Празнуваме Деня на влюбените с поетите на любовта 

Националната библиотека отваря врати за Маргарита Петкова и Добромир Банев и премиерата на „Крадец на обич“ от Евтим Евтимов

На 12 февруари от 18:30 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ви очаква истинско пиршество за душата – да се настроите на романтична вълна за Св. Валентин 2024 със стиховете на най-обичаните поети на любовта: Евтим Евтимов, Маргарита Петкова и Добромир Банев. 14 февруари е денят, в който по български обичай честваме любовта и виното, независимо кой какво ще предпочете като празник в личния си календар.

На събитието ще бъде първото официално представяне на изящния том „Крадец на обич“ на незабравимия Евтим Евтимов, където са включени най-популярните му стихове, както и последните му, написани преди той да си отиде от този свят. В събитието ще участва и неговият син – поетът Венко Евтимов. Литературният критик и издател Пламен Тотев ще разкаже любопитни истории, свързани с творческия път на Евтим Евтимов, както и за работата си като съставител на „Крадец на обич“. 

Маргарита Петкова и Добромир Банев отново са в творчески тандем. Под форма на поетичен диалог двамата ще представят избрани стихотворения от най-новите си книги: Маргарита Петкова – „Бели нощи“ и „Още бели нощи“, Добромир Банев – „Всички дни ще се казват неделя“, както и съвместната „Абсурдни времена“. Премиерите на тези книги се превърнаха в големи литературни събития, но ако сте били възпрепятствани тогава да станете част от тях, сега имате нова възможност да се срещнете с любимите автори.

Маргарита Петкова и Добромир Банев - както винаги - с радост ще споделят свои интересни съвместни преживявания пред публиката, както и спомени за Евтим Евтимов. Книгите (издания на „Персей“) ще могат да бъдат закупени на място и всеки желаещ ще получи автограф от двамата автори – за себе си или за любим човек, когото иска да зарадва за празника с едни от най-хубавите български стихове, възпяващи любовта.

Входът на събитието е свободен.

Стихове на Евтим Евтимов

Аз всички празници на тебе дадох,

аз всички болки с тебе разделих,

аз всички пътища по теб изстрадах

и всеки стих на тебе посветих.

Аз всички удари след теб събирах –

душата ми едва не изгоря...

И ако трябва утре да избирам,

отново тебе аз ще избера.

***

Изричал-неизричал думи нежни,

измамван-неизмамван от жена,

сънуваш много срещи неизбежни,

но вечната за тебе е една.

Заричал-незаричал огън вечен,

издигал-неиздигал длан за мъст,

ти може на една да си обречен,

но друга да е твоя честен кръст.

И колкото да се разкъсваш строго,

накрая твоята душа призна –

жените за обичане са много,

но за разпятието е една.

 

РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,

но аз отново днес ще те създам.

Да бъдеш моя нежност и вселена,

в сърцето си ще ти издигна храм.

Ще ти предложа закъснели срещи

и те ще бъдат първите за нас.

Очите ми са две венчални свещи

и още чакат сватбения час.

Подай ръка. Светът ще стане хубав,

макар да идвам късно и суров.

Последен може в тебе да се влюбя,

но ще ти върна първата любов.