Любов Кронева: "Бабини-ягини"

"Бабини-ягини" от издателство "Жанет 45"

"Открай време приказните истории ме изправяха пред въпроси, примерно: защо героите все отиват в гората, макар да са предупредени за вълци и други опасности, казано им е да вървят по пътеката, не, сякаш нарочно се залутват в непроходимите дебри.

Какво търсят там? Детински въпрос, ще кажете, но колцина от препатилите и поумнелите ще отговорят, без да стигат до забраните, които дори не си струва да се обсъждат: не пипай огъня, ще те изгори, не ходи в гората, защото...

Сега, след като дълго вървях по дирите на въпросите си, разбрах, че никой няма да се окаже в гората по своя воля, натам го водят страхът и отвращението му от живота, понеже не се справя с него в малката си реалност, отесняла му е.

А разказвачите на приказни истории, откакто свят светува, са знаели за гората тилилейска – онази зона на подсъзнателното, в която всеки е принуден да навлезе в един или друг момент, и колкото по-сложно същество става човекът, толкова по-гъста и заплетена е тази гора."

Любов Кронева

За автора:

Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време. Главните й занимания са свързани с превод на художествена литература от руски. Сред преведени от нея автори са Сергей Довлатов, Евгений Попов, Мария Арбатова, Татяна Устинова, Елена Афанасиева, Макс Наришкин, Захар Прилепин и др.

Издала е досега романите "Черни лалета за Кант" (Жанет 45, 2004), "Къщата с ангелите" (Жанет 45, 2007) и "Кирка и сънищата" (Сиела, 2012), както и сборниците с разкази "Банално" (Жанет 45, 2012) и "Вълча Богородица" (Жанет 45, 2016). "Бабини-ягини" е нейна шеста книга.

Отзиви

...Любов Кронева е майстор на иронията, отчасти и поради езиковото смесване на регистрите. Тя е едновременно и ангажиран, и отстранен разказвач, който като че ли много много не се вживява в емоционалната тежест на историята и премеждията на героите си.

Това се усеща като привидно. Този наперен, грубоват, леко безчувствен тон сякаш засилва още повече емпатията, която изпитваме към героите, и лично за мен е източник на читателска наслада. Със сигурност това са истории, на които можем да плачем през смях.

Антония Апостолова

Откъс