Лев Пучков - Изгнаник

Среднощният кървав сблъсък между момчетата от клуб „Патриот“ и кавказките бандити завършва с трупове. Дима и Федя са обявени за федерално издирване, а освен това няколко казакски клана са обявили внушителна парична награда за главите им. Двамата учители от провинциалния руски град се превръщат в изгнаници и са принудени да бягат, като към тях доброволно се присъединяват Лена и Борман. Бегълците се укриват в покрайнините на Москва и извършват наказателни акции с подкрепата на нелегални националистически организации и тайни благодетели.

Укриващите се патриоти се ползват с огромен авторитет в средите на върлите противници на произвола на мюсюлманските преселници от бившите съветски републики. Затова именно на тях се пада да поведат мащабна акция срещу чуждите натрапници в общежитието на училище „Розенбаум“. Към операцията се присъединяват и членовете на други патриотични клубове. Наказателната акция обаче прераства в страховито кърваво клане. За изгнаниците вече няма път назад, а бъдещето им готви само още по-жестоки сблъсъци.

За автора 

Лев Пучков е роден през 1965 година. Завършва Новосибирското висше военно училище към Министерството на вътрешните работи на Русия. От 1987 до 2001 г. е офицер от вътрешни войски и служи на територията на Северен Кавказ и Закавказието. Като командир на отряд в СПЕЦНАЗ се сблъсква с невероятни ситуации на насилие и жестокост в борбата с трафика на хора, оръжие и наркотици. След като военната му част е разформирована, той се оказва на кръстопът. Случайно започва да пише, когато решава да участва в местен литературен конкурс, на който журито остро критикува работата му. Впоследствие обаче голямо руско издателство публикува първата книга от серията „Спецназ“, която се превръща в тотален бестселър. Следват още няколко много успешни поредици, като с времето авторът променя тематиката на романите си. Фокусът постепенно се измества към истории за олигарсите, трафика на наркотици,          ксенофобията в Русия и религиозната експанзия на исляма. Някои от твърденията на Пучков са толкова шокиращи и скандални, че прокуратурата два пъти се е опитала да спре от продажба трилогията „Нация“.

До момента общият тираж на романите на Пучков надвишава 3 милиона екземпляра.

Защо Лев Пучков пише трилогията „Нация“?

Казват, че Русия има Душа на жена.

Съгласен съм с това. Само моля да не бъркате душата с характера. Това са различни явления.

Нямам намерение да плаша и да скандализирам никого и пази боже, да призовавам за нещо. Беше ми интересно какво може да стане, ако тази поругана и простреляна Душа постъпи малко по-различно, отколкото е прието у нас, в Русия. Ако не се завре в дупката си, та в тъжна самота да ближе страшните си рани, не си сложи примката, не полудее от мъката и от позора, а се присъедини към изгнаниците, към отхвърлените от обществото. Към бившите лоялни граждани, които са изхвърлени от живота и са обречени на смърт – и затова нямат абсолютно никакви ограничения, когато избират начините, по които да оцеляват и да се самозащитават...

Защо пиша „Нация“? Можете да се смеете колкото си щете, но аз съм гражданин на моята страна и страшно се вълнувам от това какво може да стане с нея в най-скоро време.

Тъй като съм обзет от нескрита тревога, се опитвам да отговоря – първо на себе си – на няколко актуални въпроса.

1. Прекарал съм много години в Кавказ. У дома си кавказците – ако не отиваш при тях през нощта, ако си без автомат и ако не лежиш в техен зандан – са най-милите хора. Културни, възпитани, любезни, изключително гостоприемни и радушни.

Въпрос: защо децата на тези невероятно мили хора се държат по улиците на руските градове като последните копелета? Каква зла сила ги ръководи? Какво ги кара да изливат тонове кал върху славяните и да качват тази кал в интернет, за да я гледат всички?

2. Аз съм израснал и възмъжал в СССР и зная какво е това интернационализъм от практиката: бях възпитан в духа на интернационализма. Нямах представа какво е това толерантност – от този термин просто нямаше нужда.

Въпрос: защо нашите деца – децата на интернационалистите – люто мразят всички, които не са руснаци? Защо много от тях (и този брой се увеличава с всеки изминал ден) извършват ужасни постъпки спрямо хората, които не са славяни? Това, което правят те, е глупаво, нерационално и изобщо безразсъдно... Но те го вършат. Дори нещо повече, заради своите убеждения те са готови да влязат в затвора и в този момент много от тях лежат там.

Каква зла сила ги ръководи? Защо заснемат на видео и с фотоапарати своите деяния и ги качват в интернет?

3. В светлината на двата посочени по-горе актуални проблема възниква и третият въпрос (за перспективата): в какво могат да се хвърлят следващите няколко поколения наши дечица, ако властта и обществото продължават да се правят, че ТАКЪВ ПРОБЛЕМ няма?