Джейн Ан Кренц – Мъгливото езеро

Любов, мистерия и интрига в най-новия роман на Джейн Ан Кренц - „Мъгливото езеро“, който може да бъде намерен вече в книжарниците от издателство „Хермес“.

Преди няколко десетилетия в градчето Фог Лейк се случва инцидент. В пещерната система наблизо става експлозия, при която се отделят опасни газове. Жителите спят цели четиресет и осем часа. А когато се събуждат, откриват, че нещата са се променили. Те са се променили. Някои имат видения. Други чуват зловещи гласове. Но никой не подозира, че тези последици ще бъдат наследени от бъдещите поколения...

Каталина Ларк и Оливия ЛеКлер са най-добри приятелки и имат разследваща кантора в Сиатъл. Те използват „другото си зрение“, за да разрешават случаите. Когато Оливия изчезва, Каталина започва издирване на своята приятелка. Никой не приема изчезването сериозно, освен Слейтър Арганбрайт, агент от тайната организация, известна като Фондацията. Той се появява в офиса й със загадъчно предупреждение и аура, която привлича Каталина, но и на която не може да се довери напълно.

Двамата узнават, че безмилостен убиец е по следите на единствените свидетели на престъпление, извършено в пещерите на Фог Лейк преди петнайсет години. Свидетелки са Каталина и Оливия. И някой иска те да изчезнат.

За автора 

Джейн Ан Кренц е авторка на редица бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и използва три различни псевдонима за всеки от трите „свята“, които създава в книгите си. Като Джейн Ан Кренц тя пише съвременни романтични съспенси. Аманда Куик използва за историческите си романи. А прозвището Джейн Касъл е запазено за историите й с футуристичен или паранормален нюанс. За причината за честата смяна на имената в творчеството ѝ Джейн коментира: "Често ме питат защо използвам различни псевдоними. Отговорът е, че по този начин читателите винаги знаят в кой от трите ми свята ще попаднат, когато посегнат към някоя моя книга".

Като защитник на достойнствата на романтичните четива, тя твърди, че „популярната художествена литература капсулира и утвърждава много от основните ни културни ценности. Романтиката е сред най-устойчивите жанрове, тъй като се занимава със семейните ценности и емоционалните връзки“. За да помогне за по-широкото разбиране на жанра от обществото, тя става редактор и съавтор на сборника с есета „Опасни мъже и жени авантюристки: Писатели разказват за притегателната сила на романтиката“, спечелил престижната награда на името на Сюзан Копелман за изследвания на феминизма.

Джейн Ан Кренц е вдъхновителка и първият получател на наградата „Джейн Остин“ на Romantic Times, създадена да „почете онези от романтичната общност, които са повлияли значително на жанра“. Авторката споделя: "Романтичният жанр е единственият, в който читателите са сигурни, че героинята е поставена в центъра на историята. Това са книги, които почитат женските добродетели и ценности като смелост, чест, решителност и вяра в лечебната сила на любовта".

Откъс

Каталина Ларк видя убийството около четири секунди преди да се случи. Или може би пет. Все още не беше свикнала със зловещите видения. Винаги я сварваха неподготвена.

И по-рано бе имала проблясъци с необичайни видения, но от няколко месеца, малко след шестнайсетия й рожден ден, те започнаха да я навестяват все по-често. Опитваше се да се убеди, че виденията са обикновени халюцинации. Но поне тази вечер имаше разумно обяснение за мрачното си видение. Двете с най-добрата й приятелка Оливия ЛеКлер се намираха дълбоко в пещерната система, обграждаща Фог Лейк. Всички в града знаеха, че тези, които влизат в пещерите около Фог Лейк, често имат халюцинации и други необясними усещания. Разбира се, точно затова всеки уважаващ себе си тийнейджър от малката общност си поставяше за цел поне веднъж да се измъкне от къщи и да прекара една нощ в пещерите, преди да завърши средното училище, което се помещаваше в една стая. Възрастните не одобряваха това, но Каталина беше чула някои от тях да го наричат местен „ритуал на посвещение“. Повечето го бяха правили в юношеска възраст.

Тази нощ двете с Оливия се бяха осмелили да влязат в пещерите. Бяха донесли спални чували, фенер за къмпинг и две джобни фенерчета. Раниците им бяха натъпкани с бутилирана вода и закуски. През пещерите преминаваше подземна река, която някъде се появяваше на повърхността, преди отново да изчезне в скалните дълбини. Водата беше бистра и безопасна за пиене, но беше опасно да се приближават до брега. Мокрите хлъзгави скали бяха коварни, а течението на реката беше силно.

Усетиха появата на двамата мъже в момента, когато се опитваха да решат къде да разположат лагера си. Ехо от стъпки и приглушен говор се разнесе из подземния лабиринт. Двете с Оливия загасиха фенера, грабнаха спалните си чували и се втурнаха към един от многото странични тунели.

Те застинаха на място, когато видяха двамата непознати мъже с фенер за къмпинг и голям черен сандък.

В малката затворена общност на Фог Лейк посетителите бяха рядкост и малцината, успели да попаднат в града, не се радваха на гостоприемство. Повечето деца знаят, че трябва да бъдат предпазливи с непознати, но инструкциите на родителите във Фог Лейк стигаха до крайност. Каталина и Оливия бяха възпитани в предпазливост, граничеща с параноя, поради което на никоя от двете не й хрумна идеята, че могат да разкрият присъствието си пред двамата мъже. Вместо това, действайки съгласно вкоренените в съзнанието им инструкции, те се оттеглиха по-дълбоко в тесния страничен тунел. Скрили се веднъж на сигурно в тъмнината, те замряха неподвижни, като едва се осмеляваха да дишат. Като зайчета пред змия – помисли си Каталина. Аналогията беше неприятна.

Двамата мъже не се караха. Нямаше искания, нямаше заплахи за насилие; просто някакъв напрегнат приглушен разговор. По-ниският от двамата беше на средна възраст и с леко наднормено тегло. Носеше очила с черни рамки и приличаше на инженер или на учен.

Спътникът му беше по-млад – към двайсет и пет години, реши Каталина, – строен и в добра форма. Главата му беше обръсната. Той беше пренесъл черния сандък в пещерата.

И двамата мъже бяха облечени като за поход в гората.

Малко по-рано мъжът с очилата беше отворил сандъка и беше извадил нещо, което приличаше на сложен лабораторен инструмент. Каталина можеше да му каже, че си губи времето. Компютрите, мобилните телефони и други високотехнологични устройства не работеха добре в околностите на Фог Лейк, ако изобщо работеха.

Мъжът с очилата явно беше разочарован от това, което виждаше на екрана на своя чудат инструмент. Той се наведе над устройството и започна да натиска някакви бутони. Тогава Каталина получи мрачно видение, в което Бръснатата глава посягаше към джоба с цип отстрани на раницата си. Тя видя как изважда спринцовка, сваля пластмасовата капачка и забива иглата във врата на спътника си.

Каталина все още се бореше с видението, когато действителността я порази, дезориентира и шокира всичките й сетива.

Бръснатата глава извади спринцовката от опаковката, свали капачката и заби иглата във врата на спътника си.