Издателство ''ЕРА'' представя: Джанлука Гото - ''Пътешественикът, който откри pura vida''

Pura vida е лекота. А не се ли нуждаем всички от това? 
Pura vida е бриз, който носи аромата на море и слънце. 
 

Pura vida е безгрижието на онези летни дни, в които ходиш бос, косите ти са разпуснати, смееш се, без да си даваш сметка, а умът ти е свободен. 
А хубавото на pura vida е, че можеш да я носиш със себе си, където и да се намираш.

През целия си живот Алесио е бил стриктен, затворен, предпазлив и предсказуем. Не е забелязал това да му пречи до деня, в който Елена влиза в живота му и му показва, че има нещо красиво и светло отвъд отговорностите на работата и неизменната рутина. Но тя изчезва също толкова внезапно, колкото пристига.

Провокиран от нейното заминаване, натрупаните страхове и неосъществени планове, Алесио взема първото спонтанно решение в живота си - заминава за Коста Рика.

Там той попада в съвсем нов свят, среща различни хора, които му предават по малко от простичката мъдрост, наречена pura vida. Следвайки неговото пътешествие, откриваме красотата на чистия живот и очарованието на Коста Рика.

„Пътешественикът, който откри pura vida“ е свеж роман, който ни напомня да погледнем в себе си и да се замислим за начина, по който живеем, да си припомним кое е наистина важното, да забавим темпото, да бъдем по-спонтанни и свободни.

Джанлука Гото е роден в Торино, живял е в Австралия и Канада. Днес той пише книги и статии, докато пътува по света. Посетил е редица държави в Европа, Южна Америка и Азия.

Романите му се продават в огромни тиражи и има хиляди последователи в социалните мрежи. 

Откъс от книгата:

– Съвсем ясно е, че тези от Коста Рика са маркетингови феномени – каза Джовани.
Закусвах и носех слушалки, за да говоря с него. Намирах се в същото ресторантче близо до хотела ми, в което обядвах вчера. Не ми беше нужно много, за да разбера, че обичам да закусвам бос, пред морето, с разкопчана риза.

– Защо го казваш? – попитах, докато поднасях към устата си лъжица, пълна с гайо пинто.
Въпреки името , беше вегетарианско ястие, по същество касадо, но с по-малко съставки. Младата сервитьорка ми каза, че това е типичната закуска за Коста Рика и много хранителна: бял ориз, черен боб, бъркани яйца, гарнитура от зеленчуци и два банана, от онзи вид, които, вместо да се втечнят при готвенето, запазват консистенцията си и предлагат изненадващ сладък остатъчен вкус на всичко друго.

Тикосите ги слагат навсякъде, така ми обясни момичето.
– Ами, тази работа с pura vida е фантастична – каза Джовани. – Две прости думи, които веднага те карат да мислиш за щастлив живот без проблеми, освен това испанският е музикален език и придава нотка на екзотично-но-не-прекалено, понеже всеки разбира какво иска да каже.

Чувам pura vida и си мисля за усмихнати и спокойни хора, плажове като от картичка, залези над морето. Без съмнение това е отлична маркетингова стратегия.
Чух на заден фон скърцането на офисния му стол. Представях си как се обляга и масажира очите си. В Италия беше три следобед и Джовани тъкмо се е върнал от обедната почивка.

– Тези костариканци са по-добри копирайтъри от нас, Алесио. Изобщо, да намериш толкова въздействащ и ефектен израз, не е работа за всеки. Продават майсторски начина си на живот на целия свят. Или трябва да кажа предполагаемия си начин на живот?
Сдъвках набързо, за да му отговоря.
– Не, това не е маркетинг. Уверявам те. Наистина живеят pura vida. А това, че са си измислили толкова подходящ израз, е друга работа. Виждам с очите си как възприемат живота и тук наистина е друг свят в сравнение с нашия.
– Тогава обясни ми каква е тази pura vida – продължи Джовани.
– На практика е обратното на живота, който съм живял в продължение на почти трийсет години – отвърнах.
Джовани се засмя.
– Хайде, опиши ми този начин на живот. Знаеш как е, тук, насред мъглата и трафика, ми е трудно да го разбера.
Помислих няколко секунди и ми хрумна идея. Но я оставих настрана, за да помисля върху нея по-късно.
– За тях pura vida е просто хубавият живот – казах набързо. – Когато се върна, ще мога да ти дам по-подробен отговор.
– Добре, защото този никак не ме убеди – каза Джовани и ме разсмя.
– А ти какво ще ми разкажеш?
– О, със сигурност не живеем pura vida тук – започна той и тези думи ме поразиха, като породиха серия от свързани помежду си идеи.
– Нищо ново, а? – попитах, докато вече мислех за друго.
– Знаеш моето презрение към човешкия род, нали?
Засмях се.
– Ето, аз се опитвам да стоя надалече от определени човешки въпроси, прекалено човешки. Но човечеството продължава да ме преследва. Например тази сутрин се опитвах да вляза тичешком в сградата, за да не се налага да спирам и да говоря с никого. Знаеш, че рано сутрин съм труден.
– Само сутрин обаче – добавих саркастично.
– Точно, обаче не успях да избегна това нещастие – продължи Джовани. – Остарявам, мамка му. Алесия взе да крещи името ми, все едно съм ѝ съпруг. Спирам и си казвам: „Бъди добър, бъди любезен“. Затова се усмихвам накриво, формално, поздравявам и започваме да си говорим. И знаеш ли какво ми разказва? Двама колеги от горния етаж имали тайна връзка.

Отново се засмях. Взех чашата със сок от папая и отпих две обилни глътки, за да преглътна всичкия този бял ориз.
– Кажи ми какво ме интересуват мен тези двамата? Искаше ми се да ѝ направя списък на всички неща, които ме интересуват повече от историите, родени в офиса. И знаеш ли какво? Накрая наистина ѝ го направих.
– Не вярвам.
– Да. Направих ѝ списък като онзи на доктор Кокс от „Смешно отделение“, помниш ли? Всичко, което съществува на земята, във вселената, всичко, наистина всичко, минало, настояще и бъдеще... О, също и Хю Джакман. Дори Хю Джакман е по-интересен от афера между колеги!

Продължих да се смея дори след като свърши със списъка си. Но междувременно се питах дали Джовани би бил същият и тук, в Коста Рика. Освен това дали е невъзможно да се пренесе pura vida и в Милано.
– Сега трябва да вървя – каза Джовани. – Чакат ме всички кампании, които трябва да разчиствам заради твоята внезапна ваканция.
– Съжалявам, Джо. Знаеш ли какво биха ти казали тук, за да се извинят? Pura vida.
– Да, pura vida, на баба ти...

Затвори, преди да довърши изречението. Аз довърших закуската си на тишина и когато се изправих и погледнах отражението на слънчевата светлина върху мантията на океана, се сетих отново за идеята, която ми беше дошла малко по-рано, докато говорех с Джовани: да напиша книга.

 

„Пътешественикът, който откри pura vida“ може да бъде поръчана тук.