Леа Коен с нова документална книга - изданието е подготвено по случай 80-годишнината от спасяването на българските евреи

След двата успешни романа „Рафаел“ и „ЖЕНИТЕ ОТ КИНО РОЯЛЪ“, в които Леа Коен разказва историята на България от 30-те и 40-те години на миналия век през съдбата на евреите индустриалци, издателство „Ентусиаст“ публикува документалните очерци на авторката под заглавието „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)“.

Настоящата книга (втора поред след „Ти вярваш“, издадена през 2012 г.) е съпроводена с копия на документи, някои от които неизвестни на широката общественост. Трудът е резултат от близо 20-годишни проучвания и е посветен на 80-годишнината от спасението на българските евреи, което ще бъде отбелязано от българската и световната демократична общност в началото на 2023 г.

Предговорът е на Стюарт Ейзенстат, специален съветник на Антъни Блинкен по въпросите на Холокоста и председател на борда на Държавния музей на холокоста във Вашингтон.

В „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)“ Леа Коен разказва за събитията, личностите и идеите на една мрачна епоха, която продължава да вълнува българското общество и днес.

Темата за холокоста, и преди всичко за спасението, несъмнено силно вълнува българското общество и остава и до днес един от най-дискусионните исторически сюжети. Събитията между 1940 и 1944 година, когато под влияние на нацистката идеология евреите са подложени на гонения, са изпитание както за българското еврейство, така и за целия народ. Историческите есета в тази книга са за този драматичен епизод от българската история, еднакво болезнено преживян и от евреи, и от българи.

„Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред трудни части от своята история“, пише Стюарт Ейзенстат. „Нито една страна не е имала непорочно поведение по време на Втората световна война.“

Книгата ще бъде представена на 27 юни 2022 г. от 18:00 ч. в Еврейския културен дом с участието на проф. Александър Оскар, Иванка Гезенко и Михайлина Павлова и на 2 юли 2022 г. от 18:00 ч. на Sofia Summer fest с участието на Михаил Заимов.

Анотация

Автор на 12 романа, на две изследователски книги от българската история, Леа Коен разказва увлекателно за събитията, личностите и идеите на една мрачна епоха, която продължава да вълнува и да поставя въпроси пред българското общество и днес.

•    Имало ли е холокост в България;
•    Нормативна уредба за узаконяване на гоненията;
•    Ролята на цар Борис III;
•    Жените и свидетелските им разкази;
•    Спасение или оцеляване;
•    Приносът на Българската православна църква за спасението.
Книгата е резултат от 20-годишни проучвания и стъпва на документи, свидетелства, писма.

„Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред трудни части от своята история. Нито една страна не е имала непорочно поведение по време на Втората световна война.“
– Н. П. Стюарт Ейзенстат, специален съветник на Антъни Блинкен по въпросите на холокоста и председател на Съвета на Музея на холокоста във Вашингтон

За автора

Леа Коен е една от най-известните български съвременни писателки.
От 1996 година до днес е публикувала 14 книги (10 романа, сборник с новели, документални изследвания).

Една част от тях са преведени на немски, английски, испански, гръцки, сръбски, румънски, турски, хърватски, македонски език. Романът ѝ „Консорциум Алтернус“ в немски превод е номиниран през 2011 г. в Германия за Европейската награда за литература, а през август 2014 година испанското издание става Книга на месеца в Испания. 

Влиятелният испански всекидневник El Pais я нарича „една от най-интересните европейски съвременни авторки“, а Frankfurter Algemeine Zeitung я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.

Издателство „Ентусиаст“, с което Леа Коен работи от 2012 година насам, е издало 7 нейни книги: 4 романа, сборник с повести и документалните книги „Ти вярваш“, преведена впоследствие на английски и македонски език, и „Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)“.

Откъс от книгата

Как възприемаме холокоста днес
В историята на гоненията на евреите по време на Втората световна война България представлява по-сложен случай, тъй като в границите на българското царство от 40-те години на миналия век евреи са били спасявани, преследвани и унищожавани по едно и също време.

Едно от най-парадоксалните съвпадения е, че на 4 март 1943 г. са изпратени на сигурна смърт 4000 евреи, на 9 март са предприети действия за спасяване на 8000, а на следващия ден са „вдигнати“ още 70003, на свой ред до един унищожени!

Това фрапиращо противоречие създава истински хаос от мнения, които обикновено се движат между две крайности: идеализация на факта на спасението до степен на национално героично движение и съответно демонизация на изпращането в газовите камери на Треблинка на 11 343 души.

Първата теза, за безусловното спасение, се опитва да забрави депортацията и съответно смъртта на близо 20% от еврейското население в Царство България (заедно с „присъединените територии“), докато втората понякога омаловажава факта на избавлението, в резултат на което са запазени 48 хиляди невинни човешки живота!

На всяка една от двете версии са посветени стотици публикации и изследвания, в които едни и същи факти (или подбрана част от тях) са представени според предпочитанията на автора.

Рецепцията в българското общество на събитията от онази епоха е може би един от най-сложните сюжети в националния публичен дискурс (и дори извън него) през последните двайсет години.

Търсеният консенсус по отношение на оценката и възприятието, както и в излагането и тълкуванието на историческите факти, т.е. на разказите за онова, което се е случило, и онова, което НЕ се е случило, но присъства в тези разкази, пречи да се състави една структурирана
история на събитията от 1940 до 1944 година в царска България по отношение на съдбата на нейното еврейско население.

В различни версии, нерядко диаметрално противоположни, за преследванията на евреите хибридно се цитират събития в българската история от същия период: политически, военни, икономически отношения с Германия и Италия, партизанското движение и отношенията със съветска Русия, спецификата на политическите партии и въобще на политическия живот в България, действията на Двореца и на парламента.

Те невинаги имат пряко отношение към тъй наречения еврейски въпрос, като най-често са в странична зависимост спрямо него. От така получената амалгама обаче продължават да се фабрикуват както неверни теории и даже митове за „спасението“, така и паралелно с това да се пренебрегват факти и лица с наистина положителна и дори уникална роля в контекста на събитията от 1940 –1944 година и дори преди тях.

Тук ще се опитам да разгледам някои от най-новите „гледни точки“ и възникналите спрямо тях несъгласия, както и да назова причините за тяхното разпространение и възможните мотиви на определени кръгове да бъдат наложени в обществото спорни, а понякога и
неверни тълкувания за спасението на евреите.