Фьодор М. Достоевски: "Неточка Незванова"

"Неточка Незванова" от издателство "Кръг"

Фьодор М. Достоевски е безспорно явление в руската и световната литературна класика. Неподражаемият му стил и дълбоките послания, личността му в цялост се съдържат във всяка негова дума.

Издателство "Кръг" вдъхва нов живот на един позабравен, но незабравим текст на руския автор – "Неточка Незванова", единствения му публикуван незавършен роман.

Като самостоятелна книга творбата излиза в България за последно в далечната 1973 г. в превод на голямата преводачка Лиляна Минкова. Точно този превод се публикува и днес като част от поредицата "Световни литературни шедьоври". Изящната корица е дело на Виктор Паунов.

Достоевски започва работа по "Неточка Незванова" в смутни за руската империя времена. В този период той е част от кръга на Петрашевски, където на сбирките се дискутират социални теми и се обсъждат възможни държавни реформи.

Писателят се вълнува от въпроси като премахване на цензурата и крепостното право. През 1849 г. той публикува първата част на "Неточка Незванова", но не успява да продължи своята работа.

Арестуван е и е изпратен на заточение в Сибир по подозрения за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, но дори след завръщането си в Санкт Петербург, никога не довършва романа, който първоначално е замислен като обемно и мащабно произведение.

Сюжетно романът обхваща три, хронологично свързани периода от израстването на малката Неточка, която неусетно се превръща в девойка. Ранното си детство тя прекарва в бедност с майка си и своя пастрок, чийто образ оставя трайни следи в съзнанието й.

Ефимов – неуспял музикант, е в основата и на една от ключовите теми, които Достоевски е предвидил да разгърне в романа, а именно тази за моралните измерения в личността на артиста като такъв. Малката Неточка е запленена от собствената си представа за пастрока й, на когото тя искрено и по детски отдава сърцето си.

Втората съществена тема, разглеждана в произведението, е за мястото на жената в обществото. Достоевски има намерения да представи Неточка като силна и волева представителка на своя пол, която отказва да позволи на житейските премеждия и обществените предразсъдъци да я сломят.

Според някои източници първоначално заглавие на произведението е било "История на една жена".

Макар и незавършен този роман носи изключително силни и вдъхновяващи послания, актуални и днес. Сложните отношения между хората са подложени на безжалостна дисекция, а на показ е извадено всичко – от най-красивото до най-страшното.

Майсторският стил на гениалния писател превръща и най-тежките думи в наслада за читателя.