Джейн Остин – Разум и чувства

Сестрите Дашууд са много различни. Докато Елинор е вглъбена, деликатна и спокойна, малката й сестра Мариан е пламенна, открита и непоправима романтичка. След смъртта на баща им те са принудени да напуснат дома си и перспективата да сключат изгоден брак, и то по любов, изглежда почти нереална. В свят, управляван от пари и интереси, сестрите нямат нито средства, нито връзки.

Скоро двете са приети в новото общество. Мариан, чийто непринуден характер очарова всички, се влюбва безумно. А Елинор умело прикрива мъката си от новината, че любимият й се е сгодил за друга.

Тайни, неочаквани обрати и предателства прекъсват брачните игри. Сестрите ще разберат, че нито само умът, нито само сърцето ще ги отведат до истинското щастие. Ключът към него е магията между разума и чувствата.

За автора

Джейн Остин е една от най-известните и обичани английски писателки. Нейните романи и до днес се радват на нестихващ интерес благодарение на невероятното съчетание между романтизъм и реализъм, неподправен хумор и хаплива ирония. А когато към всичко това се прибавят и увлекателните сюжети, остроумните диалози и проницателните наблюдения за човешката природа, става ясно защо Джейн Остин продължава да е любима авторка на поколения читатели от цял свят. „Разум и чувства“ е четвъртата книга от Джейн Остин, която излиза в красивото оформление на „Клуб Класика“ след „Гордост и предразсъдъци“, „Въздействие“ и „Ема“.

Ивинела Самуилова споделя повече за работата си по превода на емблематичния роман

-Вече имате няколко преведени книги. Какво беше различното при работата ви по „Разум и чувства“? Кое беше най-голямото предизвикателство?

-Джейн Остин пише един от най-любимите на читателите й романи - „Разум и чувства“, преди повече от 200 години, през 1810-а. Освен синхронизацията с „духа на епохата“, беше предизвикателство да се осмислят и предадат адекватно изгубени днес значения, свързани с живота по онова време. Преводачът не може да си позволява „свободни съчинения“, колкото и да му е трудно. И веднага бих искала да благодаря на редактора на превода ми - Емилия Драганова, която много бързо ми даде да разбера, че ако и да съм се справяла отлично с преводи на съвременни автори, за шестица при превода на класическа литература има допълнителни изисквания. Нейната опитност и безкомпромисност много ми помогнаха. В резултат, осмелявам се да заявя, с изданието на ИК „Хермес“ оставяме на читателите български превод на ниво, каквото тази емблематична творба на Остин заслужава.

-Книгите от Джейн Остин са едни от най-обичаните класически произведения. Според вас какво отличава писателката и къде се крие магията на нейните истории?

-Творбите на Джейн Остин са нещо повече от романтични истории сред красивата английска провинция. Те са проникновен психологически портрет на човешкото в неговата многообразност, предаден с изящество, емпатия, остроумие и фина ирония, която е нейна запазена марка. Да предам подтекста на моменти беше истинско предизвикателство.

-Вие самата почитателка ли сте на авторката?

-О, да - светът на Остин ме заплени, когато бях момиче. Първата книга, която прочетох на английски, беше „Гордост и предразсъдъци“, но не съм и дръзвала да си мечтая, че някой ден аз ще я превеждам на български. Сега, като преводач на Джейн Остин, изпитвам още по-силни симпатии и възхищение към тази авторка, простила се толкова млада с живота. В много отношения чувствам душевността, а и стила й, сродни и това добавя огромно удоволствие към предизвикателството да превеждам книгите й. Надявам се в моя превод и читателите да ги (пре)прочетат така - с огромно удоволствие, и казано по-скоро с боязлива дързост - да ги преоткрият.

-В момента работите по превода и на „Гордост и предразсъдъци“. Беше ли ви по-лесно след опита с „Разум и чувства“?

-Да, в известен смисъл беше по-лесно, макар че с „Гордост и предразсъдъци” бях изправена пред предизвикателството да предложа по-добър превод от най-добрия засега - на Жени Божилова, издаван и от ИК „Хермес“. Може би трябва да поясним за читателите, че преводачът на едно литературно произведение също носи „авторско право“, което преотстъпва ексклузивно на определено издателство. Затова в книжарниците се предлагат различни издания на едни и същи класически творби и единственият ориентир при избора е качеството на превода. Не искам никого да обиждам, но има преводи, които ограбват тези велики произведения. Неотдавна ми попадна такъв и ме отказа да препрочитам „Дон Кихот“ на български.

-Като споменахте “Дон Кихот“: има ли по-специално значение за вас класическата литература и имате ли любими класики, които ви вдъхновяват и обичате да препрочитате?

-На млади години класическата литература ми помагаше да изграждам мирогледа си, даваше посоки, ориентири и корективи на мисленето ми. Участваше във формирането на ценностите ми, разбирането ми за добро и зло, отношенията ми със света и хората… Мога да кажа, че литературната класика е била нещо като фар в бурното море на лутащото ми се младежко съзнание по пътя ми до Бог и Библията. Особено впечатление са оставили у мен Достоевски, Стайнбек, Унамуно…, за да посоча неколцина. Никога не съм чела книги заради историите сами по себе си - винаги заради посланията в тях, затова моите предпочитания са към философските романи. Мисля, че това се забелязва и в книгите, които пиша.

-А как балансирате ролите на преводач и писател?

-Да превеждам определено ме обогатява и ми помага да се развивам като писател. Благодарна съм за тази възможност да се оттеглям от изтощителния (физически, емоционално и идейно) творчески процес, без да прекъсвам връзката с писането.