Здравко Йончев: Картината е с отворен финал

"През годините се опитвах да изградя своето "аз" в изкуството. Минах през различни стилистични търсения и сега вече мисля, че след като съм постигнал онова, което съм търсил, мога да създавам стойностни произведения”, споделя Здравко Йончев.

Здравко Йончев е от именитите пловдивски художници, които оставят дълбоки следи и имат трайно присъствие в българското изкуство.

Създава (1993) една от първите частни галерии – "Лукас" – притегателен център и място за срещи на художници и артисти в Стария Пловдив. Говорител в радио "Пловдив", илюстратор, оформител на книги, автор на карикатури.

Има множество колективни и индивидуални прояви у нас и в чужбина, самостоятелни изложби в Рим, Лондон, Хановер, Ню Йорк, Кувейт, Обединените арабски емирства и други страни.

Навсякъде получава висока оценка за работата си. Носител е на почетния знак на община Пловдив за цялостен принос в духовния живот на града.

Негови творби присъстват в експозициите на много галерии и частни колекции. Картините му носят поезия, разказ, закачка, пътуване, движение, дори вихър, дълбока философия и творческа провокация.

{GALLERY}

"Животът е театър! Всеки от нас е намерил своето място в него и художникът само трябва да улови мига и да го изобрази на платното. Нататък всеки сам трябва да доразкаже историята. Защото картината е с отворен финал и всеки може да го допише сам за себе си. Ето например в картината, която се казва "Безкрайно очакване" има мъж, който седи до една маса. И както казваха някога хората, той представлява целият български народ, който чака. Какво чака? Някой чака да му се роди дете, друг – да си купи кола, трети – да си вземе заплатата… Конкретно този персонаж може да чака всяко едно от тези неща или нещо съвсем различно – например да чака любовта… Дори аз самия не знам какво, защото той има собствен живот и история, която се донаписва от всеки един зрител поотделно", казва художникът.

Вяра Ганчева, главен асистен в БАН и преподавател по комуникации, която представи изложбата, сподели: "Живописта на Здравко Йончев е кардиоцентрична – той рисува не само с ръцете, но и със сърцето си, като следва задачата на изкуството, поставена още от Хелвеций – да вълнува сърцата."