Шарлот Рамплинг: ''Винаги има време за промяна и никога не трябва да се страхувате от това''
От Нели Славова
Муза на европейското кино, еротичен мит, пристрастяваща красота... прилагателните, които я съпътстват от 18-годишна възраст, са валидни и десетилетия по-късно. Английската дива се радва на успех и професионално признание, но също така ѝ се налага да преодолее ужасни лични преживявания и не един скандал. Никога не е спирала да бъде вярна на себе си. Казва, че на 76 години няма намерение да спира.
Посреща ни на вратата на апартамента си в Париж, въвеждайки ни в дневна, покрита с ориенталски килими, в която звучи класическа музика. Две котки ѝ правят компания, след смъртта на последния ѝ партньор през 2015 г.
Легенда на киното, икона на стила и муза на велики режисьори и фотографи, прочутата британска актриса е участвала в повече филми, отколкото си спомням, и на възраст, на която много нейни съвременници са мъртви или отдавна пенсионирани, тя продължава да трупа филми със същия новаторски хъс, с който се справя с някои от най-добрите си роли.
Един от най-дръзките, през 1974 г., е този на оцеляла в концентрационен лагер, която установява садомазохистична връзка с бивш офицер от СС, изигран от Дирк Богард: "Нощният портиер" на Лиляна Кавани.
Баща ѝ има необичайна молба към Шарлот - моли я да скрие самоубийството на сестра ѝ от майка ѝ. Актрисата мълчи десетилетия наред.
През 2017 г. печели наградата за най-добра актриса на 74-ия филмов фестивал във Венеция за изпълнението си във филма "Хана". През същата година излиза "Усещане за край", филм по романа на Джулиан Барнс, а през следващата година - "Червено врабче", който снима с Дженифър Лорънс. Шарлот се възхищава на Дженифър, с която се запознава на миналогодишните Оскари.
"Дженифър принадлежи към онова поколение готини момичета, които знаят какво искат и живеят здраво стъпили на земята", казва тя.
Шарлот е открита за шоубизнеса от рекламен агент на 17-годишна възраст и дебютира в реклама на шоколадите Cadbury's. Това, което я превръща в кинозвезда и секс символ, е филмът на Лилиана Кавани "Нощен портиер", в който тя участва на 26-годишна възраст.
Описанието би могло да бъде и на самата Рамплинг, макар че е вярно, че Шарлот е преживяла няколко сериозни премеждия по пътя. През 90-те години на миналия век тя изоставя професионалната си кариера и почти изчезва, жертва на собствените си вътрешни демони.
''Говорим за ужасна болест, наистина коварна болест. Или излизаш от депресията, или не. Аз излязох от нея, но това изискваше много упорита работа. Измъкнах се, но ми отне много време".
Шарлот разказва подробно за това в книгата си "Коя съм аз", въпреки че книгата не е традиционна автобиография. Първо, не се споменава професионалната ѝ кариера в продължение на пет десетилетия, а фокусът е върху трагедията, която разтърсва семейството ѝ. Когато Шарлот е на 20 години, 23-годишната ѝ сестра Сара се самоубива. Никога не е успяла да преодолее загубата.
''Много често в живота, когато настъпи трагично събитие, то се превръща в трамплин за отразяване на всички останали неща, с които човек не се е примирил.''
Дъщеря на Ан Гуртен - художничка и наследница на голяма британска текстилна компания - и Годфри Рамплинг - носител на златен медал в щафетата 4 по 400 метра на Олимпийските игри през 1936 г. и полковник от армията - актрисата е родена в Стърмър, Есекс, през 1946 г. Сара, която е с 3 години по-голяма, е "слаба" и винаги болна.
"По-стабилната от двете" се опитва да се грижи за сестра си, но Сара се омъжва за богат аржентински земевладелец и заживява с него. Шарлот никога повече не я вижда: Сара умира малко след като има син Карлос и е погребана в Буенос Айрес. Известно време по-късно майката на Рамплинг получава инсулт и губи гласа си. Баща ѝ, който по това време е висш командир в НАТО, съобщава на съпругата си, че Сара е починала от мозъчен кръвоизлив. Той кара Шарлот да се закълне, че няма да каже истината на майка си - бреме, което актрисата понася десетилетия наред, до смъртта на майка си през 2001 г.
В книгата не се споменава и Карлос, нейният племенник: Рамплинг обяснява, че днес той е женен, има три деца и се грижи за семейната ферма.
По-късно, когато Карлос е на 18 години, двамата се виждат отново, а Давид, синът на актрисата, който тя има с музиканта Жан-Мишел Жар през 1977 г., дори посещава Буенос Айрес и все още поддържа контакти с братовчед си. Актрисата се стряска, когато отново я питам за депресията ѝ и се интересувам от причините за нея. За първи път се лекува от болестта през 1984 г., а по-късно получава нервен срив. През 1997 г. тя се разделя с Жар, след като той е видян да влиза в хотел с друга жена. ''Всичко оказва влияние и не можете да се справите с толкова много неща едновременно", обяснява тя. ''Най-лесно е да кажете: "Разбира се, сестра ѝ се самоуби, съпругът ѝ я напусна, затова изпадна в депресия...".
През следващите пет години Шарлот приема много малко роли.
"Между 40 и 50-годишна възраст трябваше да се справя с депресията. Не можех да правя почти нищо друго.''
След смъртта на майка си тя възобновява филмовата си кариера. "Започнах отново да бъда себе си и да работя. Дори започнах да се занимавам с театър... Никога преди не съм се интересувал от това."
Шарлот е една от най-големите красавици на своето време, икона на трескавия Лондон от 60-те години на миналия век, още преди да се появи на екрана. На 17 години баща ѝ я изпраща в училище за секретарки, но ако е искал да я предпази от склонността ѝ към ексхибиционизъм, не е успял.
"Винаги съм плувала срещу течението. Това е заложено в моето ДНК. Това е моят начин да опозная себе си."
Известна като "Чарли", тя започва кариерата си в бляскавия квартал Челси. Ясно си спомня една снимка, на която фотографът я инструктира да позира гола, седнала върху писоар. Снимката е публикувана в илюстрована книга, озаглавена "Птиците на Великобритания". ''Снимката беше изключителна'' - казва Рамплинг.
За известно време Рамплинг живее с агента си Брайън Сауткомб, който по-късно става неин първи съпруг, и с Рандал Лоурънс, новозеландски модел. Рамплинг настоява, че е живяла в един апартамент само с тези двама мъже. Признава, че винаги е била склонна да се противопоставя, да се подчинява на вътрешния си глас, който я подтиква да прави нещата "по моя начин".
Рамплинг има син от Сауткомб, Барнаби, и в началото на 70-те години се преместват във Франция. През 1976 г. тя се запознава с Жар на вечеря в Сен Тропе и в поредния си нонконформистки порив няколко дни по-късно напуска съпруга си и сина си, за да бъде с французина. Остава с него до 1997 г. След Жар тя има още един страхотен партньор - Жан-Ньол Тасез, бизнес консултант, с когото живее 18 години. Той умира през 2015 г., след като губи битката си с рака.
Рамплинг се е снимала в над сто филма и е работила с всички велики актьори, включително с Уди Алън, който я определя като "идеалната жена". Чудя се дали някога се е уморила от живота в светлината на прожекторите? "Не знам какво друго бих могла да правя. Във всичко останало съм по-скоро безполезна'', отговаря тя.
Няма комплекси. Рамплинг казва, че не избира ролите, които играе, за да бъде интересна на хората. "Избирам ги, защото ме предизвикват, защото ме карат да преодолявам собствените си бариери.''
През 2016 г. позира за календара на Pirelli, същата година е номинирана за "Оскар" за работата си в "45 години".
''Ако нямах работа, щях да се страхувам какво ще стане с мен", признава Рамплинг и затова винаги се държи много заета - внуците ѝ я наричат "go-go", защото никога не спира - но с характерната си скромност се преструва, че това не е така.
