Катрине Енгберг – Стъклени крила

Кардиологичната клиника към Държавната болница в Копенхаген. Медицинска сестра пълни спринцовка със смъртоносна доза от животоподдържащо лекарство и влиза в стаята на възрастен пациент.

Шест дни по-рано. Разносвач на вестници се натъква на зловеща гледка. Голото тяло на мъртва жена се носи във фонтан в центъра на града.

Две години по-рано. Едно момиче се самоубива в психиатрична клиника за деца и юноши.

Следователят Йепе Кьорнер трябва да направи връзката между трите случая. Но този път не може да разчита на партньорката си Анете Вернер. Тя е в отпуск по майчинство. Или поне би трябвало да бъде.

Паралелните разследвания излагат Кьорнер и Вернер на неподозирани опасности и ги водят в сърцето на здравната система, където амбициите и алчността са взели превес.

 

 

Отзиви за „Стъклени крила“

Дебютният роман на Катрине Енгберг получи възторжени отзиви от читателите и критиката. Камила Легберг – една от най-популярните скандинавски авторки, определи „Наемателката“ като „фантастичен дебют“ и нарече Енгберг „безспорна звезда“. А бестселъровата авторка на Ню Йорк Таймс Кати Райкс пише за романа: Незабравимите герои и брилянтните обрати в сюжета ще запленят читателите.

Втората книга на Енгберг също се нареди сред най-продаваните заглавия от жанра в множество страни. Вижте какво споделят читателите за „Стъклени крила“.

 

Авторката на скандинавския трилър „Наемателката“ се завръща и сякаш внася опита си на танцьор и хореограф в писането – няма нито една грешна стъпка в книгата, всичко се движи в синхрон... Пeрсонажите отново са чудесно изградени, а сюжетът засяга актуални и важни теми.

Booklist

 

 

Като разглежда отношението на обществото към психично болните, Енгберг преплита сложни житейски въпроси с интригуващо криминално разследване. Феновете на скандинавския трилър със сигурност ще искат поредицата да продължи.

Publishers Weekly

 

 

Енгберг е писател, на когото трябва да обърнете внимание, и със сигурност още дълги години ще има ключова роля в скандинавската криминална литература.

BookPage

 

 

Увлекателен и изненадващ датски криминален роман, изпълнен с обрати, ексцентрични герои, мистерия и интриги.

Crime by the Book

 

 

Книга, която ни представя страховете на всяко цивилизовано общество... Повдига философски въпроси, за които си заслужава да говорим.

The New York Times Book Review

За автора

Катринe Енгберг е родена през 1975 г. в Копенхаген, където живее и до днес. Тя има успешна кариера като танцьор и хореограф в телевизията и театъра, преди да започне да пише. „Наемателката“, публикувана в Дания през 2016 г., е дебютът й като писател на криминални романи и първата книга от бестселъровата поредица за полицейски следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер. Още с първата си книга Катрине се превръща в един от най-четените и обичани автори на криминални произведения в Дания. Тя е приветствана за свежия си стил, гениално преплетени сюжети и симпатични герои. От „Наемателката“ са продадени над 100 000 екземпляра в Дания и романът вече е публикуван в над 20 страни по света.

 

 

 

Интервю с Катрине Енгберг – новия глас в скандинавската литература

-Читателите се срещнаха със следователите Йепе Кьорнер и Анете Вернер в дебютния Ви роман„Наемателката“. Във втората книга ни разкривате повече за личния им живот. Защо беше важно за Вас да отделите внимание на техните лични размисли и проблеми?

-За мен ключът към едно добро книжно преживяване е изграждането на връзка между читателя и героите. Трябва да ги опознаем, трябва да ни е грижа за тях... Особено при криминалните романи. Колкото по-мистериозен и плашещ е сюжетът, толкова повече вяра трябва да имаме в персонажите.

Отношенията между героите, проследяването на тяхното израстване са изключително важни елементи дори когато основната цел на романа е разкриването на убиеца. Намирам хората и техните проблеми, като развод, трудностите на майчинството и т.н., за изключително интересни. Харесва ми да се опитвам да ги разбера и разплета.

-Както при първия роман, Вашият роден град Копенхаген играе основна роля и в „Стъклени крила“.

-Да. Градът беше вдъхновението зад цялата поредица за двамата следователи и е двигателят на всяка книга. Аз го обожавам. Като средновековно селище, Копенхаген е красив, изпълнен с неописуема атмосфера и докато се разхождаш из улиците му, се потапяш все повече в неговата история. Скрити ъгълчета, субкултури, странности – Копенхаген има от всичко и искам да покажа това чрез книгите си.

-Преди да станете писател, Вие сте работили като танцьор и хореограф. Смяната на кариерата промени ли Ви? Любовта към танца влияе ли на писателската Ви работа?

-Преходът между двете беше бавен, но и много естествен за мен. Преди разказвах истории на сцената с помощта на актьори, а сега разказвам чрез думи върху белия лист, но процесът си остава сходен. Цял живот съм се занимавала с писане – това е основният ми начин на изразяване. Но дълго време не показвах текстовете си на никого. И до днес работя предимно интуитивно. Не планирам много, не контролирам героите си и действията им. Всяка сцена трябва да се развие органично и всяко изречение трябва да се формира по естествен начин... Същото е при музиката.

-„Стъклени крила“ обръща внимание на много проблеми, свързани със здравната система и най-вече с отношението към хората с психически проблеми. Има ли някакво послание, което искате да предадете на читателите в тази връзка?

-Всеки писател се чувства привлечен от конфликта, от проблемите, които привидно нямат решение. Здравната система крие много такива теми. И въпреки че Дания се гордее с изключително добро здравеопазване, забелязваме недостатъци по отношение на грижата към хора с психични разстройства и състоянието на психиатричните клиники. И именно на това исках да обърна внимание.

-Често психичните проблеми се превръщат в тема табу, но всъщност повечето от нас са изложени на риска от подобно заболяване в даден момент от живота си - следродилна депресия, стрес, безпокойство... Трябва да преразгледаме разбирането си за „болен“ и „здрав“ човек и да разширим възприятията си, особено когато става въпрос за човешката психика.

-Друга особеност, която забелязваме в текста, е откровеното и директно общуване между персонажите. Защо искахте да подчертаете този начин на комуникация – както в работните, така и в личните взаимоотношения?

-Комуникацията между хората и психологията, която стои в основата на общуването, са теми, които ме вълнуват не само като автор, но и като човек. Защо правим това, което правим? Защо отношенията ни са толкова сложни и непредсказуеми, когато в действителност желаем едни и същи неща? Защо някои хора проявяват жестокост? Намирам човека за силно интригуващ и трудно бих дочела една книга, ако не се чувствам привлечена от героите и вътрешния им свят. Дори сюжетът да е оригинален и чудесно изграден. Надявам се, че читателите ще се почувстват свързани с моите персонажи и дори ще се идентифицират с техните мисли и житейски предизвикателства.

-Книгите Ви вече са преведени в над 20 държави. Какво е усещането да работите с толкова различни редактори, издатели и преводачи?

-Разбира се, винаги има известна доза несигурност, когато предаваш текста си на напълно непознат, който трябва да го преведе и да предаде твоя глас на друг език. Но аз съм изключително благодарна, защото работя с едни от най-добрите професионалисти в книгоиздаването и се чувствам като част от едно голямо семейство, простиращо се по целия свят. А това прави писането по-малко самотно занимание.