Ерик Дрегни: "Да изживееш норвежката мечта"

"Да изживееш норвежката мечта" от издателство "Ера"

Прадядото на Ерик Дрегни напуска Норвегия, когато тя е най-бедната страна в Европа. Повече от сто години по-късно неговият внук се завръща в една от най-богатите държави, за да изживее норвежката мечта.

Потеклото му предполага, че е подготвен за среща със скандинавската държава, но се оказва, че местните имат с какво да изненадат Ерик. Колоритните обичаи, специфичните им разбирания за живота и… традиционната кухня успяват да го впечатлят.

Ерик ни представя Норвегия в пълния ѝ блясък – от необикновената ѝ история, през изключителната социална и обществена система, спиращите дъха природни дадености до ексцентричните ѝ жители.

За автора

Ерик Дрегни преподава журналистика, творческо писане, английски и италиански език в университета в Минесота. За написването на "Да изживееш норвежката мечта" той печели престижна стипендия точно когато разбира, че съпругата му е бременна. Това прави едногодишния престой на семейството в Норвегия много по-трепетен. Дрегни е автор на 19 книги.

Откъс

Когато пристигнахме в дома на Ракел и Арилд, двегодишният им син скачаше от възглавница на възглавница на дивана.

– Събота вечер е "вечер на бонбоните" – обясни Ракел.

Вилям можел да изяде колкото иска бонбони, но само в събота вечер. Това било съботна норвежка традиция – да напълнят кесия с бонбони от магазина и вечерта да гледат анимационни филми, докато ядат каша.

Вилям започна с парче торта, любимата му, и продължи с карамел, шоколадово яйце "Киндер", близалка и пукащи бонбони. Лапането му се ускоряваше с всеки залък, но Ракел ме увери:

– Ще спи чудесно след това.

Повечето бонбони не бяха много по-различни от онези, които може да се намерят в Съединените щати, с изключение на лакрицовите. Обожавам силния черен лакрицов бонбон, но се наложи да го изплюя в салфетката си, защото помислих, че е развален. В устата ми остана солен вкус, който ми опари езика. Арилд се засмя.

– Когато се научиш да харесваш солен лакриц, значи си станал истински норвежец.

За да отмия горчиво-соления вкус, отворих бутилка бира от пакета с шестте, които донесохме. Бирата се казваше "Мункхолмен" ("Монашеският остров"), затова реших, че ще е като силните белгийски бири, приготвени от монаси-траписти.

– Това наистина е много добра безалкохолна бира – каза ми Арилд.

– Какво? Безалкохолна? – учудих се и той посочи думата alkoholfritt øl на етикета.

– Много хора я пият, когато излизат, защото тук не може да пиеш алкохол и да шофираш – добави Ракел.

Кати подчерта, че и в Съединените щати не може да пиеш алкохол и да шофираш. Арилд обясни, че в Норвегия не може дори да близнеш никакъв алкохол, иначе ще нарушиш закона.

– Казват, че е твърде много дори ако изядеш шоколадов бонбон с алкохол или парче торта с ликьор.

– В Норвегия не може да караш дори велосипед, ако си пил – каза Ракел. – Има много строги наказания.

Видях така наречената "бирена завеса" в малката бакалия "Рими", близо до апартамента ни. След осем вечерта металната решетка се смъква и клиентите могат само да жадуват за бутилките зад нея.

Мислех обаче, че ограниченията в Норвегия са разхлабени, защото магазинът за алкохол "Винмонополет" вече не държеше всичкия си алкохол зад стена и купувачите можеха да разгледат бутилките, преди да ги купят.

Легендата разказва, че силният аквавит бил донесен в Норвегия от самия архиепископ. Услужливият датски водач Еске Биле окупирал двореца Бергенхюс през 1531 година и изпратил бутилка "Аква Вита" на архиепископа като лекарство.

Аптекарите в Норвегия започнали да продават алкохола със смесица от билки, за да помага при различни заболявания, и пациентите скоро започнали да се редят на опашка, за да си купят лекарството.

Трудолюбиви норвежци започнали да дестилират свой аквавит и към 1827 година близо единайсет хиляди спиртоварни произвеждали домашно приготвен алкохол. Пиянството се превърнало в сериозен обществен проблем според много статии във вестници от онова време и през 1845 година производството на домашен алкохол било забранено със закон и повечето дестилерии – разрушени.

Исторически погледнато, чувал съм, че мнозина имигранти – може би в това число дори прадядо ми Елеф – изпитали облекчение да се махнат от Норвегия заради прекомерното пиене. Норвежкото движение за трезвеност отишло по-далеч, когато абсолютните въздържатели успели да обявят извън закона – от 1916-а до 1927 година – уискито и подсиленото вино.

След това виното и твърдият алкохол можели да се продават само в държавните магазини "Винмонополет", каквито има само в по-големите градове. Клиентите разглеждали бял каталог, напечатан върху вестникарска хартия, и после си поръчвали избраната напитка през малък прозорец в магазина.