Силно въздействащите фотографски портрети в експозицията ''Пандемониум'' на Николай Миланов

От квартал „Христо Ботев” в София до гетата „Кова да Моура” и „Амадора” край Лисабон в Португалия, Николай Миланов създава силно въздействащи фотографски портрети на хора от т.нар. уязвими групи, живеещи на улицата. Социален работник по професия и по призвание, Миланов среща героите от своите фотографии по време на работните си дежурства, докато се опитва да им окаже помощ, винаги с широко протегнати ръце и отворено сърце.

Именно работата му сред представители на нашето общество, които живеят в тежки социално-битови условия или водят уличен начин на живот, определя фотографския му интерес и избор на сюжет. 

Към 2021 от световното население 100 милиона живеят без постоянен покрив над главата си. В локален контекст центровете за кризисно настаняване на бездомни хора у нас често не смогват да подслонят големия брой мъже и жени, които, особено през дългите зимни нощи, остават в прегръдката на студа. Някои от сериозните предизвикателства и проблеми, с които ги среща животът на улицата, са социалната стигма, физическия и психически тормоз. 

Експозицията „Пандемониум“ е повлияна от епохата на романтизма и е вдъхновена от епичната поема на Джон Милтън „Изгубеният рай“.  Включените 18 голямо форматни портрета са снимани „на терен“, без предварителна постановка – плод на над 15-годишното „скитане“ на Николай Миланов по улиците на градове у нас и в чужбина в търсене на персонажи, олицетворяващи представата му за „изгубения рай“.

В центъра на изложбата е идеята за дуалистичния свят, в който живеем. Поставянето на въпросителен знак след дефинициите за добро и зло, както и преразглеждане смисъла на двойките понятия горе-долу, тъмно-светло и, разбира се, ад-рай, са в основата на философските разсъждения на автора за света – трайна субстанция в неговото творчество.

Николай Миланов (р. 1972) е дипломиран социален работник от  СУ „Св. Климент Охридски”. Занимава се професионално с фотография от 2005. Многократно е бил селектиран да представя работата си в национални и международни конкурси, както и в годишните албуми на „Фото форум“. Негови кадри са публикувани в издания на UNICEF и CANON България. Работи в дирекция „Хора с увреждания, проекти и програми” към Столичната община.

Негови изображения са били част от визуалната идентичност, съпровождаща информационните кампании на The Global Fund for Children, UNICEF, Програми по туберкулоза, финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и др. Работил е с фотографите Лий Джефрис, Светлана Бахчеванова и Шарлоте Йостерванг по проекти с подчертано социална тематика. Фото портрети на Николай Миланов се намират в частни галерии и колекции във Великобритания, Португалия, Аржентина, Бразилия, САЩ и др.

През 2019 в Софийската градска библиотека е подредена първата му самостоятелна изложба „Следи от улици”, която по-късно е представена и в галерия „13-то стъпало” в Бургас. През 2016 участва в организираната от сдружение „Деца и юноши“  изложба „Детство без адрес”, показана в Градската градина в София.

Цветните фотографски портрети в тази изложба са на хора, които по един или друг начин не са развили своя житейски път според представите и стандартите на обществото и са били в известна степен маргинализирани. Голяма част от тях са от „задния двор“ на обществото, с „вредни“ навици и водят уличен начин на живот. 

Изображенията са обработени с колорит, характерен за „старите майстори“. С помощта на тези изразни средства бих искал да постигна  съвременен прочит на образите, поставяйки ги в „рембрандова светлина“ и колорит. Целта ми е да бъдат видени от обществото по неочакван и дори леко смущаващ начин.

Някои са с „библейски вид“ и целият им живот е изписан върху техните  лица. Били са в постоянна борба с доброто и злото в себе си, често злото е взимало превес...Борили са се с вътрешните си противоречия и самите те са били противоречиви и странни. Голяма част са хора, които по един или друг начин са пропилели живота си и осъзнават грешките, които са допуснали многократно.

Други пък са били несправедливо „заклеймени“... Имайки възможност да ги наблюдавам в продължение на много години, в един момент те започнаха да ми напомнят за „изгубени ангели“ или „паднали ангели“, или иначе казано – за героите на Джон Милтън.

Когато снимам хората, които срещам на улицата, се опитвам да бъда емпатиен и съпричастен към тяхната съдба. Определям моите портрети като психологически. Правя ги отвътре навън, за да уловя душата и характера на образа. След като тези хора не могат да бъдат „реабилитирани“, им обещах да ги включа в изложба. 

Николай Миланов

Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски", ул. „19-ти февруари" № 1