По детски свежо
Да си на шест, осем или дванадесет години и творбите ти да бъдат изложени в световно известни музеи като Guggenheim (New York), Museum of Fine Arts (Boston) или The Metropolitan Museum of Art (New York). Pretty cool, huh? – както биха казали в САЩ, където горното изречение е факт, а не сюреалистична мечта на малките творци.
Въпреки че на тези географски ширини сме забравили важността на изкуството от ранна детска възраст, американското общество много отдавна е осъзнало колко е ценно да се възпитава отношение към изкуството и да се обогатява визуалната култура на идните поколения.
Бостън. „Свежи очи“ („Fresh eyes“) е най-новата инициатива на Общността по изкуствата в града на пилигримите. Под ръководството на художничката Hannah Burr деца от различни възрасти интерпретират предмети от колекцията на Музея за изящни изкуства (MFA) в Бостън творейки, разговаряйки и играейки заедно.
Децата пресъздават начина, по който виждат и разбират дадена творба чрез рисунки, бележки и различни въпроси, истории и мнения, които си разказват и споделят. Този импровизиран брейнсторм е събран и подреден от Hannah Burr в 12 метрова инсталация в галерия 168 на бостънския музей. Тя има за цел да покаже колко различна може да бъде връзката между дадена творба и отделен индивид и да предостави една нова, свежа интерпретация на познати произведения на изкуството, погледнати през детските очи.
Само си представете как средновековната скулптура на борещия се с лъв герой Самсон се превръща в тромпетист, яхнал кон, или просто в „моят татко на конче“ според определението на малките критици. Повярвайте ми, след дългите часове обикаляне из Бостън и галериите на бостънския музей тази инсталация е глътка свеж въздух. Ако имате път натам още имате шанс да я видите, тъй като ще бъде изложена до 16-ти септември.
Пренасяме се в Ню Йорк. В рамките на пет седмици (11 май - 13 юни, 2012) музеят Guggenheim представи изложбата „Една година с деца“ („A Year with Children“). Инициативата е организирана от образователната програма на музея, чието име говори само по себе си за нейната цел: „Да учиш чрез изкуството“ („Learning Through Art“). В рамките на 20 седмици професионални художници и преподаватели помагат на деца от втори до шести клас в ню-йоркски училища да изучават и обсъждат изкуството и да навлязат реално в творческия процес като сътворят свои собствени творби. Най-оригиналните произведения кураторите на музея представят в отлично подредена изложба, включваща рисунки, скулптури, фотографии и картини.
Оставаме на ню-йоркска земя и слизаме малко по-надолу по 5-то авеню до Metropolitan museum. От 12 юни до 11 август Met отваря врати за десетата юбилейна изложба „P.S. Art“. Изложбата включва великолепни творби, които въпреки че са дело на деца от 4 до 18 годишна възраст, по нищо не отстъпват на произведенията на професионалните художници. Нещо повече. Те дори са далеч по-оригинални поради чистотата, непринудеността и силата на детския творчески дух, които носят.
Мога да продължа с примери за инициативи от страната на неограничените възможности докато тази статия се превърне в текст, конкуриращ се по дължина с “Братя Карамазови” на Достоевски. Но идеята е друга, така че да се върнем обратно в България. Тук не липсват подобни инициативи, но са твърде малко. За жалост, в българската образователна система креативните предмети като изобразително изкуство или музика поетапно губят своята важност в развитието на творческата мисъл. А развитата творческа мисъл от ранна възраст би имала приложение на само в изкуствата, а и в решаването на математическа задача или било то дори в изграждането и пускането на нов магистрален лот.
Радват ме дори и малкото подобни проекти, които се опитват да направят огледален образ на тези зад океана. Няколко пъстри примера: Образователната програма на Националната галерия за чуждестранно изкуство „Творческо пътешествия“; Детска изложба за игра и научаване "Археологията зад кадър"; конкурсът за детски рисунки на сп. „Аз съм българче“, озаглавен „Нарисувай ми слънце“ и последвалата изложба на спечелилите творби. Тези събития обаче са епизодични...
Всъщност онова, което е нужно, за да може тези инициативи от изключение да се превърнат в правило са няколко съвсем малки и достижими неща: голяма доза ентусиазъм, силна любов към децата и мотивация да се даде шанс на въображението и креативността им.
Може никога да не доживеем построяването на българския Лувър, а дори и това да се случи, то ще са нужни десетки години, докато достигне известността на своя френски прототип. Може би децата ни никога няма да имат шанса техни творби да бъдат изложени в такъв голям музей. Но все пак трябва да се работи по посока на това подрастващите да имат възможността да изучават и обсъждат изкуството, да обогатяват артистичните си умения и дават воля на въображението си. И както Достоевски казва – “Красотата ще спаси света”, било тя тази от детска рисунка. Кой знае – може такъв вид инициативи да помогнат за развитието на следващия Пикасо или Уорхол с етикет Made in Bulgaria. Това вече би било pretty cool, huh!
Снимки: www.metmuseum.org; www.mfa.org; www.guggenheim.org; www.hannahburr.com
