Проект: Неразказани истории с кинематографа Питър Линдберг
Иконичните снимки на жените представени от гениалния Питър Линдберг, черпят вдъхновение от ранното разказвателно кино и уличната фотография в техните мимолетни наблюдения и композиционна елегантност.
Източноевропейското му наследство може да бъде проследено в яркия и безумен реализъм, който рамкира женската красота на неговите поданици.
В редакционната си работа за Vogue, Harper's Bazaar, Interview, и много други международни списания, Линдберг заменя сценичния, пресметнат блясък с верителен подход, подобрен от използването на висококонтрастна черно-бяла фотография, характерна за него. Той използва движението на тялото, по-специално съвременния танц, за да отпразнува човешката форма по начин, който носи елементи както на древността, така и на модерността. През 90-те години Линдберг спечели международно признание за стартирането на кариерата на „Супермоделите" - Синди Кроуфорд, Кейт Мос, Стефани Сиймор, Наоми Кембъл и Линда Евангелиста. Неговите изображения станаха почит към новите съвременни жени. Пред обектива му са заставали - Кейт Бланшет, Хелън Мирън, Джесика Честейн, Кейт Уинслет, Робин Райт, Ирина Шейх, Лейди Гага, Ума Търман, Джулиан Мур, Пенелопе Крус, Никол Кидман, Деми Мур, Хелена Бонъм Картър, Тина Търнър и много други.
Линдберг е роден през 1944 г. в Лешно, Полша.
Премества се в Париж през 1978 г. и започва работа във Vogue, снимайки за италианските, английските, френските, немските и американските издания. По-късно работи и за: The New Yorker, Vanity Fair, Allure и Rolling Stone .
Когато Анна Уинтур заема поста главен редактор в американския Vogue през 1988 г. веднага сключва договор с Линдберг за списанието. Той заснема първата и по това време революционна американска корица на изданието, представяща модел в суичър и дънки от Кристиан Лакроа.
Линдберг също снима корицата на Vogue от януари 1990 г., на която са представени Линда Евангелиста, Наоми Кембъл, Татяна Патиц, Синди Кроуфорд и Кристи Търлингтън, които ще се превърнат в едни от най-емблематичните модни образи от онази епоха.{GALLERY}
Линдберг става един от първите фотографи, включили сюжетни линии в своите модни редакции. Неговата снимка ("El Mirage") от 1990 г. на Хелена Кристенсен за италианския Vogue, се счита за отправна точка в еволюцията на модните редакции, които се превръщат в разкази и цели истории.
През 1992 г. американското издание на Harper's Bazaar възлага на Линдберг изключителен договор по настояване на тогавашния редактор Лиз Тилберис.
През 1995 и 1997 г. е обявен за най-добър фотограф на Международните модни награди в Париж, а през 2005 г. е отличен с наградата "Lucie" за изключителни постижения в модната фотография.
Кинематографът снима три пъти календара на Pirelli през 1996, 2002 и 2017 г. Календарът от 2002 г. за първи път включва актриси вместо модели и бива заснет на задния план на Universal Studios, а необходимият екип е бил с размерите на филмова продукция.
Цялата работа по изготвянето и заснемането му е описана от австралийската писателка и феминист Жермен Гриър в "The Guardian" като: „най-предизвикателният календар на Пирели досега".
Линдберг е първият фотограф в над 50-годишната история на календара на Pirelli, поканен да го снима за трети път.
Творбите му са част от постоянните колекции на много музеи на изкуството по целия свят и са показани в престижни музеи и галерии, включително V&A, Center Pompidou и PS1 на MoMa. Неговата изложба "A Different Vision on Fashion Photography" беше последователно представена в Kunsthalle Мюнхен и в Reggia di Venaria в Торино. Взима участие и в изложбата „Alberto Giacometti Beyond Bronze", представена в Kunsthaus в Цюрих.
Две години преди да си отиде, на 3 септември 2019 г., фотографът сам подготвя първата си изложба, изваждайки над 140 фотографии от обширния си архив, датиращ от началото на 80-те до 2010 г., представяйки невиждани образи на легендарни супермодели и много актриси. Едно истинско кинематографично наследство, резултат от дългогодишната му отдаденост и творческа естетика.
Изложбата носи името "Неразказани истории" и е била достъпна за публика в двореца на изкуствата Кунстпаласт в Дюселдорф, Германия.