Преди употреба прочетете упътването
(Аз си знаех,че така ще стане.)
Добре! Значи стоя си аз пред паметника и те чакам. Сигурно вече час. Разказвал си ми десетки пъти за това парче камък, пълно с история. Аз все не помня. Помня теб и нашето място. Хиляди детайли, леко глупав сантимент.
Не ми вдигаш телефона. Всъщност не ти се обаждам. Аз никого не чакам, вечно закъснявам, мразя да пиша sms-и, но съм тук. Вече повече от час.
Сигурно ме гледаш отнякъде и ми се смееш. Винаги си се мислел за по-умен от мен и все се опитвах да ти докажа противното.
И аз знам много неща, мамка му! Защо преди не ти ги казвах?
Знам! За всичко – живо, мъртво, говорящо, безмълвно, относително, точно, временно, постоянно, локално, повсеместно, вътрешно и външно, криво и право, за безредици и безправици, плътски и душевни, умопомрачаващи и умораздвояващи есктази, падения, разединения и сливания, грях, следи, стрес... Само да ме пита човек!
Усещам как пак ми се смееш... Толкова ти е лесно, защото те оставих да взимаш решения. Знаех, че нашето беше невъзможно. Че имаш нея, че всичко е временно, и че няма да дойдеш.
Четеш философия, пишеш ми оригинални статуси, говориш кратко и ясно и това така ми харесва. Миришеш на хубаво, на чисто, на себе си... виждаш душата ми гола и моделираш емоциите ми все едно имаш форми за бисквити.
В главата ми е празно и затова се сещам за най-безумните неща, които знам и сама си ги коментирам. Мисля си за указания.
На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (Да, това ми е единственото останало време да си суша косата.)
На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (Дано да не ви е първият сапун.)
На кутия със замразена храна: “Указания за употреба: Размразете.” (Ммм, хитро.)
На пакетиран десерт: (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (Късно, късно...)
На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (Не думай!)
На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използването на лекарството” (Мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти, ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите.)
На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕ!)
На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (А къде не може?)
На кухненски робот: “Да не се ползва за друга цел” (Тука вече нямам думи!)
На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (Ще го има и в новините.)
Пак на пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)
На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (Върнете ни парите.)
На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (Значи е имало опити.)
Още съм пред паметника. Насаме с глупавите си мисли на една среща, която знаех, че няма да се състои. Хилядите тъпи указания , всъщност са чудесни, защото поне ги имаш. Глупостта е опорна точка, от която бягаш, но ти помага, че е там.
Ти се появи без “листовка за употреба” и вместо аз да ползвам теб, стана обратното.
“Това, че единият обича, а другият не, не ви позволява да летите” (Моля, върнете ми сърцето!)
Снимки: http://www.sxc.hu
