Творчеството е най-голямата арена за сътворяването на един по-добър свят

Творческия огън създава нов живот, ново битие на любовта. Потушава и брътвежите на всекидневието, разкрива красотата в нашия свят.

Поетесата и детска писателка Виолета Михова е родена на 13.10.1959 г. в Пловдив. Магистър по психология е от ПУ”Паисий Хилендарски”, НУП. Живее и работи в град Кърджали като педагог-психолог в Дома за медико-социални грижи за деца. Авторка е на детските книги:„Кристалната фея” (2016),„До  чудесата” (2016), „Зайко награден е всеки ден“ (2022) и на стихосбирките “Илюзиите не умират”(художник Емил Пенчев), (2017); „Разповивам пелените на залеза” ”(художник Емил Пенчев), (2018);  „Погали ме слънцето“ (2020). Членува в Дружеството  на пловдивските писатели и поети от 1979 г. Нейни творби са публикувани в стотина издания - наши и чужди. Носителка е на повече от 50 награди от национални конкурси и на 20-ина от международни. Авторка е и на текст за химн на Кърджали, автор на музиката към него е Нешко Нешев. Нейните текстове водят читателите в света на любовта и свободата, отключват сърдечния храм на вълшебствата на мечтата.

Вили, идва Деня на Кърджали /21.10/, как учителят се вписва в празника и в делника на своя град, на своята страна?

 -Българският учител работи с най-фината материя на детското съзнание. Затова е призван и отговорен за израстването на духовно, социално ниво зрели, умствено грамотни и емоционално наситени личности. Днес, обаче, това не се осъзнава достатъчно. Призван е да буди малкия човек към отвореност, приемане, трансформиране. И то не толкова в посока на резултатите, а повече като стремеж и полет за обновяване, като поощрява всеки малък успех, всичко постигнато, не да демотивира, а да окрилява. Затова е много важно да има учители, които творят и създават красота, вяра, надежда, любов. И докато ги има, ще има и по-добро, по-красиво бъдеще.

Ти винаги си била сърдечно отдадена на децата в работата си. Стремиш се и да стимулираш творческите възможности на твоите възпитаници. Били сте отличавани с награди. Какво ти дава това?

- Да развиваш тези най-фини душевни нагласи е достатъчен повод да бъдеш щастлив, удовлетворен и на мястото си. Светът на изкуството е по-добър от действителността, която ни заобикаля. Хубаво е да създаваш, да будиш съзнанието, красотата, добротата на малкия човек, за да не бъдат заглушени, приспани и обезличени заложените в него най-съкровени човешки черти.

И дарбите ли се дават, за да развият тези изконни дадености? Да направят света по-добър? И как се събуждат те?

- Талантите, дарбите се дават от Твореца точно затова, да се умножат и предадат на другите. Те не са наши, а на Този, който ги е подарил. Имат си своето предназначение - да създават друг възвишен поглед към света, да събуждат скритите възможности у човека Човекът си има творческо призвание. Всеки, според спецификата на дареното му, да извърши своето творческо служение. Ние сме създадени от Твореца по Негов образ и подобие, за да се стремим към съвършенство. И чрез свобода и отговорност да разгръщаме, добавяме нещо ново, непознато. Затова творчеството е най-голямата арена за сътворяването на един по-добър свят. То е навсякъде, но най-вече в познавателния процес, който може да отвори човешките нагласи към нови кръгозори. Затова творецът във всички сфери е “оръдие” на Божието дело в света. И този най-висш дар се събужда с непрекъснато творчество, с много отдаденост и любов.

Коя е вълшебната пръчица за обвързването на училищното обучение и възпитанието с изкуството, с духовните радости и ценности, които най-трайно формират смисъла и удовлетворението от живота?

- Има го, ако учителят се стреми да постави училищния процес на духовни основи, ако поощрява възпитаниците му да осъществят своето призвание и предназначение да създават добро. Тогава и познанието ще служи на тази цел. А така наречената вълшебната пръчица, е в душите ни  през целия живот. Тя се нарича благодат, вдъхновение, любов. Важното е да знаем, че я носим в себе си и че можем да си служим с нея подобаващо.

Представяш ли си да работиш нещо друго, освен това, което сега? Как можем да правим повече за нашите деца?

- Отново със събуденото ни призвание да служим, да раздаваме безусловно с много обич дареното ни. Ето защо и аз не бих могла да си представя живота без детската усмивка и белия лист. Прекрасно е да водиш диалог с целия свят със сърце и очи на дете.

Първите си книги, посвети на децата, а със следващите зарадва и по-възрастните си почитатели. Словото поддържа ли връзката между поколенията, развива ли човешкото в човека?

- И словото, и всички други средства за творене, водят към вътрешното познание за нашата същност. Ролята на творческия огън е да създава нов живот, ново битие на любовта. Словото прави същото. То събужда творческия огън в човешкото сърце. Този, който може да потуши брътвежите на всекидневието и да разкрие красотата на прекрасния живот.

Интервюто взе: Лияна Фероли

Виолета Михова
От множеството думи луната линее
* * *
Сред небесната
шир -безсънни комети
пазят тайната.
* * *
По дланите
на кадифени нощи -
електрически огън.
* * *
Разповивам
пелените на залеза
всеки ден.
* * *
Препускат без умора
рибите, понесли на
гърба си ладии.
* * *
Препускаме по
сянката на звездите -
пареща клада.
* * *
Пясъчния часовник
стисна устни - върна ни
в началото.
* * *
Подбутнах писък
на окосена синева -
възкръсване.
* * *
Слънчева молитва
в шепите събрани -
пресечна точка.
* * *
В къдриците
на здрача - безкраен ромон
на дръзка трева.
* * *
Приютих загадка
в пулса на земята -
покълна щастие.
* * *
По вълните
на забранени желания
листа и корени.
* * *
В градината
на утрешния чувствен ден –
птичи песни.
* * *
Пленени сме от
болка помъдряла -
заключена сфера.
* * *
Преобразени
в утрото на птици
привличаме дъжда.
* * *
Дъжд от фонтани
завива сребърна нощ -
красива следа.
* * *
От множеството
на думите в безкрая
луната линее.
* * *
От жадния дъх
на морето - светла нощ
се извива.

И „Разповивам пелените на залеза”.Хайку.

ТРИСТИШИЯ
***
В студените очи
на нощна светкавица
два гълъба.
***
Изпий отблясъка
на крехката трева,
послушай птиците.
***
Дъждовете
разголват раменете
на смутения отлив.
***
В къдриците
на здрача - безкраен ромон
на дръзка трева.
***
Първият шепот
на тревата целува
спящия свят.
***
Ти ли извика
гласа ми по птиците.
Нима закъсня?
***
Разповивам
пелените на залеза
всеки ден.

Из "Разповивам пелените на залеза"