Три милиона пъти пада сводът

Три милиона пъти пада сводът

и се срутваше небето окрилено.

Да се върнат облаците могат

и да е вече късно прекалено.

Слънцето се днес навежда

в безплодните земи отвени

и във фалш и зла надежда

загръща се с очите ми студени.

А в замяна на общата яма

ще се вдигне храм погребален,

на онези от началото, двамата,

които не ни научиха на оставяне.

Покрай мене спомени минаха

с гласове чужди, с песен позната...

Над хората има два исполина –

слънцето от сянка и луната.