Силата на жените в "Паралелни майки" на маестро Алмодовар

Тази магическа връзка между Педро Алмодовар и Пенелопе Крус продължава да става все по-силна и да гори по-ярко с "Паралелни майки" - техният осми филм заедно през последния четвърт век. Испанският маестро знае точно как да извади всички цветове от харизматичната си муза, а от своя страна звездата ветеран взема потенциала му и го кара да се чувства едновременно огнен и заземен.

Този път те разказват история, която е лична и политическа. Това е интимна приказка за две жени и техните преплетени животи, но също така е и за проблемната история на Испания и начина, по който силните жени са свързани от поколения през миналото, дори когато си помагат да изградят по-щастливо бъдеще. 
"Паралелни майки" наистина е пълен с мелодрамата на Алмодовар. Но изпълненията винаги карат филма да се чувства съществен и автентичен, особено взаимодействието между двете му много различни актриси.

Крус играе Джанис, опитен фотограф, живеещ в Мадрид. На прага да навърши 40 години, тя забременява от връзка с Артуро (Израел Елехалде), красив и очарователен съдебен археолог. Така се случва, че ражда в същия ден като друга самотна майка, 17-годишната Ана (Милена Смит), нейна съквартирантка в болницата. От тези най-ранни добросърдечни разговори двете жени откриват, че се свързват по безброй, неочаквани начини през един от най-уязвимите и вълнуващи моменти в живота си. Те споделят цялото въодушевление и изтощение.

В кожата на Джанис, Крус е лъчезарна и земна, секси и забавна и понеже е на вълната на Алмодовар, успява да поддържа емоционална връзка с публиката чрез всички екстремни върхове и спадове на своя персонаж.
Междувременно Смит се откроява по друг начин в по-незначителна роля и се радва на приятна връзка с Крус на няколко нива. Ана не е толкова ентусиазирана да стане майка, колкото Джанис, но майчинските ù инстинкти се развиват по начини, които са топли и сърцераздирателни. 

Няколко от дългогодишните сътрудници на режисьора се завръщат, за да придадат на „Паралелни майки" неговия шикозен и драматичен вид, включително дизайнерът на продукцията Анчон Гомес и операторът Хосе Луис Алкаин.
Но нямаше да е филм за Алмодовар, ако една от любимите му актриси Роси де Палма (''Жени на ръба на нервен срив") не се появи. Тук тя играе най-добрата приятелка на Джанис, Елена, нахлуваща в болничната стая, щедро предлагайки безсмислена подкрепа и съвети. На другия край на спектъра е майката на Ана, Тереза ​​(Айтана Санчес-Хихон), нарцистична актриса, която наистина грее щом заговори за това колко добре се е справила на прослушване (въпреки че нейната еволюция е едно от многото откровения във филма).

Всички тези жени и много други се оказват взаимосвързани, когато се появяват историческите теми във филма. Откъси от разговори за това как Гражданската война в Испания прекъсна и опустоши безброй животи, които Алмодовар бе разпръснал навсякъде, в крайна сметка излизат на преден план. Десетилетия по-късно тези семейства продължават да усещат отзвука на загубите, които са претърпели. Това е емоционална тема за Алмодовар, но подхождайки към нея през призмата на по-лична и свързана история за майчинството и приятелството, той я прави достъпна.