Юлисес Оуенс - на границата в джаз света и отвъд
Той е изпълнител, продуцент, артистичен директор и преподавател. Юлисес Оуенс младши отива на границата в джаз света и отвъд. Той е един от най-търсените барабанисти от своето поколение.
Юлисес Оуенс (Ulysses Owens Jr.) е познат на българската аудитория от посещението му в България с триото на басиста Крисчън МакБрайд в Sofia Live Club през 2016 г., когато оставиха публиката в джазова нирвана. Барабанистът и перкусионист, носител на награда Грами, е познат също със сътрудничеството си вокалиста Кърт Елинг, както и с Уйнтън Марсалис, Никълъс Пейтън, Монти Александър, Даян Шур и др. До някои от именитите джазмени сме се докоснали и в България.
Медиите наричат Юлисес Оуенс "изгряващата звезда" на световната джаз сцена. Барабанистът има участие в два албума, които са спечелили награда Грами - на Кърт Елинг албумът Dedicated to You, с музиката от Колтрейн и Хартман; на Крисчън МакБрайд, албумът The Good Feeling.
В основата на работата на Оуенс е страст към творението и желанието да се достигне до нова публика. На сцената и извън нея, музиката се излъчва от всеки сантиметър на неговото същество и всяко негово участие остава подписано от усмивката на Оуенс. Той е талантлив ръководител с четири успешни албума - It’s Time for U, Unanimous, Onward and Upward и Falling Forward.
Той силно вярва в общноста и е ангажиран с подкрепата на културните институции, както и с образованието на идното поколение. Като артистичен директор успява да си създаде име в тези среди за няколко години, с успешни над 30 проекта.
Първата му главна продукция е със заглавие Songs of Freedom. Тя е в чест на музикалните величия Аби Линкълн, Нина Симон и Джони Мичъл. "Джаз таймс" го определят като "Свеж, иновативен, с поглед към новото поколение, оставайки на основите на традициите в джаза" . Той споделя: "Музиката е универсален език със способността да лекува душата."
Преди броени дни в Ню Йорк, в джаз клуба Dizzy's, от 31 януари до 3 февруари, се проведе въпросният трибют. Повече за събитието ще ни разкаже самият музикален директор Юлисес Оланс и невероятната Рене Мари, които споделят едни от най-искрените си битки и мечти в живота си специално пред Music & Art journal.
- Вие сте бенд лидер, продуцент, артистичен директор, педагог, вдъхновяващ толкова много хора по целия свят, Вие сте двигател на новото поколение. Какво е горивото, което Ви подхранва Вас самия?
- Най-силно ме движи моята цел. Вярвам на 100% и разбирам, че в този момент от моя живот повечето от нещата, в които съм избрал да инвестирам времето и енергията си, са част от целта ми да ги осъществя. Фактът, че ми е даден шанс да променя нещата в света по много начини е нещо, което ме държи фокусиран, заземен, последователен и смирен. Това е привилегия, за която съм благодарен всеки ден.
- Какво Ви вдъхнови, за да създадете този трибют Songs for Freedom, как започна всичко?
- Проектът започна през 2015 г., когато Джейсън Олайне (директор на отдел Concerts and Touring в Jazz at Lincoln Center) ме помоли да бъда музикален директор за откриване сезона. Дадоха ми периода от 1960 до 2016 година, а аз мислех вътрешно, че този период покрива много музика, особено предвид факта, че дори не съм бил роден през 20 години от този период. Исках да създам по-голямо въздействие и да се съсредоточа върху една впечатляваща ера, която повлия на следващите десетилетия.
Избрах 60-те години и си мислех за Нина Симон и Аби Линкълн, които по онова време бяха "Носители на факлите". Те имат толкова силно музикално влияние. Също така по това време през 2015 г. в САЩ започнаха да отразяват 60-те години на политическо и расово ниво по ред причини.
Първо си помислих "всички ние се борим за свободата" от различни позиции сега. Затова исках да се поровя в материала на Нина и Аби с този фокус. Те бяха наистина толкова силни "борци за свобода", че по време на кариерите си са се сблъсквали с много предизвикателства и пречки, защото смело са използвали гласа си за другите.
Джони Мичъл влезе в микса, защото чувствах, че е борец за любовта, призовавайки хората да обичат по-дълбоко и по-истински. По този начин представих Songs of Freedom като почит към Аби, Нина и Джони и Джейсън и Jazz at Lincoln Center го харесаха. Премиерата беше през септември 2016 г. в Appel Room с участието на Алиша Олатуджа, Тео Блекман и Ди Ди Бриджуотър.
- Какво мислите за това силно послание срещу расизма и сексизма?
- Аз съм афроамерикански мъж от Юг, така че идеята за расизъм е с мен през целия ми живот, откакто съм роден. Да търсиш уникални начини да не допускаш в живота си чуждата омраза и негативните желания поради расови различия е ограничаващо. Посланието не е просто против расизма, сексизма и всички други "изми".
Проектът Songs of Freedom ("Песни за свободата") е за освобождаване от всички потиснически сили, които се стремят да забранят на хората свободно да живеят живота, който искат. Живеем във време, в което поради наличието на социалните медии се казват толкова много неща, а аз имам чувството, че сме в постоянно състояние на спорове и дебати.
Едно от най-мощните неща, които усещам, че човек може да направи, е да бъдем свободни да обичаме, без присъда. Чувствам се невероятно уверен да говоря и общувам чрез музиката за свободата да бъда и да обичам.
- Как избрахте точно тези артисти от целия музикален океан, които да изпълнят трибюта?
- Всеки проект, към който се насочвам, трябва да резонира дълбоко в мен, да се преплита с моя живот и емоции. Когато избирам артиста и групата, не мисля само за техния талант, но и за артистичността им, което според мен е комбинация от тяхната човечност и талант. Всеки от тези певци, които сега са Алиша, Тео и Рене Мари, притежават артистичност, която е повече от музикалност, тя е нещо духовно.
Имах нужда от певци и музиканти, които да имат специално отношение към този проект. Когато говорех с Алиша, Рене и Тео, започнахме да обсъждаме техните виждания за света и свободата, за която се борят индивидуално. Всичко е много различно за всеки от тях, но имат подобна нагласа и са съпричастни към другите и техните борби, което е изключително важно за мен. Според мен е съдба, че сме заедно във всичко това, което сега създаваме, така че смятам, че проектът сам доведе всеки един от тях.
- Ако мога да задам въпрос за начинаещите барабанисти, които искат да се учат, бихте ли споделили някои съвети, моля?
- Моят съвет към всички начинаещи барабанисти е първо да разберете ролята, която вашият инструмент е проектиран да играе в музиката и това е да бъде пазител на времето. Можете да имате цялата техника в света, но ако не можете да запазите доброто си време, чувствам, че не сте в унисон с основната необходимост от барабани в музиката.
Второ, стремете се да овладеете инструмента си, което ще отнеме значително много време, но аз винаги съм изучавал и съм се възхищавал на майсторите и искам да бъда такъв в бъдеще.
Ето какво сподели и Рене Мари:
"Как се чувствам по отношение на тези песни е трудно да се изрази с думи. Но ще опитам... Първо, щастлива съм да ги изпълнявам. Повечето от тези песни познавам, откакто бях малко момиче. Сега е хубаво да пея песните на някои от моите музикални герои. Въпросът, който поставят, обаче, е труден.
Песните въплъщават толкова много болка и страдание. Мисля за Нина Симон и Аби Линкълн... две черни жени, които са страдали през целия си живот поради расизъм и сексизъм. Но никога не се отказват. Необходима е много решителност, много енергия и упоритост, необходима е вътрешна сила, любов и саможертва.
Аз също съм усещала и съм живяла под натиска на расизма през целия си живот. И гледах как синовете ми минават през него. Мислех, че сега ще е различно. Мислех, че ще бъде по-добре. Но се страхувам за живота им точно толкова, колкото се страхувах за живота на баща ми, когато той беше млад човек.
Когато пея Mississippi Goddam, чувствам болка и гняв. Нина описва всичко в тази песен съвсем открито и не спестява нищо от истината. Протестните песни са толкова важни!!! Ние трябва да пеем за тези неща и да говорим за тях, за да НЕ ЗАБРАВЯВАМЕ."
Линк към албума Song of freedom: spotify.com
Линк към лайф стрийм на събитието: unlimitedmyles.com
