В чудния свят на Катерина Креовска

''Много ми е интересно и приятно как хората откриват нещо свое, припознават се и така изкуството ми става тяхно, лично.''

Катерина Креовска е художник, роден в град София, през живописния сезон на пролетта. През годините градът ѝ „натежава“ и тя се премества да живее и твори на тихо, и спокойно място в планината.
Катерина е завършила специалности „изобразително изкуство“ и „сценография“.
Като професионален художник и мечтател по душа, Катерина Креовска ни разказва истории от статива си и открехва завесите на планинското си творческо ателие, за да ни пренесе в едно друго време - на тишина, спокойствие и топъл уют.

В това кътче, верни пазители на световете, извиращи от платната, са Франклин и сър Мортимър - кучето и котката на Катерина, които са едни „много възпитани господа“.
В тяхната компания, Катерина ни показва своите чудни светове, населени с безброй приказни и фантастични герои, разкрива ни непознати места, изпълнени с алюзии, метафори и препратки, които имат различно значение за всеки, който ги гледа и които ни напомнят да се оглеждаме около и вътре в себе си.

Творчеството на Катерина Креовска е пълно с „черни купи и червени спатии“, точно както във филма „Магистрала 66“ и ни напомня за красивата истина от него:

 „След като веднъж разбереш, че може да има черни купи и червени спатии, ще си способен да ги забелязваш/виждаш. Мрежата на ума ни е като ситемата на магистрала. По-лесно е да отидеш от едно място, до което добре се пътува, до друго. Но местата между тях, извън магистралата, дори ако са там, повечето хора просвистяват покрай тях.“

Картините на Катерина ненатрапчиво и неусетно ни отвеждат на „места извън отъпканите пътища“, където мистични образи, родени от акрилни бои и въображение, ни предизвикват да ги последваме. 
Творческото приключение на Катерина е намерило израз и в самостоятелната ѝ изложба „Пробуждане“ през 2012 г., както и в общи изложби във Флоренция, Кан и Париж през 2019 г. Катерина има множество илюстрации за различни списания и модни публикации, но основната ѝ страст е платното.

Част от вълшебните образи на Катерина

Здравейте, Катерина! Като творец с отличителен и разпознаваем стил, разкажете ни как започна всичко. Как отрихте рисуването и кога разбрахте, че то е Вашият път в живота?

- Истината е, че рисуването ме откри с малка помощ от майка ми, която от невръстна възраст ме водеше в галерии, на изложби и в театри, също и албумите с репродукции, които разглеждах. Стана естествен процес.

Майка Ви занимавала ли се е с рисуване или като ценител, е пренесла тази любов към изкуството и у Вас?

- Тя рисуваше прекрасно, много ерудирана жена, но се отдаде на медицината, и остана любовта към изкуството, с която ме плени.

Чудесно е, че от малка сте усетила своето призвание и сте го последвала. Труден ли е пътят на изкуството? Каква беше най-голямата Ви пречка по него и как я преодоляхте?

- Да, радвам се, че бях наясно със себе си, това дава голямо спокойствие и фокус. Като всеки един път, пълен с предизвикателства, не съм го въприемала като труден, а вълнуващ. Пречки им много, но се преодоляват с трезва мисъл и упорство.

Спокойствието и фокусът се усещат и в произведенията Ви. Образите във Вашите платна са нестандартни-  едновременно познати и необичайни, сякаш разказват множество истории. Споделете повече за творческия си процес. Как се появяват историите, които ни „разказвате“ с цвят, имате ли предварителна идея какво ще се получи накрая или следвате интуицията си и оставяте четката да Ви води?

- Истории винаги има, не са случайни и разказват. Винаги имам предварителна идея, породена от чувство, преживяване или фантазия, сън или пък всичко заедно. Това е един прекрасен танц, четката е просто продължение на мисълта, беше казал някой.

Случвало ли Ви се е да чуете различна история за свое произведение, не  тази, която Вие сте вложила при рисуването? И как приемате интерпретациите? Пораждат ли у Вас нови творчески идеи?

- О, да, постоянно. Много ми е интересно и приятно как хората откриват нещо свое, припознават се и така изкуството ми става тяхно, лично. Всичко може да  породи нови идеи, важното е да се гледа, чува и чувства.

Изкуството Ви определено провокира мисълта, чувствата, възприятията. Живеем в „интересни времена“, когато повече от всякога имаме нужда от такива „пробуждания“ на сетивата. Ако е вярно това, че изкуството показва ценностите на своето време, това, което е важно за обществото в даден момент- как бихте определила днешното изкуство? Смятате ли, че посланията му ще предадат на бъдещите поколения духа на времето, в което живеем?

- Смятам, че изкуството в по-голяма степен се освободи от норми и правила, и така казано- свободата на духа, мечтите и, че всичко е възможно са водещи, а как ще докоснем бъдещето със своето творчество само може да гадаем.

Как бихте описала творчеството си с три думи?

Интересен въпрос. Необятно, мисловно и предизвикателно.

 Освен с акрил, опитвала ли сте и други техники, с които да пренесете тези думи на платното?

- Естествено, като всеки човек, преминал през гимназия и университет, всичко съм пробвала. И на пленери в Родопите съм ходила- магическо място. Екпериментирала съм доста, докато намеря „моето“.

Ако трябва да посочите най-ценното нещо, което сте научила в университета, кое би било то?

- Ценните съвети научих в гимназията повечето, и от там следвах тях и себе си. В университета се науччих да отстоявам и да търся себе си, както и да уважавам креативността си.

 Как бихте довършила изречението: „Изкуството по време на пандемия е ....“?

- Свободно, автономно, в полет, навън.

Ех, че хубаво! Продължавайте да бъдете все така в полет и заразително автономна! За финал, какво е Вашето пожелание към читателите?

- Моето пожелание към читателите е освен крепко здраве, да гледат, да виждат и да чувстват повече изкуство, защото то храни душата и сетивата, и ни отвежда надалеч.

Повече от творчеството на Катерина Креовска  може да видите на уеб сайта ѝ Art By Kreovska, както и във Facebook: https://www.facebook.com/KayiaArt/