Ревю на филма ''Добрият шеф'' – балансът е в лицемерието
От Нели Славова
Хулио Бланко (Хавиер Бардем) е харизматичен собственик на фабрика за производство на везни. Семейният бизнес печели редица награди за качеството на кантарите си, а самият Бланко е с доказано име в града и сред служителите си.
Той обяснява трескаво на екипа си, как те са едно голямо, сплотено, щастливо семейство. Опитва всячески да втълпи на подчинените си, че той е техен баща. Хулио и съпругата му Адела (Соня Алмарча) нямат собствени деца и може би това е още една причина той да проектира бащините си грижи, подкрепа и задължението да бъде опора на всеки.
Всъщност далеч не е така и изпод облаците става ясно, че това е обикновена лицемерна маска. Зад привидната помощ и ''можеш да разчиташ на мен'' стои един мъж, готов на всичко, за да запази блестящия имидж на своята фирма и поддържането на лъжата в хорските очи, че нещата в предприятието и отношенията между служителите, са близки до съвършенството.
А и може ли да бъде другояче, предвид че поредната местна награда за бизнес постижения му диша буквално във врата? Всичко трябва да бъде перфектно! Но фурнирът на компанията се пропуква, когато Бланко трябва да се справи с отмъстителен уволнен работник, депресиран ръководител на отдел и влюбен амбициозен стажант.
За да спечели наградата, манипулативният ''добър шеф'' безсрамно се намесва в личния живот на служителите си и пресича всички граници, които можете да си представите, като несъзнателно започва експлозивна верижна реакция с диви последици.
Бланко умее да балансира всичко. Той претегля задълженията си към служителите спрямо собствените си печалби и любовните си авантюри срещу щастливия си брак. Целият му живот е един голям балансиращ акт.
Резултатът от това е, че и най-малката спънка може да го извади от равновесие, което се случва точно в тази забавна черна комедия, написана и режисирана от Фернандо Леон де Араноа.
Бардем ни дава изтънчен лицемер, добре запознат с изкуството да манипулира хората около него. Самото му име, което означава ''бял'', свидетелства за неговата фалшива чистота и непрозрачния характер на неговата личност.
Със своята елегантна, сива прическа, спретнат външен вид и излъчване на непоколебимо добродушие, Бланко работи усилено, за да бъде привлекателна, властна фигура.
Бардем очевидно е в стихията си в този филм, играейки силен, харизматичен лидер, който трябва да продължи да се усмихва, докато се справя с криза след криза. Дори когато тези проблеми не са негови собствени творби, той успява да влоши всеки един от тях значително, като мисли по навик от гледна точка на собствените си най-добри интереси.
Понякога харизмата не е достатъчна. Особено зад фалшива фасада.
