''Сънуван шепот'' – лиричната изповед на изгряващ български поет

Явор Янесовски представя най-личните си стихове досега

Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката „Сънуван шепот“.

След успеха на дебютната му книга „Чакани вселени“ и последвалата я „Името на прелестта“ младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея – момичето с „незабравени очи“. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят.

Явор Янесовски е роден на 14 март 1993 г. в София. Завършва бизнес администрация, но животът му отрежда друго призвание. Освен поет, Явор е и запален астролог, обича изобразителното изкуство и да колекционира картини на български творци. Една от любимите сентенции на автора, превърнала се в негова житейска философия, са думите на великия писател Виктор Юго:

„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.“

Лирическият Аз в „Сънуван шепот“ отвежда читателите на емоционално пътешествие през 29 стихотворения, някои от тях превърнали се в бленувани, а други в неподозирани дестинации. Подредени в отделни лирически части, те разкриват вътрешния свят на модерния човек, копнеещ по небесата, понякога плашещ се от хората и криещ „сиротните си тайни“. Изповедта на героя завършва със 7 сонета – характерен за автора литературен жанр.

Неусетно читателите ще погледнат през очите на едно момче, открило безусловната любов в образа на прелестно момиче. Когато я няма, единствената утеха за Аз-а са стиховете и с перото си той изписва чувствата, превърнали се в шепот. Единствен образ в съня му.

Официалната премиера на книгата „Сънуван шепот“ ще се състои на 12 септември 2023 г. от 18:00 ч. в Книжен център „Гринуич“.

Официална Facebook страница на Явор Янесовски

Линк към събитието във Facebook

На В.

Обикнати пръсти – незабравени очи;
колко нежно щастието личи!
Долавям полъх на косите гъсти
и единствен шепота звучи:
Поведи красивото момиче
към лъчите на вашите съдби,
а с обич първото кокиче,
цъфтящо под влюбени липи,
ще разказва за красивото момиче,
ще разказва на благите зори,
на всяко цвете и ласкаво лютиче,
на всяка птица и паяче дори...
Тогава бреговете ще узнаят,
и боровите дъхави гори,
а утрините тихо ще изваят
нов спомен, който да дари
историята за хубаво момиче
и за двете незабравени очи –
да въздъхне милото кокиче:
„Kак ясно щастието личи!“

Не вярвай, когато казват, че денят
по утрото са̀мо се познава,
дори във мрак лъчите да ехтят,
понякога света ги призовава
и на сезоните сълзите от любов
от радост и много малко мъка,
на чувствата нестихващия зов,
на обичта – свещената заръка…

Лунни послания

Луната загадъчно грее,
а лъчите ѝ шептят над твоя път.
Звезда ли в небето се смее,
или мрака и с него грехът?
Не спирай тихо да вървиш
по следи, забравени в нощта,
със песни, нечути от смъртта,
света за мен ще осветлиш,
с цветята и лъчите на април
венци ще сплиташ в своята коса
и сънят за образа ти мил
ще превърнеш в девствена роса...
Не спирай тихо да вървиш,
към гори от безбрежна самота,
по любовните пътеки на нощта
желания сладко ще шептиш,
ще зовеш само мен и утринта,
а после кротко ще заспиш,
и обгърната от лилиева мечта,
бяло цвете ти ще съживиш...