За книгите с любов – Христо Блажев

Френският лексикограф Пиер Буаст е казал: "Уединението с книгите е по-добро от общуването с глупаци". А човекът, който днес ще ви представя, чете много. Наистина много. Което означава, че почти винаги е в добра компания. 

Той е Христо Блажев. Неговата най-голяма страст в живота са книгите. Заради това и е превърнал в работа това, което му доставя най-голямо удоволствие – четенето.

Автор е на собствен блог, професионален читател, редактор в издателство "Сиела" и управлява собствено издателство - Deja Book. Предлагам ви да надникнем в света от книги на Христо със следващото кратко интервю.

- Кога осъзна, че работата с книги е твоето призвание?

- Някъде през лятото на 2010 г. Работех във вестник "Сега" и успоредно навлизах в дебрите на издателското изкуство в "Изток-Запад". Колкото повече научавах, толкова повече ми харесваше. И след още шест месеца здраво юркане между редакцията и издателството взех правилното решение.

- Мислиш ли, че четящите хора са на изчезване?

- Медийни глупости са това, удобни за стряскащи заглавия. По панаирите в чужбина обсъждаме тиражите на книгите в други, по-големи държави и спрямо населението всъщност сме доста добре, дори изненадваме агентите понякога.

Ясно е, че книгата се бие с безброй други варианти за забавление и учене и не може да става дума за съпоставка с времена, когато технологиите не са били така развити, но удържа позиции, за щастие.

- С какво би сравнил хубавата книга?

- Е, с хубаво вино, как иначе. Макар че отскоро фаворизирам точно него пред бирата (не ща да ставам мастит издател в прекия смисъл на думата).

- А лошата?

- Оцет, логично. Но мнозина са свикнали с оцета, така че ще продължават да излизат преимуществено такива, това няма да се промени.

- Със сигурност имаш много любими заглавия. Кажи ни пет от тези, които са оставили трайна следа в съзнанието ти.

- Омразният въпрос... Но да видим – "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис, "Момчешки живот" на Робърт МакКамън, "Свят, населен с демони" на Карл Сейгън, "Слепоглед" на Питър Уотс, "Лиричните клоуни" на Ромен Гари.

- За какво мечтаеш?

- Книгите от български автори да не се издават под заплахата да не си върнат разходите за печат. Тя е по-реална, отколкото може да си представите.

- Твоето послание към читателите на HighViewArt.com?

- Да избират книги и с ума си, не само със сърцето. Нехудожествената литература е неглижирана у нас и това се отразява на цялото общество, което се манипулира твърде лесно.