Великите жени в историята: Бети Форд
Какво ви говори името Бети Форд?
Аз винаги съм свързвала това име не с Първата дама на САЩ, а с клиниката за зависимости в Калифорния, която съм чувала, че споменават в разни новини или по филмите.
Оказа се, че именно Бети Форд създава този център през 1982 г., тъй като по онова време няма такава специализирана клиника.
Сухите факти спират в този момент и за още години ви препращам към Google. Бети не заслужава сухи факти, почувствах я близка и някак не толкова студена и тъмна като историята на Елинор Рузвелт.
Като малка Бети обичала да танцува и вместо да послуша съветите на майка си, тя тръгва по свой собствен път, има танцова школа и преподава уроци по танци на незрящи, глухонеми и афроамерикански деца.
Омъжва се за Уилям Уорън, но не след дълго разбира, че той не е човекът за нея и се развеждат. Уорън се пропива и изпада в кома, а докато Бети го издържа, започва да се замисля за неравенството в заплащането. Наред с това Бети искала деца, а Уорън имал свои мечти.
Общи приятели я запознават с ветерана от Втората световна война - Джералд, но за нея Джери, Форд.
"Джералд Форд ще се жени за разведена бивша танцьорка" - така пише The New York Times, но въпреки всичко любовта между двойката вече е факт. Заедно имат четири деца - Майкъл, Джон, Стивън и Сюзън. Обичат се и са много здраво семейство, сплотени са. У Джери нямало желание да изневерява на Бети, а за самата нея и да е проблясвало такова, грижите за децата били смазващи и голяма част от отговорностите падали върху плещите ѝ.
Шегувала се, че семейният им автомобил толкова често ходил до спешното, че вече можел да стигне и сам до там – добре познавал пътеката.
Заради прищипан нерв от лявата страна на врата, Бети влиза в болница, но изписването ѝ продължило с допълнителни медикаменти за лечение, към които развива пристрастяване.
За Бети цялата тази олелия с президентския пост и този на първа дама, идват малко в повече. Била тотално неподготвена за тази длъжност.
Съпругът ѝ не е бил избран от народа за президент, а поема мандата, в момент, в който президент Никсън подава оставка. Били са напрегнати години.
Била поканена като гост в предаването „60 минути“ и там споделила, че понякога, когато Джери не си е у дома, взима валиум, за да може да спи. Споделила и че посещава психолог, но успокоила водещата, че "Джери знае и ме подкрепя".
Заглавията бързо сменили посоката си и вече пишели, че откровеността на Бети била обезоръжаваща.
"Може би не трябваше да го казвам, но не можех да лъжа. Това е начинът, по който се чувствам. Реших, че след като се преместя в Белия дом, ще направя най-доброто, на което съм способна и ако не им харесва, могат да ме изгонят, но не могат да ме направят някой, който не съм", казва Бети в мемоарите си, The Times of My Life.
Прислужницата я видяла, че не седи на масата заедно с другите жени от някаква провеждаща се среща и я попитала дали всичко е наред, а Бети ѝ отвърнала:
"Всичко е наред, да… но може ли аз да измия чиниите, а ти да отидеш при онези хора вместо мен. Не ми харесват. Това не е моето нещо."
Била опърничава на моменти. Но не чрез инат, не в онзи смисъл, в който едно дете ще се противи срещу наложената му забрана или правило. Не. Бети е показвала характер и опърничавостта ѝ се е изразявала в справедливост и принципи. Промяната започнала с малки стъпки, но важни за Бети. Една от тях била да нареди президентът и първата дама да спят в обща спалня и общо легло, до преди това нейно решение спалните били две отделни.
Президентът Никсън трябвало да бъде домакин на вечеря, в която почетен гост е краля на Йордания, но както вече стана ясно, Никсън си е подал оставката и тази вечеря остава да виси. Секретарите посъветвали семейство Форд да отклонят вечерята и тя да не се състои – всеки ще прояви разбиране, нямало да има никакъв проблем. Джери се съгласил, но Бети… не. Тя смятала, че ако тази вечеря не се състои, е проява на лош вкус и липса на дипломатичност.
Крал Хюсеин дошъл, Форд били домакини, а в хорските очи жена се осмелява да се противопостави на мъжа си.
"Няма как да си мълча, само защото съм жена, а това че съм първа дама – не би могло да ме спре да изразявам свободно възгледите си."
Бети казвала, че се възхищава на Бес Труман за нейния земен стил, а на Елинор Рузвелт за независимостта ѝ.
Популярността на Бети нараствала, а убежденията ѝ печелили все повече поддръжници.
По време на поста си като първа дама, била отявлен защитник на правата на жените, правото на аборт, правото на равно заплащане и правото жените да участват във властта и взимането на решения, така, както всеки един мъж може.
Списание Time я обявява за жена на годината и я нарича "бойната първа дама". На маса, на която жените нямат все още място, Бети се качва и танцувайки отгоре, изпраща на света следното послание:
"Търсенето на човешката свобода никога не може да бъде пълно без свободата за жените."
Случва се нещо, което тотално обръща играта – при рутинен преглед се установява, че Бети има рак на гърдата.
От кабинета съветват да се запази мълчание и да не се раздухва темата. Бети обаче прави изявление, в което споделя, че има злокачествен рак на гърдата и ще се подложи на мастектомия, за да може гърдата да бъде премахната. Тя казва, че това не било пъпка или киста, а рак – жените трябвало да бъдат осведомени, да ходят на прегледи и да обръщат внимание на здравето си.
Трогнати от нейния пример, жените от цялата нация се разпознали в думите ѝ. Въпреки че последвала химиотерапия, Бети продължила да изпълнява задълженията си като първа дама.
Наградена е с Президентски медал за свобода от президента на САЩ Джордж Буш-старши за усилията си да насърчава обществената осведоменост и лечение от алкохолна и наркотична зависимост.
Гледайки нейните изявления по медиите, Джери изчислил, че думите ѝ ще му костват 10 милиона гласа. Песимизмът му обаче бил неоправдан, защото хората започнали да носят значки "Гласувайте за мъжа на Бети".
Когато заема президентския пост, по време на встъпителната си реч, Джералд Форд казва:
"Не съм длъжен на никой мъж. Задължен съм само пред една жена. И това е моята Бети. Мама Бети Форд."