Как две сестри подхванаха бизнес с еликсир за потентност
От Enthusiast
Карин Брюнк Холмквист разказва комична история за неочакваната поява на желание за промяна
Грабващ, жив и изпълнен с поводи за усмивки, шведският роман „Еликсир за потентност“ от писателката Карин Брюнк Холмквист дебютира у нас под логото на „Ентусиаст“ и в превод на скандинависта Анюта Качева.
Тази хумористична книга, наситена с топли емоции, проследява Елида и Тилда Свенсон в опитите им за успешна търговия с подсилващ потентността продукт.
Карин Брюнк Холмквист, носителка на престижната шведска награда „Piratenpriset“ за 2021 г., е една от най-четените съвременни скандинавски авторки. Темите в нейните истории са универсални и привличат почитатели от цял свят. По естествен начин писателката свързва читателите със съдбата на своите художествени образи, в които човек лесно може да се припознае.
В „Еликсир за потентност“ действието се развива в малкото селце Борбю. Историята разказва за сестрите Елида и Тилда Свенсон и техния живот в къщата, в която са се родили преди повече от седемдесет години.
Още оттогава по нея не са правени никакви промени. Също толкова неизменчиво е и ежедневието на старите дами. Това обаче коренно се променя, когато до тях се нанася нов симпатичен съсед.
Запознанството на сестрите с Алвар Клеменс отключва в тях нещо, което са смятали за отдавна изчезнало – желанието за промяна. Жените решават, че е крайно време да внесат подобрения в домашните условия. Но ремонтите не са никак евтини, а спестяванията на Елида и Тилда не са много впечатляващи.
Тогава как ще се сдобият с нужните средства?
Скоро сестрите Свенсон забелязват, че съседът им използва някаква чудата отвара, която не само стимулира растежа на градинските му растения, но и засилва размножителните инстинкти в околните животни.
След като лично изпробват и установяват ползотворния ефект и върху хора, Елида и Тилда започват съвместен бизнес с еликсир за потентност, който разпространяват по пощата.
Ще успеят ли двете жени да се справят с новото си начинание?
В тази забавна история Карин Брюнк Холмквист с топлина и нежност описва какво се случва, когато градът се сблъска с провинцията и старото срещне новото.
За автора
Карин Брюнк Холмквист е отраснала в Остерлен и като малка е мечтала да бъде цирков артист или журналист. Понякога си мисли, че сега е и двете. Била е асистент на магьосник, модел на бельо, местен политик и актриса, преди да стане писател на пълен работен ден през 2004 г.
Романите на Карин са ситуирани в една и съща географска област в Швеция, но темите им са универсални и привличат читателите по цял свят. Героите ѝ са обикновени хора, които живеят обикновени животи, докато не им се случва нещо, което променя всичко и носи искра и магия в съществуването им.
Карин с топлина и емпатия разказва за сблъсъка между старото и новото, старовремското и съвременното, а писането ѝ е изпълнено с онзи специален хумор и странност, които могат да бъдат открити при Юнас Юнасон и Фредрик Бакман.
Откъс от книгата:
На госпожици Свенсон им ставаше все по-трудно да се справят с всекидневния живот. Цепеха дърва, чистеха печката, обработваха градината и понякога консервираха горски плодове.
Талазите на плътската похот бяха изчезнали, пламтящото огнище вътре в тях отдавна бе загаснало и вече нямаше какво да се гаси нощем на кухненския диван. Явно Бог отдавна ми е простил, утешаваше се Тилда, когато болките ставаха нетърпими и тя се страхуваше да умре и да застане очи в очи със Създателя.
Но истината бе, че ѝ липсваха миговете на копнеж под стария юрган, нещо, което дори не смееше да си признае. Искаше да отиде в Рая точно толкава чиста и невинна, както се бе родила в черното желязно легло.
– Кафето е готово – извика Тилда.
Което всъщност изобщо нямаше нужда да прави, защото още в мига на проскърцването на дивана при оправянето му Елида отлично знаеше, че в същия момент закуската вече е поднесена на масата.
– Мармаладът от вълнообразен ревен стана чудесен тази година – заяви Тилда.
– Малко прекалено сладък – допълни Елида, както правеше всяка сутрин.
Истината бе, че нямаше нужда да споменават каквото и да било, тъй като двете отлично знаеха всичко. Но мълчанието плашеше двете сестри и затова, когато липсата на нови теми за разговори зейваше между тях като пропаст, повтаряха едни и същи неща ден след ден, година след година.
По традиция Елида първа прочиташе вестника, което също се повтаряше неизменно. Макар и пестеливи и против промените, те все пак желаеха да са в крак с времето и с новостите. Съвсем не бяха глупави. Бог ги бе дарил с интелект и сигурно щяха да стигнат далеко, ако им бе позволено да се изучат. Но това бе привилегия на Рютгер. Той бе момче и от него се очакваше да се нагърби с издържането на семейството. В крайна сметка той стана журналист, ожени се за логопед и им се родиха три деца.
Той рядко оставаше при сестрите си, но все пак се бе случвало няколко лета. Над Елида все още тежеше сянката на срама и силно се изчервяваше, като си спомняше, че веднъж попита жената на Рютгер дали логопед не е човек, който изпробва стелки за крака. Не, Елида съвсем не бе глупава, но понякога ѝ хрумваха трудни за разбиране небивалици.
Тази сутрин Елида дълго се задържа на страницата с местните новини и Тилда веднага разбра, че там пише нещо специално. Защото дори времето, отделено за всяка страница, бе строго определено и всяко отклонение от рутината караше Тилда да реагира.
– Нещо извънредно ли пише?
– Къщата на Ланц е продадена, включена е в списъка с данъчните оценки на къщите. Ланц бе дългогодишен съсед на семейство Свенсон.
Той умря в деня на пристигането на чучулигата, на 14 април. Тилда и Елида бяха обсъждали надълго и нашироко какво ще се случи с къщата му и предполагаха, че я чака съдбата на многото други къщи в селцето и ще бъде продадена за лятна вила на някой гражданин.
И съвсем правилно, купувачът на къщата живееше в града и изведнъж безпокойството пусна корени в малката кухня и всекидневната рутина силно се разклати още в 7:40 часа, а закуската бе привършила едва в 7:30 часа. Кладенецът на госпожици Свенсон бе разположен така, че се налагаше да навлязат малко в имота на Ланц, за да донесат вода от него. Да, със сигурност имаше някакво законово споразумение, но документите бяха изгорели преди много години, когато кълбовидна мълния запали бюрото на ковача Свенсон.
Тъй като Ланц бе добър приятел на семейството, никой не се интересуваше от документите, така че водата се носеше, независимо дали имаше споразумение, или не. Ланц имаше син, когото Тилда и Елида много обичаха, и затова, докато беше жив, с голямо удоволствие отиваха за прясна вода от кладенеца, която се плискаше весело в кофата.
Сега ходеха дотам единствено за да донесат вода и нищо повече. Но и двете неизменно си спомняха сина на Ланц, когато ръцете им нощем опипваха телата им под юргана.
Предлагаме ви и още книги от издателство ''Ентусиаст'': Карти-помощници за лечението на петте рани
''Бавно тлеещ огън'' - новият криминален трилър на Паула Хоукинс
