Примо Леви: "Потъналите и спасените"

"Потъналите и спасените" от издателство "Жанет 45" 

"Потъналите и спасените" (1986) е последната книга на Примо Леви. В нея, от дистанция на времето, той преосмисля концлагерите – "това чудовищно изкривяване на човешкото" – и причините тяхното съществуване да стане възможно или да бъде омаловажавано.

За автора

Примо Леви е италиански разказвач и мислител, една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. Потъналите и спасените (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му.

В осем есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци – авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото.

Примо Леви (1919–1987) е роден в Торино. В университета учи химия. Когато, в края на 1943 г., германците окупират Северна Италия, влиза в партизански отряд.

Два месеца по-късно е заловен и депортиран в Аушвиц, където полага принудителен труд на строежа и в една от лабораториите на химическата компания Буна.

Концлагерът е освободен в началото на 1945 г. и Леви се прибира в Италия след още девет месеца по пътищата на Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия.

Описва аушвицките си преживявания в своята първа книга, Нима това е човек, а тези от завръщането си у дома – в Примирието (1963). Трийсет години работи в торинската фабрика SIVA – Италианско дружество за бои и сродни продукти. Живее и отнема живота си в къщата, в която се е родил.

"Нима това е човек" излиза два пъти, с трийсетина страници в повече във второто издание. При своята първа поява през 1947 г. минава незабелязано, но когато издателство Еинауди я публикува през 1958 г., книгата нашумява по цял свят и Леви е признат за един от най-авторитетните гласове на разума и паметта в Европа – "толкова ясен, непоколебим и спокоен, а същевременно човечен и сякаш незасегнат от гняв, язвителност или самосъжаление"...

Сред немалкото други произведения на Примо Леви непременно трябва да се споменат знаменитата смесица от художествена литература, мемоаристика и наука "Периодичната система" (1975), сборникът с разкази "Ключът звезда" (1978, удостоен с награда Стрега) и романът "Ако не сега, кога?" (1982).

Отзиви

"Интелектуален и морален триумф."

The Atlantic

"Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата..."

El País

"Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме... Както и другите произведения на Леви, Потъналите и спасените се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката."

The New York Times

"Потъналите и спасените е очерк за концлагерната вселена, но най-вече за безнравствената и широкоразпространена склонност на хората към фалшифициране на спомените."

Il Messaggero

"Посланието на Леви е ясно: все едно дали сме способни да разберем, или не, длъжни сме да помним. Защото "цялата история на краткотрайния Хилядолетен райх може да бъде тълкувана като война против паметта."

The Guardian

"Леви не възнамерява да предлага някакво поучително или "красиво" четиво, а нещо полемично и по същината си "дразнещо". Той не търси съгласие, а дискомфорт – нашия, на читателите, които не сме причинявали, но не сме и понасяли мъки и издевателства като онези, които той е преживял и които твърде често сме отказвали да доизслушаме, да разберем..."

L'Unità

"Може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век."

La Repubblica

За преводача

Нева Мичева (1973) превежда книги и пиеси и пише за пресата (сборникът с текстове от рубриката ѝ Говори с Нева в онлайн изданието Toest.bg излезе от Жанет 45 през юни т.г.). Завършила е италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1998) и има магистърска степен по журналистика от школата на испанския в. El Mundo (2004).

Сред преводите ѝ на български са "Периодичната система" на Примо Леви, "Коломбър", "Шейсет разказа", "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия и Барнабо от планината" на Дино Будзати, "Марковалдо", "Ако пътник в зимна нощ" и "Американски лекции "на Итало Калвино, "Центурия" на Джорджо Манганели, "Твърди Перейра" на Антонио Табуки, "Седем кратки беседи по физика" на Карло Ровели и др.