израстване и самоактуализиране. Всяка глава носи поука, която затвърждава устоите на неговата емблематична философия „Бъди вода“.

„Бъди вода, приятелю“ е покана да погледнем живота си от нов ъгъл, призив да следваме своето автентично аз. Книгата е свидетелство за това как решителността на един човек и любовта му към живота надскачат времето и пространството, за да запалят въображението и вдъхновението на хората по света днес.

„Брус Лий ни насочва към един постижим баланс между самопознание и самоприемане, свързан не само с личните ни потребности, но и с отношенията ни с другите. Където и да сте и в каквато и роля да се намирате в този момент от живота си, каквито и пътища да се разкриват пред вас или предизвикателства за преодоляване, не забравяйте целите си и основния принцип във философията на водата според Лий – „когато пред водата липсват ограничения, това също е ограничение и когато пред водата няма път, това също е път“.“

Доц. д-р Севджихан Еюбова, психолог

 

За автора

Шанън Лий е единствената дъщеря на Брус Лий и Линда Лий Кадуел, както и сестра на Брандън Лий. Родена е в Санта Моника, Калифорния на 19 април 1969 г. Като дете Шанън живее както в Лос Анджелис, така и в Хонконг, докато се установява в района на Лос Анджелис през 1974 г. През 1987 г. се премества в Ню Орлиънс, където учи в Тулейнския университет. Участва в множество мюзикъли, опери и хорови концерти. През 1993 г. Шанън се завръща в Лос Анджелис, за да продължи актьорска кариера. Някои от филмите, в които участва, са Dragon: The Bruce Lee Story, WMAC Masters, High Voltage, Martial Status, Blade и Enter the Eagles.

В момента Шанън е горда майка на дъщеря Рен, главен изпълнителен директор на Bruce Lee Family Companies и председател на Съвета на директорите на фондация „Брус Лий“. Шанън пише и говори за философията на баща си и е приела за своя мисия да предаде на хората неговите знания.

„Философията на баща ми винаги е била нещо, което ценя и използвам в собствения си живот, но в опита си да я изразя ясно и цялостно за читателя, аз самата израснах и открих нови дълбочини. Писането на тази книга ме доближи до него, до мен и до една универсална константа и се надявам, че и българските читатели ще преживеят същото. Книгата наистина е призив да се вгледате в себе си и да откриете пътя на най-малкото съпротивление и на най-силния си поток. Думите и упражненията му направиха това с мен, надявам се, че ще го направят и с вас.“ Шанън Лий, март 2021 г.

 

Откъс

 

Въведение

Когато с брат ми бяхме малки, мама ни повтаряше да не казваме на никого, че баща ни е Брус Лий. Казваше: „Оставете хората да опознаят самите вас, без да им давате тази информация“. Това беше чудесен съвет и в продължение на много години заобикалях темата винаги, когато можех. Разбира се, приятелите ми в крайна сметка идваха на гости и виждаха семейните ни снимки по стените. Реакцията на повечето момичета от началното училище беше да повдигнат рамене, преди да обуем ролковите кънки или да подкараме колелата. Но когато пораснах, започнах да се чувствам така, сякаш имам тайна, която пазя, и ставаше все по-трудно да избягвам темата в разговорите, особено след като започнах да се занимавам с управлението на наследството на баща ми на пълно работно време. Ако заобикалях обичайните въпроси за стопяване на ледовете като „С какво се занимавате?“ или „Как се захванахте с това?“, се чувствах сякаш не само крия нещо, а и лъжа чрез заблуда и това не беше приятно. В крайна сметка, аз не се срамувам, че съм дъщеря на Брус Лий – за мен е чест.

Все пак бих казала, че прекалените реакции на хората към информацията, че съм дъщеря на Брус Лий понякога предизвикваха собствената ми идентичност. Може би точно затова същината на философията за самоактуализацията на баща ми резонира толкова дълбоко в мен. Как човек едновременно да уважава голия факт на ДНК-то си и да разбира, че то няма никакво значение за душата му? Или има? Като прибавим и решението ми да отдам значителна част от живота си за запазването и популяризирането на наследството на единия от хората, които са ми дали живот, човек, който означава толкова много за мен, въпросите за идентичността ми започнаха да стават доста объркани.

„Какво си спомняте за баща си?“

Това е един от въпросите, които ми задават най-често, и един от онези, които най-много ме разстройват, защото не мога да отговоря ясно. Баща ми умря, когато бях само на четири години, така че не разполагам с много лични истории или блестящи мъдрости, които да ми е предал лично, каквито имат съвременниците му. Не ми е написал специално писмо. И как, въпреки това, да обясня усещането, че го познавам наистина дълбоко? Как да артикулирам чувството, че го разбирам по начин, по който едва ли са го разбирали хората, които са го „познавали“?

Осъзнавам, че тези чувства – затова каква е истинската му същност – са моите спомени за него. Познавам го по начин, който не е помрачен от конфликти и болка, ревност или съревнование, нито дори от някакви обвити в свръхромантика подробности. Познавам отпечатъка на любовта и енергията му. Познавам ги, защото това е пътят, по който в най-ранните си години се свързваме с родителите си – чрез онова, което възприемаме чрез сетивата си. Повечето деца нямат напълно формирана, когнитивно зряла, активна памет до много по-късно от четвъртата си година. С времето се учим как да интерпретираме и да взаимодействаме с онова, което възприемаме чрез културните конструкти. Затова като деца толкова често разбираме нещата погрешно – придаваме им неправилно значение, защото не разбираме отделните части на цялото, което се случва. Все още не разполагаме с житейски опит. Но усещаме същността на всичко – в известен смисъл – по-добре от възрастните. Баща ми ме озари с любящата си светлина и си спомням това много ясно. Спомням си дълбоката му същност. Спомням си него.

Баща ми е феноменален представител на човешкия вид в много отношения – интелигентен, креативен, ерудиран, опи-тен, мотивиран. Наистина полага много усилия, за да развие всеки аспект на личността си. Веднъж казва: „Някои хора може и да не повярват, но аз прекарвам часове в усъвършенстване на всичко, което правя“. Той работи не само за изграждането на тялото си, а и за оформянето на ума си, самообразова се, развива практиките си и разгръща потенциала си. Също така работи и върху малките неща – като красивия почерк, да пише и говори граматически правилно, да развива разговорния си английски чрез анекдоти, да се научи да режисира филми – списъкът е дълъг. В резултат на това той оставя наследство, което продължава да бъде от значение четиресет и седем години след смъртта му.

Ако трябва да посоча едно нещо, което съм научила чрез практиката и разбирането на философията му, то е, че няма нужда да си Брус Лий, за да направиш най-доброто с живота си. Повярвайте ми. Като негова дъщеря, самоналоженият стрес да бъда една десета от човека, който беше той, по начина, по който беше той, е наистина съкрушителен, парализиращ и ужасяващ. И ме е възпирал няколко пъти през живота ми.

Но това са моментите, в които поемам дълбоко дъх и си спомням: Брус Лий не иска да бъда Брус Лий. Слава богу. В тази книга ще откриете, че Брус Лий иска всеки да бъде най-добрата своя версия, на която е способен. И всеки би бил съвсем различен от Брус Лий, защото... Ами защото всеки е себе си. И – познайте! Брус Лий не беше добър в много неща. Едва успяваше да смени крушка и да изпържи яйце. Иска ми се да го видя как сглобява мебели от IKEA. (Представям си, че накрая всичко е на трески, гаечният ключ стърчи от гипсокартона, където е забит в пристъп на безсилие.) Като оставим това настрани, думите му ще ви насърчат да се замислите за процеса на самоактуализация, чрез който да се вгледате в човека, който наистина можете да бъдете – да обърнете внимание към какво ви тегли потенциалът ви и как да работите, за да развиете точно вашето нещо. Това, което ще откриете, ще бъде уникално, ярко, извисяващо и енергизиращо, какъвто беше и баща ми, но по вашия собствен начин и чрез вашия личен процес. Освен това в края ще имате ясно чувство за предназначение, което ще ви донесе много спокойствие и радост.

В края на краищата поради тази причина се заех с това. Не заради готините тениски (макар че тениските са готини). А защото, както ще научите, аз самата бях дълбоко развълнувана и изцелена от тези практики. Нямаше да отдам такава голяма част от живота си на популяризирането на наследството на баща ми, ако не чувствах искрено, че си заслужава времето и усилията. Искам да познавате тази дълбоко философска и вдъхновяваща страна на баща ми, както аз я познавам и преживявам. Искам да вземете всяка частица от нея, която ще допринесе с нещо ценно и добро в живота ви. И се надявам, че ще се свържете с историите на семейството ми, разказани на тези страници, и ще намерите по нещо от себе си в тях.

И така, какво ми дава увереност, че мога да бъда ваш водач? Преди всичко държа да кажа, че аз не съм изследовател, учител, терапевт и дори не съм лайфкоуч. Не съм експерт по нищо друго, освен по Брус Лий. И дори тази експертиза е частична и не се основава на задълбочени познания за дати и събития. Тя идва от това, че го познавах и бях обичана от него, от благодарността ми за факта, че бях дарена с него, че живея неговите думи по най-добрия начин, на който съм способна, и че старателно се опитвам да открия собствената си същност. Дори без научни степени и звания, написах тази книга отчасти като рецепта, отчасти като алегория, отчасти като откровение. За онези от вас, които вече са стигнали далеч в духовния си път, на моменти книгата може да се стори простовата. Това е целта. Надявам се, че така тези идеи ще стигнат до по-широк кръг от хора. Но колкото повече напредвате с четенето, толкова по-дълбоки ще стават посланията. Надявам се, че ще останете с мен, за да разберете накъде тече водата.

Ще направя всичко по силите си да предам философията на баща ми „Бъди вода“ и как аз я разбирам, бидейки потопена в живота и наследството му в продължение на много години. За онези от вас, които не са запознати с този цитат – той се появява първоначално в разбирането на баща ми за практикуването на бойни изкуства, а в тази книга ще го използваме като метафора за това човек да води най-пълноценния си живот. Но ето кое е най-важното за мен: идеята на това да бъдете вода е да се опитвате да въплъщавате качествата на течното състояние и естествеността в живота си. Водата приема формата на съда, в който се намира; може да бъде мека или силна; просто и естествено тя винаги е себе си и намира начин да продължава да се движи и да тече. Сега си представете, че можете да се научите да бъдете толкова гъвкави, толкова съзнателни, толкова естествени и толкова неудържими? За майстор на бойните изкуства като баща ми това би било висшето постижение в техниката. За мен това е висшето постижение на способността ми като човешко същество да се себеизразявам, да бъда силна и свободна.

Искрено вярвам, а и не само аз, че баща ми всъщност е един от най-забележителните и проницателни философи на XX век. Просто не са много хората, които го познават в тази светлина, защото той беше екшън звезда и майстор на бойните изкуства и поради това беше лесно да остане незабелязан като интелектуалец. Когато стане дума за философ, си представяме учен, чиито трудове се публикуват, или пък изнася вдъхновяващи и образователни лекции. Не си представяме екшън звезда. Но баща ми е много повече от това, както сами ще разберете от начина, по който изживя живота си, и от думите, които остави след себе си.

Вероятно ще се изненадате, че не съм много прецизна към материала. Не съм пуритан на тема Брус Лий, освен що се отнася до енергията му. Не прилагам академична точност спрямо думите му. Там, където съм преценила, че ще е полезно да илюстрирам това, което казвам, съм добавила цитати и позовавания, за да стане по-разбираемо. Използвам различни езикови стилове (жаргон, разговорен език, културни препратки), за да обясня това, което искам да кажа, по възможно най-добрия начин. Най-често използвам съществителни имена в мъжки род, защото баща ми обикновено така се изразяваше, но тази книга е предназначена за вас – който и да сте, както и да се самоопределяте.

През по-голямата част от книгата просто хвърлям камъни по повърхността на дълбочината, която съществува в тези мисли и идеи. Книгата обхваща много концепции, за които са написани цели трудове и около които са се развили цели системи, затова тя не представлява задълбочено разглеждане на нито една област. По-добре я приемете като въведение в перспективата към живот на богато изследване и мъдра възможност. Трябва да знаете, че аз, като ваш водач, продължавам да се уча и да се развивам. Но както казва баща ми: „Добрият живот е процес, а не състояние. Той е посока, а не крайна точка“.

Преди да се потопите в това четиво, бих искала да ви предупредя за кръговия му характер. В даден момент ще ви казвам, че трябва да впрегнете силата на волята си, а няколко страници по-късно – че трябва да се откажете от нея. Възможно е такива привидни противоречия да ви смутят. Но те всъщност не са противоречия. Просто са различни отговори на постоянно променящите се обстоятелства. Имайте предвид, че философията на баща ми, и особено принципа „Бъди вода“, представлява екосистема, която обхваща целостта на съществуването. Опитвайте да се придържате към идеята за природата на водата (податливостта ѝ, жизнеността ѝ), а аз ще направя всичко възможно да бъда ясна.

Най-важното е, че не се опитвам да наложа някаква твърда позиция или програма за нещо, в края на краищата това е книга за водата. Животът също не е застинал и програмиран. Попитайте внезапно спуканата гума или неочаквания бонус. Трябва да оставяме място и да се случват всички обрати, възходи и падения, докато се учим да бъдем гъвкави, съзнателни, естествени и неудържими насред всичко това. Няма да се научите за една нощ как да реализирате потенциала си и да се влеете в абсолютната си същност. Първия път, когато вкусите успеха и решите, че сте изкачили върха, ще се изправите срещу ново предизвикателство или някой стар проблем ще надигне грозната си глава. Тогава разочарованието и безсилието ще ви карат да искате да забиете юмруци в стената. В този момент ще трябва да направите избор, за пореден път, дали да се откажете, или да израснете.

В такива случаи се опитайте да си спомните думите на баща ми: „Хората трябва да израстват чрез умело справяне с фрустрацията^[1], иначе нямат стимул да развиват собствени средства и начини за справяне със света“. И е вярно. Ако никога не опитвате нищо трудно и предизвикателно, първия път, когато ви се случи нещо подобно, ще получите ритник в задника и няма да знаете какво да правите. Или ще ви се прииска да се свиете на топка и да се изтърколите по пода. Опитайте се да гледате на фрустрацията като на ваш учител и даже – ваш приятел. Опитайте да чуете какво има да каже на вас и за вас, за способностите ви, за убежденията ви, къде трябва да разширите границите си, какво истински обичате и какво искате, и я оставете да ви води към пълното ви разбиране за себе си. Обещавам ви, че с времето животът ви ще се разгърне и ще започнете да се чувствате все по-силни и свободни.

По време на съвместното ни „водно“ пътуване ще говорим и за енергизирания фокус и радостта. Ще говорим за това как да се справяме с провалите и с променящите се обстоятелства. Ще говорим как да култивираме вярата в себе си и за вярата в този процес, как да бъдем активно осъзнати в живота си и как да бъдем центрирани и да постигаме спокойствие на ума.

Работата е вълнуваща, но все пак е работа. Ще има грешки. Ще има пречки. Но това е дълга игра. Практикуваме я в продължение на цял живот. А в крайна сметка целта е животът да бъде изживян пълноценно. Искаме да подходим към него с чувство за пълна отдаденост и ангажираност. Искаме да търсим нещата, които ни докосват и подхранват оптимиз-ма ни, докато практикуваме това в продължение на целия ни живот. Да, изисква усилия, да, ще има поражения, но можем смело да се надяваме, че ще се поучим, ще израснем и дори ще станем по-добри. Ще се научим да възприемаме подходяща позиция към практиката си да се превръщаме в най-доб-рото себе си, което е едновременно отпуснато и в готовност. И най-важното, да си спомняме, че не се опитваме да бъдем Брус Лий. Опитваме се да бъдем себе си.

Между другото, вече започнахме. Цял живот го правим на приливи и отливи. Може да не го осъзнаваме, но всички ние се опитваме да направим най-доброто с живота си. Разбира се, че се опитваме! Тази книга предлага само една различна гледна точка за това как да го правим. Щом сте били достатъчно заинтригувани да посегнете към нея и да видите как ще отекне във вас, вече знаете, че искате да направите крачка към това да създадете нещо повече за себе си. Затова нека опитаме да следваме течението и да се забавляваме. Нека го превърнем във велик експеримент.

Все пак се предполага, че така ще откриете какво обичате, какви са мечтите ви, какво ви дава енергия и коя е най-дълбоката ви същност. Затова се пригответе и, както казва баща ми, опитайте се да задържите тази перспектива по пътя напред:

„Не бъдете напрегнати, но бъдете готови; не бъдете умислени, но не фантазирайте; не бъдете фиксирани, а гъвкави. Бъдете напълно и спокойно живи, осъзнати и бдителни, готови за всичко, което може да дойде...“.