Веронезено небе

На свечеряване къщите в облак притихваха,
но антените будни танцуваха с вятъра,
улиците в мокри локви се усмихваха
и достигаха в далечината на другия ъгъл.

Веронезено небе изникна над къщите,
разпокъсани сенки избистри във капки,
в капки прозрачни, подобни на пухове
или са мъгли, разстлани в завивки.

Само луната нашепваше дългата музика
на Рахманинов в ре минор скрита прелюдия
и звучеше пиано зад сини пердета 
на прозорците стъклата припяваха.

На свечеряване къщите в облак притихваха
антените леко поклащаха струни
нощта се разтваряше в синя импресия
на бягащи локви в безкрая.

Автор: Деница Петрова, ©

Картина: "Веронезено небе" Петра Добревска
Налична, размер 30/40