Александър Секулов – Скитникът и синовете

Ветроходната лодка Бърболета плава из Йонийско море. На борда й са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери.

Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат?

Това издание на „Скитникът и синовете“ е коренно преработено.

По първата книга – „Островът“, е заснет и сериал от 8 епизода. „Островът на сините птици“ бе излъчен премиерно на 1 юни 2019 година. Режисьори са Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а в главните роли са Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова, Антония Димитрова.

И сериалът, и книгата проследяват едно лятно приключение, изпълнено с аромат на море и спомени за безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.

За автора 

Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за драматургия за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

Интервю с Александър Секулов

-Господин Секулов, предстои излизането на „Скитникът и синовете“. Какво да очакваме от продължението на толкова четения и харесван роман „Островът“?

-Eдна напрегната история за авантюрите на един капитан и няколко момчета на яхта край албанския бряг на Йонийско море. Имах огромната привилегия да преработя книгата и сега се надявам да се чете стремглаво.

-И двете книги са писани сякаш не само за децата, но и за техните родители. Търсен ефект ли беше?

-Храня надежда, че родители и деца могат да пътуват един към друг, да приемат различните си възрасти, да се сближават с течение на времето. От цялото си сърце исках да напиша история за взаимоотношенията между синове и бащи.

Бащината любов е път, препятствие, скитничество, завръщане, отплаване. Бащата и синът първо трябва да преборят себе си, след това да премерят сили с другия, след това да се жертват за другия, а накрая – да се оставят в ръцете на другия. Учиш сина си как да стане баща, а той те учи как да бъдеш син. Желаех в тази история бащите и децата да са сами на себе си, да са си най-важното нещо на този свят. И едничкият изход към спасението е да вървят един към друг, да разговарят сред космическата тишина.

-За коя публика е по-трудно да се пише – за деца или за възрастни?

-Човек пише от страх пред времето. Иска чрез думите да се откъсне от железните му лапи. Вярвам, че книгите са часовникарите на универсума. Със своите сръчни пръсти, с голямата си увеличителна лупа, с почти невидимите си инструменти те поправят механизмите на времето, настройват зъбчатите колелца на общуванията, карат планетите, звездите, хората, рибите и растенията да работят в синхрон, за да може съществото на човека да изпитва и радост. Книгите довършват човешкото съществувание, дават му смисъл и цел. Чрез изкуството празнуваме милостта да сме живи.

-По „Островът“ има и сериал, излъчван по БНТ – „Островът на сините птици“. Какво е чувството да видите историята си на малкия екран?

-Телевизионният сериал е „по мотиви“ от написаното. Радвам се, че накара толкова много деца и родители да потърсят и книгата.

-Какво предстои оттук нататък? Над какво работите?

-След шест години завършвам нов роман. Надявам се да излезе през тази година.