"Толкова много мечти": първата самостоятелна изложба на Пиърс Броснан
От Нели Славова
Броснан публично разкрива най-уязвимата си роля досега, организирайки първата си самостоятелна изложба в Лос Анджелис. Озаглавена "Толкова много мечти", тя представлява колекция от картини и рисунки, които актьорът е създал в периода от 80-те години на миналия век до наши дни.
Първата самостоятелна изложба на Броснан, благодарение на тласъка на съпругата му Кийли и перфектно подбрана за 70-ия рожден ден на актьора, е празник на работата му и на мечтите, които е сбъднал през времето си.
"Рисуването е много терапевтично за мен", каза Броснан пред Vanity Fair по време на откриването на изложбата. "Живописта ми помогна да намеря пътя си в живота. Винаги, когато изпитвам гняв, отивам при платното. Това ми носи утеха и радост."
Изложбата представя 50 картини, състоящи се от портрети, обширни пейзажи на открито и абстрактни фигури с бурно въображение. Изложени са и сценариите на Броснан, които са изпълнени със скици; ситопечатните и литографските отпечатъци и 100 свободно преливащи се рисунки, които покриват цяла стена на галерията. Обширната колекция е придружена от затрогващ кратък филм, създаден от 26-годишния син на Броснан, Дилън, който предоставя основна информация за творческия процес на баща му като художник.
"Никога не съм предполагал, че картините ми ще излязат на бял свят, но Кийли документира всичко и каза: "Нека се опитаме да направим изложба''. Тя има голямо влияние в творческия процес и в любовта, която изпитва към нея."
Броснан посочва като свои вдъхновители Пабло Пикасо, Анри Матис, Пиер Бонар и сюрреализма. Той скромно омаловажава уменията си на художник: "Аз просто рисувам, самоук художник съм", казва той, но широкоспектърната му работа доказва, че е талантлив новатор и експериментатор. Всички негови картини се характеризират с експресивно и емоционално използване на цветовете. А изострената му чувствителност и композиционна техника са изпълнени с енергично прилагане на абстрактни форми, привлекателно повторение на модели и смели образи - силни художествени методи, които веднага привличат зрителя.
"Работата на Пиърс е дълбоко лична, затова реших, че трябва да я покажем в изложба и да споделим с хората другата страна на Пиърс", каза Кийли. ''Мисля, че за много от феновете му ще бъде полезна възможността да видят творческата му същност. Където и да отиде и на всяка снимачна площадка, на която присъства, той винаги разполага с ателие и рисува. Това, което ще видите на изложбата, е резултатът."
Много от картините на Броснан са резултат от рисунки, които той създава, докато разговаря по телефона.
"Искам да създавам неща, които ме правят щастлив. Да направя нещо, което е вълшебно и има своя собствена история, в което има баланс, цвят и красота. Това е всичко."
Въпреки че ярките цветове заемат важно място в изкуството на Броснан, той казва, че не иска да категоризира колекцията си.
"Някой друг може да я определи, не смятам, че е моя работа да я категоризирам. Това е задача на публиката. Тя е тази, която ще критикува или ще възхвалява творбите ми."
Любовта му към изкуството започва още като малко дете в Ирландия. Напуска училище на 16 години, за да преследва кариера на художник, без да има нищо друго освен картонена папка с рисунки и картини. "Нямах никакви академични дипломи и квалификации, но имах тази изгаряща страст да бъда художник", казва Броснан. Той разказва, че през 1969 г. е успял да си намери работа като стажант-художник в Ravenna Studios, малко студио в Южен Лондон. Целта му е била да стане илюстратор, който да създава обложки на музикални албуми (по-късно, през 2017 г., Броснан ще нарисува портрет на Боб Дилън). Но скоро открива друга форма на изкуство - актьорството - и отлага рисуването.
Бронсън продължава да се снима в популярния телевизионен сериал "Ремингтън Стийл" през 1982 г. в продължение на пет сезона. Страстта му към рисуването се разпалва отново през 1987 г., когато първата му съпруга, австралийската актриса Касандра Харис, се бори с рак на яйчниците. Харис умира през 1991 г. на 43-годишна възраст, но Броснан продължава да рисува с нова отдаденост. Той прави това през цялата си актьорска кариера.
"Това беше време на голям самоанализ и страх от това какво може да се случи с човека, когото обичах. Една мрачна нощ извадих боите, за да се опитам физически да се справя с болката и с това, което се случваше в главата и сърцето ми. Извадих платното и започнах да рисувам с пръсти. Беше чиста интуиция. Мислех, че ще бъде мрачно, а стана цветно. Беше терапевтично и остава такова и до днес. Това беше началото. От тази нощ започнах да формулирам мислите си и практиката си в рисуването и живописта. Това ме съживи."
''Това е любовна история за покойната ми съпруга и за настоящата ми съпруга Кийли, която вече 29 години ме насърчава и ентусиазира моите произведения на изкуството и моята практика. Има толкова много мечти, така че ми се стори подходящо заглавие за това първоначално стъпване на сцената. Изисква се някакъв вид смелост, за да го направиш, но се чувствам спокоен, като гледам стените, че тук има развитие и нещо привлекателно със собствен стил."
