Кларк Аштън Смит - Избрани разкази
Настоящият сборник включва избрани разкази на К. А. Смит. Действието в тях се развива в древните Хиперборея и Атлантида, в митичната средновековна област Авероан, на последния континент на Земята – Зотик, на Марс, Венера, в алтернативни светове и други измерения – места, населени с могъщи некроманти и храбри воини, крадци, търсачи на приключения или забранени познания, причудливи същества, богове, демони, извънземни и безименни чудовища. Ще станете свидетели на невиждани ритуали, заклинания, болести и проклятия, ще се разходите в загадъчни градове, храмове, гробници и градини и ще се докоснете до чистото, абсолютно зло, което никога не е било виждано, но е някъде там... и ви очаква.
Никой не напипва така добре нотката на космическия ужас. По своята демонична странност и изобилие на идеи г-н Смит е може би ненадминат от друг писател. Кой друг е виждал толкова великолепни, пищни и трескаво изопачени видения на безкрайни сфери и множество измерения и е останал жив, за да ги опише?
Чудовищно ярко въображение, силно иронично чувство за хумор и неутолим афинитет към зловещото... истински гигант в сферата на фантастичното.
Л. Спрейг де Камп
Направете една крачка през прага на неговите истории и ще се потопите в цвят, звук, вкус и текстура; в език. Той изпълни съзнанието ми с невероятни светове, невъзможно красиви градове и още по-фантастични същества.
Рей Бредбъри
За автора
Кларк Аштън Смит (1893–1961) е американски автор на хорър, фентъзи и фантастика, един от „голямата троица“ на прочутото сп. „Уиърд Тейлс“ заедно с Лъвкрафт и Робърт Хауърд, с които често го сравняват. Въпреки че днес е известен най-вече с приноса си към митовете за Ктхулу, той е самобитен писател, който не спира да вълнува читателите с уникалните си магични светове. Творчеството му е оказало силно влияние върху редица известни автори – като се започне с Лъвкрафт и Хауърд и се стигне до Майкъл Муркок, Джак Ванс, Фриц Лейбър, Робърт Блох, Харлан Елисън, Рей Бредбъри и Клайв Баркър.
Откъс от разказа „Неизмерим ужас“
Не го казвам, за да се хваля, ала малодушието никога не е било сред моите недостатъци. Безсмислено е да се хваля, като се има предвид почетната грамота, че съм въздушен ас в шест междупланетни експедиции. Трябва обаче да знаете, че няма да се върна на Венера при никакви обстоятелства – нито за изобилието от платина и радий по планинските ѝ склонове, нито за всичките лечебни сокове, полени и растителна амбра в нейните гори. Винаги ще има мъже, готови да изложат живота и здравия си разум на заплаха в търговските пунктове на Венера, както и глупаци, които не спират да предприемат околосветско пътешествие в свят с неземни опасности. Но аз дадох дължимото си и разбрах, че Венера не е създадена за човешки нерви и човешки разсъдък. Противната плодовитост на безбройните видове в прекалено горещите джунгли идва до гуша на всеки; да не говорим за начина, по който толкова много пунктове и техните сгради от неоманганова стомана биват безследно заличени между заминаването на един космически кораб и пристигането на следващия. Не, Венера не е подходяща за хора. Ако все още се съмнявате, чуйте моя разказ.
Бях в първата експедиция до Венера под командването на адмирал Карфакс през 1977 г. Единственото, което успяхме, беше да кацнем, но после се принудихме да се върнем на Земята поради недостиг на кислород, дължащ се на сериозна грешка в пресмятането на нуждите ни. Установихме, че не е безопасно да дишаме гъстия, пълен с пари въздух на Венера, освен ако не е за кратки промеждутъци, а не можехме да си позволим да източваме повече от резервоарите си. През 1979 г. се върнахме, този път с по-добра екипировка за всякакви обстоятелства, и кацнахме на високо плато близо до екватора. Това плато, със сравнително малко представители на вредната флора и фауна, за разлика от пълните с пропасти и покрити с изпарения джунгли, трябваше да стане база за нашите проучвания.
Почувствах, че ми е оказана изключителна чест, когато адмирал Карфакс разпореди да отговарям за въздушния катер, чиито отделни части бяха извадени от търбуха на огромния космически кораб и сглобени за местни нужди. Аз, Ричард Хармън, бях обикновен инженер, трети помощник-пилот на космическия съд, без каквито и да е претенции за научна слава; а четиримата мъже под мое ръководство, оставени на моите грижи, до един бяха експерти с международна известност. Това бяха ботаникът Джон Ашли, геологът Аристид Роше, биологът и зоолог Робърт Манвил и Хюго Маркхайм, началник на Интерпланетарната инспекция. Карфакс и останалите шестнайсет души от екипажа щяха да останат на космическия кораб, докато не се завърнем и не представим доклада си. Възнамерявахме да следваме екватора, често да кацаме, за да правим наблюдения отблизо, и ако сметнем за необходимо, да обиколим цялата планета. В наше отсъствие щяха да сглобят още един въздушен катер – за надлъжно обследване на полюсите.