Ахмед Хилми Филибелията: "Дълбините на въображението"

"Дълбините на въображението" от издателство "Парадокс"

Философският роман "Дълбините на въображението", който може да се разглежда и като сборник със суфийски разкази, е най-известното произведение на Ахмед Хилми.

В него авторът изпраща своя лирически герой Раджи – млад мъж, разочарован от науката, философията, религията и от живота такъв, какъвто го познава – на вълшебно пътешествие в търсене на тайната на собственото му съществуване.

С помощта на своя ментор, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени възприятията си и да съзре ограниченията на обикновените човешки способности, а духовната му трансформация е отразена в поредица от сънища наяве, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.

"Дълбините на въображението" събира в едно очарованието на "Сидхарта" на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е почитан и до днес от редица суфийски кръгове като основополагащ сборник с притчи.

Преводач Азиз Шакир-Таш
Художник на корицата Инна Павлова
Художник на илюстрациите Махмуд Фаршчиян

За автора

Ахмед Хилми, наречен Филибелията, се ражда през 1865 г. в Пловдив (тогава гр. Филибе), в семейството на османския консул в града, Сюлейман бей. Суфист, философ, писател и издател на богат набор от периодични издания, Филибелията е сред най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в съвременна Турция.

Творчеството му включва десетки исторически, философски, богословски и политически произведения, както и романи, стихотворения и пиеси.

Всички те са създадени в рамките на шест години, между Младотурската революция от 1908 г. (чиито идеи той подкрепя) и смъртта му през 1914 г., и съчетават модернистични възгледи и идентичност, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отхвърляне на материализма и позитивизма, от друга.

Откъс

ВТОРИ ДЕН

О, Светлина, освети тъмнината!
(Заратустра)

Излязох от гробищата и се прибрах вкъщи. Майка ми беше изненадана. Беше свикнала да ме вижда всяка вечер кьор кютюк пиян. Прибирах се вкъщи някъде след четири-пет часа сутринта. След като се увери, че не съм болен, тя ме остави насаме. Времето минаваше в размисли за онова, което бях видял във въображението си. Заспах много рано. На следващия ден от сутринта отидох на пазар. Купих няколко малки тенджери, чинии, купи, лъжици, скара и друга посуда от първа необходимост, а също и масло, сирене, кафе... Без да губя време отидох на гробищата. Айналъ Баба бе седнал пред колибата си, не отказа подаръците ми. Приготви кафе. След като малко си поговорихме, ядохме и за кратко поспахме. След това изпихме по кафе. Старецът взе в ръце флейтата си, и така както беше сторил предния ден ту свиреше, ту с мекия си глас нареждаше:

Светските дела
са преходни, нетрайни.
Де са Ева и Адам,
кажи ми ако знаеш, старче!
Това е то мигът, това е то мигът!
Това е то мигът, това е то мигът!
Споменът за миналото
носи само мъка и горчивини.
Със съдбата време не губи -
не остава никой, всеки си върви.
Това е то мигът, това е то мигът!
Това е то мигът, това е то мигът!
За просяк като теб
върви ли да приемеш бреме.
С грижи за "сега" и "сетне",
чуй ме – да не губиш време!
Това е то мигът, това е то мигът!
Това е то мигът, това е то мигът!
Няма вярност в земния живот,
където всеки ден е нов хомот.
На търсещия тук покой,
ще кажа: не пилей живота свой!
Това е то мигът, това е то мигът!
Това е то мигът, това е то мигът!
Който знае бил Едхем,
а незнаещият пък – серсем.
Миг била е неговата цел,
останалото – мъка без предел.
Това е то мигът, това е то мигът!
Това е то мигът, това е то мигът!

Малко след това, когато звукът от флейтата се беше превърнал в едвадоловимо приглушено стенание, се унесох. Заредиха се видения. Намирах се в къща в град Балх
(Балх днес е малък град в провинция Балх, Афганистан. Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден и е умрял там. – Бел. прев.)
Току-що се бях надигнал от леглото. В стаята ми влезе една жена. Това била съпругата ми. Говореше ми на някаква смесица между санскрит и фарси. Странното в случая беше, че и аз напълно владеех този език. В мен се съчетаваха две личности. Бях едновременно аз и персиец, живял преди хиляди години... Жената каза:
- Закъснявате. Облечете вече робата си, за да стигнете навреме за Празника на зрелищата.

След като хубавичко се нахраних, се облякох официално. Одеянието ми се състоеше от дълга вълнена риза и увит около кръста пояс. Излязох на улицата с островърха шапка на глава. Сблъсках се с тълпа от бързащи нанякъде хора. Присъединих се към тях и след като преминахме през множество улици, достигнахме до едно поле; бяха се събрали стотици хиляди хора; по средата на полето беше разпъната огромна шатра. Тъй като не знаех защо съм дошъл и какво предстои да се случи, се принудих да попитам един от мъжете, намиращи се до мен. Отговори ми с думите:
- От днес нататък, в продължение на четиридесет дни, ще тече Празникът на зрелищата. Сега глашатаите ще призоват всички да се явят на изпит и един след друг всеки ще се изправи пред Заратустра. На онези, които успеят да кажат правилната дума, ще им бъде позволено да съзерцават истината. На челата им ще бъде написано, че са от щастливците. А онези, които не успеят да я кажат – ще бъдат лишени от тази възможност. На челата им ще бъде написано, че са от нещастните. Но ако правят добрини, надписът ще изчезне, а домочадието, роднините и приятелите му ликуват от радост.

Аз естествено, тъй като не знаех нищо, щях да се проваля на изпита. На челото ми щеше да бъде написано, че съм нещастен. Съжалих, че съм дошъл. Реших да се върна вкъщи. Споделих намерението си с човека, когото бях заговорил преди малко, а той ми рече:

- Сакън! Да не вземеш да си тръгнеш, защото на челата и на недошлите, и на тези, които са дошли и са се върнали без да се явят на изпита, се изписва, че са нещастни.
Волю-неволю реших да избера по-малкото зло и да се явя на изпита. Глашатаите завикаха и всички един по един и под строй, започнаха да приближават шатрата. Тъй като се намирах недалеч от шатрата, само след час се оказах пред входа й. Един от пазачите на входа вкарваше всеки един в шатрата. Дойде моят ред, влязох. Заратустра със златна корона на главата, облечен в драгоценна роба, бе седнал на един висок трон. Бе заобграден от около четиридесет мъдреци със скръстени от уважение ръце върху гърдите. Бях поразен от достолепието на събралите се. Започнах от цялата си душа да се моля да не стана за срам и позор, заради невежеството си. Заратустра попита:

- Откъде дойде?
Отговорих със следните думи, които бяха нашепнати на сърцето ми:
- Дойдох от Безподобния Изид3 и светлината.
- Защо бе изпратен?
- Изид желае да раздели светлината от тъмнината, да бъде справедлив със светлината, а тъмнината – да порази. Светлината си нарече "аз", а тъмнината – "не-аз".
- Какво са светлината и тъмнината Му?
- Светлината Му е Ормузд, а тъмнината Ариман.
- Кой е победителят?
- В момента силите им са изравнени. Нито Ормузд може да надделее над Ариман, нито Ариман – над Ормузд.
- Що за хаос е това? Как ще приключи?
- Най-накрая Ормузд ще победи Ариман и светът ще се изпълни със светлина.
- Какво ще се случи след това?
- Изид ще казва "само аз, само аз" и няма да казва "не-аз".
- Ти чий си? На кого принадлежиш?
- Аз принадлежа на светлината, на страната на Ормузд съм.