Любен Станев: "Сага за Салабашеви"

Любен Станев (1924 г. – 2009 г.), роден в Пловдив, е автор на повече от 30 книги, между които "Поглед от хълма", "Софийска история", "Недей ми казва сбогом", и е сценарист на 15 филма, между които "Цар и генерал" и "Мъже в командировка".

В края на живота си той посвещава 12 години на написването на "Сага за Салабашеви" - поредица от 6 романа, които обхващат периода от 1924 г. до 70-те години на 20-ти век и проследяват съдбите на няколко поколения от многочленното пловдивско семейство Салабашеви.

"Време за сделки" ни запознава с Веселин Буков, чийто нелек и пълен с разочарования житейски път го отвежда в уютния и подреден свят на семейство Салабашеви. Но времената са мрачни, разлюляни от нечисти сделки и нравствени сблъсъци. Ще успее ли семейството да опази духа и ценностите си? И на каква цена?

В "Необяснимо привличане" Салабашеви преминават през тежки изпитания - изневери,
смърт, предателства, които се оказват закономерни последици от изборите им. Въпреки всичко обаче животът за тях продължава в цялата си пъстрота, белязан както от угризения, така и от светли чувства и надежда за утрешния ден.

Кратък откъс от "Време за сделки":

"… На другата вечер на вратата ги посрещна усмихната майката - Ефимия Салабашева.

Беше приятна, запазена за годините си жена с чисто бяла коса, прибрана на кок, с гладка розова кожа на лицето и с бистри сини очи…„Нима е родила такъв …циганин като Ботьо?” – запита се Веселин и после забеляза мъжа, който беше станал от стола си. „Ето за кого можеше да се каже, че е неин син – същите сини очи, високо чело и волева брадичка, същите здрави зъби! Сигурно е Димитър?”. Носеше добре ушит, тъмносив костюм, ленена риза и красива вратовръзка, на която блестеше голяма златна игла.

- Моят стар боен другар Веселин Буков! – долетя изпълненият с гордост глас на Ботьо. – А това, Весьо, са мама, тате, големият ми брат Димитър, малкият Асен и сестричката ни Любка, галеното дете на цялата фамилия!

Девойката се усмихна стеснително. Беше облечена в дебела за сезона жилетка и вълнена пола в същия цвят. Сенките под очите й придаваха аскетичен вид. Най-необикновеното в нея бяха веждите. Веселин не беше виждал такива вежди - като колибки или по-точно като френския знак аксан-сирконфлекс.

Асен беше също като Ботьо тъмнолик, но с тясното си фино лице и високото гладко чело приличаше по-скоро на азиатец от Индокитайския полуостров. Носеше очила с позлатени рамки, зад които черните му лъскави очи гледаха сериозно и с тъга…”Като на породисто куче!” – си помисли Веселин.

Старият Салабашев беше застанал до прозореца, пъхнал палци в джобчетата на жилетката си. Веселин се загледа в съвършено голата му глава с цвят на борова кора и в острата му козя брадичка…".

Може да поръчате книгата онлайн на helikon.bg и bgkniga.bg, както и на лично съобщение във фейсбук страницата на "Сагата".