Иван Вазов: "Живописна България"

"Живописна България" от издателство "Хермес"

"Живописна България" е вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов, който достига до читателите за пръв път в самостоятелно луксозно издание. Публикуването на книгата отбелязва и 100-годишнината от смъртта на патриарха на българската литература, чието слово и до ден днешен вълнува читателите.

Иван Вазов, вдъхновен от българската природа и история, сътворява в пътните си бележки едни от най-красивите си и въздействащи текстове.

Сред включените в томчето пътеписи са "Витоша", "Един кът от Стара планина", "Волът", "Водопадът (Из недрата на вечното)", "Висините", "Планината се събужда", "Рила" и др.

"Живописна България" е книгата, с която поставя началото на новата поредица на Издателска къща "Хермес" – "Българска литературна класика".

За автора

Иван Минчов Вазов е роден в гр. Сопот. Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. Получава образованието си в родния си град, в Калофер и Пловдив. Учи гръцки и френски език, а по-късно румънски, немски и руски.

През 1876 г. излиза първата му стихосбирка – "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891–1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896).

Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класика – сред тях повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поеми ("Грамада").

Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот. Още от края на XIX в. произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Считан е за патриарх на българската литература.

Откъс 

Витоша