¡Totally Wired!
Творците отдавна не са това, което бяха. Или поне не такива, каквито са били в пост импресионистичното началото на 20 век например. Днес те са още по-смели, мултифункционални и всестранно развити. А някои са си направо луди (в добрия смисъл на думата, разбира се).
Linder Sterling е от онези творци, за които трудно мога да кажа в кое са по-добри: в колажите, в пърформансите, в правенето на музика или филми или в оформянето на корици на музикални албуми. Със сигурност мога да кажа обаче, че в едно нещо е damn good! Да нарушава правилата! Linder винаги го прави шумно и скандално. По начин, по който да бъде запомнено и обсъждано дълго време.
В края на 1976 г. и началото на 1977 г. Linder започва да прави сериите си фотомонтажи и колажи. В тях британката комбинира изображения, взети от мъжки списания за коли, спорт и най-често порно, с образи от женски модни издания и особено от такива за дома. Като изявена феминистка, в колажите, които създава, Linder използва най-вече женски образи. Всички те напомнят за Саломе. Също като юдейската царица те са привлекателни и порочни. Голи или полу-голи, застанали в експресивни, сладострастни пози. А излъчването им е винаги открито еротично.
По много изразителен начин Linder смесва изящните женските форми с предмети от бита като ютии, лъжици и вилици, фотоапарати, понякога цветя. С тях тя закрива лицата на персонажите си или ги подрежда по начин, по който образът да се изроди и обезличи напълно. Това отправя към идеята за отчуждението на жената днес и игнорирането на нейното мнение.
С колажите си Linder хвърля светлина върху различните културни чудовища, които съществуват в 21 век. С тези своеобразни пъзели британката говори открито за проблема за незачитането на женската сексуалност. За културните очаквания към жените и приемането на женското тяло просто като стока.
През 1980 г. Linder създава поредица от колажи със собствения си образ. Серията получава нестандартното име Myself as a Found Object (Аз като Открит Предмет). Авторката покрива лицето си с парче пластмаса или поставя фрагмент от чуждо лице, изрязан от списание върху своето собствено. Резултатът - много лични, силно експресивни автопортрети.
Един от най-известните колажи на Linder обаче си остава този, който се появява на корицата на сингъла Orgasm Addict на британската пънк група Buzzcocks (1977). Корицата е не по-малко фрапираща от заглавието на албума. Върху ярък жълт фон Linder поставя голо женско тяло в предизвикателна поза с ютия вместо глава и широко усмихнати усти вместо зърна. Смелата комбинация от силен цвят, голо тяло и странен шрифт явно е печеливша, защото албумът се запомня повече с корицата, отколкото с песента.
Linder не се задоволява само с визуалните изкуства. През 1978 г. тя е една от основателките на пънк бандата Ludus и става нейн вокалист. Теми като половете, сексуалността, новите правила или по-скоро липсата на всякакви правила във връзките са основен акцент в текстовете на групата. Ето и малка част от песента Breaking the Rules:
OK, let go
let's go through the various situations
the various combinations
of romance, love and marriage:
male plus female
female plus male
but, my, how sex intrudes
girls in pink, boys in blue
sex intrudes, too many rules
too many fools following too many rules
so let us go further
let us now try:
female plus female
male loving male
female plus female plus female plus female
male plus male plus male plus male
female plus male
male plus female
female plus female plus female plus female
Открита, свободна, без задръжки, неспазваща правилата. Такава е Linder. Говори открито за хомосексуална любов, тройки и четворки и заклеймява като глупаци онези, които робуват на правила и на утвърдени стереотипи. На някои хора това може да им идва и малко too much, но честно казано на Linder изобщо не й пука. Отива толкова далеч, колкото иска.
Така например на концерт на Ludus през 1982 г. в клуб Haçienda в Манчестър британката, която е дългогодишна вегетарианка, излиза на сцената с dildo в ръка и облечена с рокля от нарязано пилешко месо, пришито към черна мрежа. Предизвикателството обаче не спира до тук. Докато Linder пее, две момичета раздават на публиката сурово месо в пакети, облепени с порнографски снимки. Ако сте решили да потърсите видеото от събитието в YouTube не си правете труда. Поради крайно провокативния си характер, достъпът до него е забранен.
Не по-малко смел е епичният 13-часов пърформънс The Dark town Cake walk: Celebrated from the House of fame. Събитието е създадено съвместно с музиканта Stuart Mc Callum и модния дизайнер Richard Nicoll. Пърформънсът представлява театър, в който танцьори и музиканти разиграват различни наболели теми и отправят към понятия като ролеви игри между половете, творец и муза, архиетипи, предразсъдъци, расизъм. Тук сурово месо в кутии не се предлагат, нито пък еротични атрибути. Но пък има вещици с бели роби и бляскави кралици на красотата с еленски рога вместо корони, които се сливат с Euro Pop, за да въведат зрителя в тайнствени истории.
Творбата на Linder отправя към авангардната поетеса, художничка и скулпторка баронеса Elsavon Freytag-Loringhoven. На няколко пъти през 1920 г. тя се появява на Ню Йоркските Dada партита облечена с екстравагантни дрехи, носеща чудати аксесоари като кафез и стопове. Стилът на Linder обаче е далеч по-агресивен и откровено еротичен. А и трябва да намерите цели 13 свободни часа, за да му се насладите и да го заобичате или пък намразите.
Творците не са това, което бяха. Нито връзките. Нито кралиците на красотата. Днес жени са открито влюбени в жени, мъже в мъже. Или както пее Linder жени с жени, с жени ,с жени, мъже с мъже, с мъже, с мъже, жени с мъже, с мъже… Глупаци са онези, които живеят в миналото, смели са тези, които се борят с него, скачат с двата крака в настоящето и не се страхуват от бъдещето. В този ред на мисли Linder е повече от това, което някога сте си представяли, че един съвременен артист може да бъде. А и най-вероятно дори сама тя днес не е това, което беше вчера.
Снимки: http://faceculture.blogspot.sg, http://ribbonaroundabomb.com , http://www.mam.paris.fr/en/
