Петър Дънов: Вашата задача не е да изправите света - това е задача на Бога

Още не сме осъзнали истинска същност и роля на Учителя, защото те ще се разгърнат напълно в бъдещето

Бъдещият Европейски съюз ще обедини народите върху основата на запазването идентичността и пълното равноправие

На 12 юли се навършиха 160 години от рождението на духовня учител Петър Дънов /Бейнса Дуно/. Той е създател на единственото по рода си духовно учение, следвано от многобройни привърженици в много страни по света. И постепенно цялата земя се възпламенява от тази космическа религия, основана на базата на разумната воля. 

Учителя е убеден, че Божият Дух е слязъл на Земята отпреди 250 млрд. години, когато е създал и целия свят. Но днешното ни съществуване е вече към края на сегашния си цикъл и всички хора са поставени на изпит, на тестване, дали ще издържат идването на високите, трансформиращи всичко високи енергии. Че промяната ще дойде заедно с идващата голяма буря, но Бог не е в нея. Тя е нужна, защото е силна, громяща, разрушаваща старото, изкореняваща изгнилите коренища и старнища. Нейните вилнеещи енергии отвяват, проветряват повехналия и посърнал свят, пропит от агресия, злоба, завист. 
А в това време тихият и шепнещ поток, повей и глас на Любовта работи още по-издълбоко в душите, в сърцата ни, дава ни ново съзнание и познание, сменя условията за развитие, за да няма повече повтарящи се спънки и безсмислени стари опитности.Учи ни, че еволюцията не е във вседопускането, а в жертването, в ограничението на някои ненужни, излишни неща и желания, отклоняващи ни от Божия план. 

Но причината за тяхното съществуване, е несъвършенното човешко добро, което още е измамно и не може да стане абсолютно, такова, каквото Бог иска, казва П.Дънов. Затова до него живее злото, за да учи човека, да го вразумява. И ако то не стигне до своята пълнота и съвършенство, злото винаги ще го преследва. Затова и в този свят злото и доброто са смесени. Затова Бог е създал и Дървото за познание на доброто и злото, на което пак са заедно. Затова целта на злото в този свят е да гони доброто, докато то стане пълно, истинско и съвършено добро. Затова в злото е скрито израстването, затова не му се отговаря със зло, това повече го засилва. Затова то се побеждава чрез добро.А пълнотата и съвършенството на доброто се определят от един единствен закон, наречен любов към Бога. 

Толкова голямо познание ни е завещал Учителя Петър Дънов, но още не сме осъзнали неговата истинска същност и роля, защото те ще се разгръщат напълно в бъдещето. Самият той е казвал, че ако сме нямали цялостно познание за оставеното от него и то бъде обругано, последствията биха били за нас много тежки. Но поне чрез неговите проникновени последователи-изследователи, като д-р Константин Златев, които възстановяват историческата справедливост и поставят личността, делото и учението на Петър Дънов върху заслужен пиедестал, ще можем да се приближаваме бавно към значимостта на този наш голям духовен учител. 

Петър Дънов определя учението, което ни завеща, като учение, в което няма болести, омраза, тъмнина, алчност, като едно право, основно учение, с ярка практико-приложна насоченост, изискваща проверка на всички истини, водещи към осъществяване на нашето предназначение като същества, родени от извечната Светлина и призвани да се завърнат отново в нея. И то ще се познава по това, че където се изповядва, няма да има разделение и спорове. Защото дето има любов и светлина, там е правото учение. Нарича го „наука и философия за живота”, което ни  осигурява физическо здраве, светъл ум, чисти мисли и благородни постъпки, което очертава контурите на света, в който живеем, в тяхната истинска светлина, а не в мъглата на заблудите, посети от съвременната цивилизация. 
Учение, което поставя основите на една нова планетарна култура, в която ще доминира висшата октава на Любовта - културата на побратимяване между хората и народите. Поставено на основите на едно ново, достойно отношение към природната среда, на хармонията между вътрешните и външните начала у човека. На основите на едно  общество, което не се нуждае от армия, полиция и затвори, в което пробудените за вечните истини хора правят свой свободен избор, своя реална оценка, за собствения си потенциал и потребностите на епохата. В което първата грижа на членовете му е не тяхното благополучие, а Общото благо, от което произлиза и благополучието на всички живи същества. А пълният духовен потенциал у човека ще се разгръща чрез интуицията - гласът на душата. И то ще се развива в един златен век на осъзнатия като духовно същество, като син на Бога човек.
Но Учителя не е забранявал да се изучават и всички други учения, философски системи и религии, само е препоръчвал да дръжим за Божественото в тях.Защото всички те са дадени от разумния свят, но след време хората са ги изопачили. И днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника.Затова задачата на съвременния човек е била да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. 
Иначе, всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. И всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без тези клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота, подчертава П.Дънов. Но като се видят хората обиколени от различни учения и религии, се нахвърлят върху тях и като се „нахранят”, ги разпръскват. И на другия ден търсят „храна”, но не я намират и сами се осъждат на глад. Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да съберете сладкия сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове в себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал, е на мястото си и е необходимо, според Учителя. Щом си на Дървото на Живота, каквото и да става с теб, Божественото няма да те остави. Любовта е, която държи плода на Дървото на живота, а Мъдростта изпраща благоприятни условия да расте.

Всички вие трябва да узреете на Божественото дърво. Бог е промислил всичко за вас. Всеки един човек е богатство на Бога.
Но също така се вижда навсякъде по света, как в името на  своята  истината едни хора заробват други. А този, който иска да се наложи по този начин, трябва да е наясно, че не е добър служител на Истината, защото няма Истина без Любов и без Мъдрост. И точно в това насилие няма нито Любов, нито Мъдрост.Не трябва да внушаваме Истината на тези, които я отричат.Това е безполезно, защото след известно време, хората пак я  отхвърлят. Небето не допуска Истината да бъде наложена насила. Затова учениията на великите Учители са създадени за онези, които са подготвени, които имат вече известен опит, които са разбрали, че истинският живот е в духовното развитие. Тези, които все още не са разбрали това, ще чакат животът да ги научи, твърди Петър Дънов.
Най-много Учителя е говорил в своите беседи за Любовта и Светлината.
Но е изтъквал също, че изреченото от него по тези теми е само предисловие към великата висша наука за тях, която е залегнала в основата на изграждането на новата планетарна култура - тази на Божествената Любов, която е напълно безкористна, самопожертвувателна, изчистена от всичко принизяващо, бликаща от изворите на сърцето, осмислена и насочвана от ума, устремена към върховете на съвършенството. Той разглежда четири проявления, степени на Любовта: като стремеж, свързан с материята; като душевно чувство, влияещо върху духовното естество и нравствеността на личността; като ментална, умствена, сила и като висш духовен принцип.

Но само последната степен ще доведе до най-същностните промени. Тя сега е присъща само на висшите духовни светове, но обгръща и всички живи същества, цялото творение, в нея няма никакви противоречия, предоставя пълна свобода и благота на всички същества. А като принцип, е завоевание на великите духовни Учители и най-напредналите по духовния път хора.
Любовта е едновременно и могъща творческа сила, и цел на духовното развитие, най-дълбокото ядро на всичко съществуващо, всемирен смисъл, цел и съдържание на живота. Целият безкраен Космос е сътворен, структуриран и направляван от импулса на Божествената Любов.Тя мотивира творческата дейност на Бога, както и всяко човешко постижение. И всичко, което е създадено с Любов, не умира, докато всичко друго е обречено на тление. Целият настоящ Цикъл на Проявеното Битие протича също под знака на Любовта. Тя е била преди самото Праначало, извира от Сърцето на Бога и ще надживее всичко, белязано от печата на тленността, ще продължи и да дарява светлина и смисъл на всичко съществуващо, устремено към безкрайността. А волята на Върховното Божество представлява най-висшето проявление на Любовта. Но ще минат хиляди години, докато се разбере какво нещо е любовта към Бога, подчертава Учителя. 

Сега, обаче можем да познаем любовта по страданията. Колкото по-голяма е любовта, толкова повече се увеличават и страданията.Те са барометър, по който се определя силата на любовта. Но това се отнася за любовта на мистика. Обикновеният човек мисли точно обратното: колкото повече любовта му се увеличава, страданията му намаляват. Това е човешкото разбиране. С това мислене и на небето не можете да останете дълго време, казва Дънов. Но това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. Защото най-съществено в живота е познаването на Бога, а да познаеш Бога, означава да си намерил великия смисъл на живота. И от този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. А лишеният от любовта на Бога, е нещастен, но щом я придобие, понася и най-големите страдания с радост. Когато Любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях, по думите на Учителя. 

Във всяко живо същество има две страни: вътрешна, скрита в черупката на яйцето, и външна, изявена отвън. Това са два вида живот, които не могат да се сравняват. Ако ги сравнявате, ще се натъкнете на неразбрани неща. Засега, обаче, изучаваме само външния живот. А не промениш ли вътрешния си живот, тогава нищо не си придобил. Каква истина си придобил, ако хората около тебе не са свободни? Какво знание си придобил, ако животът ти не се е подобрил? А няма промяна без мислене по нов начин, без последователност, устойчивост и воля за никакви лъжи, без будно съзнание и мисли в съгласие с Божествената мисъл и съзнание. Защото при Бога се ходи, като Го обичате с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Не трябва да ги даваш и на други да отключват и заключват. А неразбирането на Божия закон носи страдание, но ще страдаш и ще благодариш за страданията.Те са мерило на Любовта.Трябва и да помним, че когато любовта на хората към нас се увеличава, тогава любовта ти към Бога намалява. Защото разположението на хората към тебе е в състояние да отвлече вниманието ти от Бога. А какво ще придобием, ако страданията ни са причина да се отдалечим от Бога? 

Така, продължава Дънов, с неразбирането на смисъла на страданията, повече се отдалечаваме от Бога. Повече живеем за света, а не за Бога. Но докато се обличаме за света, за хората, ние сме голи. Всеки трябва да облече дреха, изтъкана от самия него. Затова Господ ни казва: „Иди да живееш като бубите“. Но смяната на дрехата означава вътрешна промяна на възгледите на човека, така се реже невежеството, а ако някои неща не се късат, зло ще постигне човека. Докато не оголееш, не можеш да станеш. Това е състояние на събличане на старото, смъкване на товара. Когато Йов изгуби всичко, неговото имане се увеличи два пъти, придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано. Но още не можем да вървим по този път на истината. Когато барометърът се повдига, страданията се увеличават и любовта се усилва. Който повече страда, има повече любов. А някои страдат повече, защото носят любовта и на другите. Любовта прави хората щастливи. Но някои са оставили щастието си по гърбовете на своите ближни. Затова, според Учителя, трябва да търсим Любовта с ново разбиране, с любовта на своята душа, на своя ум, на своето сърце и с любовта на своята сила, за да разберем и ближния, и себе си.

Без Любов не може да се разбере вътрешната страна на живота. А само чрез нея се дохожда до вътрешното разбиране същината на живота, тоест - вечното в света, идеала, към който се стреми душата. Хармонизират се външния живот с вътрешните разбирания, като се освободим от вътрешния страх и съмнението. Като се съборят преградите на гордостта и тщеславието, славолюбието. И като се търси Славата на Бога, а не човешката. От любовта към ближния, като към себе си, се вижда, доколко човек е разбрал първото си отношение - любов към Бога. А после ще дойде и до третото отношение - любов към себе си. Любовта ти към Бога ще бъде толкова верна и истинна, доколкото имаш любов към ближния си. Тази любов пък ще определи отношенията ти към самия тебе. Търсиш слава от хората, но те ще те славят и уважават дотолкова, доколкото можеш да им направиш някакво добро. Искаш хората да имат добро мнение за тебе. И това е в зависимост от доброто, което си им направил. А Бог се обича с душа, сърце, с ума и с всичката си сила. Само така животът ти ще се осмисли.
Петър Дънов говори пространно и за идващата Нова Светлина. Дава много съвети по какъв начин да я употребяваме, за да подобряваме живота си. Определя 3 неща, особено потребни на човека: да бъде свободен, да може да става толкова малък, че да минава бързо отвсякъде, да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи. В книжката си „Лекуване чрез цветните лъчи“ П. Дънов казва, че Светлината върши чудеса. Че добрите хора имат повече светлина и по-малко топлина. А противоречията в човешкия живот се дължат на това, че човек е забравил  влиянието на планетите, на 12-те зодии, на цветовете.

За да се освободи от всички болезнени състояния, човекът трябва да разбира законите на светлината, да знае, че организмът му всякога страда или от недоимък, или от изобилие. Страда също и от разширена повърхност на стомаха или намалена. От прекален апетит или от безапетитие. Но на нездравия му ген също може да се помогне, като се роди от Бога, тоест, от вода и дух. Защото не може да знае, има ли Господ или няма, докато не се роди от Него. Едва тогава ще оздравее. Но засега хората са направени от Господа, но не са родени от Него. Затова Библията казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Днес християните трябва да проповядват учението, че роденият от Бога ще възкръсне. Те трябва да разберат какво нещо е смъртта. Да съзнават, че най-малкото лошо желание, най-малката лоша мисъл, най-малкото лошо чувство у нас трябва да умрат, както и всички отрицателни неща, които причиняват смърт. като всички онези неща, родени от безлюбието. Само тогава Истината, Правото ще прозвучи вътре в душите им. Само когато Любовта им стане майка, Мъдростта им стане баща, а Истината - брат. И един ден това ще стане в новата култура, в която ще доминира висшата Любов. И тя ще се наложи чрез новата музика. 

Любовта не е отвън, пояснява Дънов, това са само нейни проекции, функции на това, което е отвътре, но и нейните отражения привличат възвишеното. Затова, може да има много начини да действаме в живота си, но най-правилният е само един - този ва Любовта, но схваната отвътре, като най-възвишеното, същественото, благородното, напълно безкористното, алтруистично начало. Докато всичко останало няма съществено значение. В противен случай, търсенето, откриването на Любовта и на Истината отвън, довеждат до най- големите изкривявания, заблуждения, страдания. Неродената отвътре Любов, няма да се появи и отвън. Но придобилият я отвътре, може всичко и е вечно млад. Докато, старостта е загуба на Любовта и наличие на силно изопачени мисли и много сгъстена материя, довеждаща до заболявания. Лекуването им започва от ума и от повдигането на мислите към Бога. От разбирането, че душите ни са всесилни, а плътта ни е слаба, затова трябва да се одухотвори. От разбирането, че човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър. Че нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. И че доброто, което човек е направил, ще се върне при него. И помагането на другите, помага и на нас. Нищо че не можем да реализираме всички свои желания в едно прераждане. Затова пък много пъти ще идваме на Земята, докато ги реализираме и добием съвършенство. Ще идваме  и да изкупим своите прегрешения, да помагаме на другите. И страхът ни да се превърне в съвест, която поражда разумността.

Учителя ни завеща и най-жизнената, природна философия на здаравето. В „Книга за здравето“ ни дава много препоръки и чисто практически съвети във всекидневния ии живот. Тя е изготвена въз основа на извадки от Словото му. Най-важното, което ни внушава в нея, е да осъзнаем, че за всичко, което се случва в нашия живот, има духовни причини. В повечето случаи те произлизат от нашето минало, от предишни прераждания, но понякога възникнат и като следствие от настоящето, тъй като живеем в епоха на небивало ускорение в развитието на всички процеси. В нея научаваме, че главните фактори за отлично здраве са светлината, въздухът, водата, храната. И не на последно място - мисленето. Защото с мисълта си можем да съзидаваме и да разрушаваме. А в биологическо отношение, човек е това, с което се храни, докато в духовно отношение е това, което мисли. Светлината пък е нашата изконна същност и затова в нея се крие разковничето за здраво тяло и здрав дух. Посрещането на Слънцето в ранна утрин ни предлага незаменими енергии и устрем за пълноценно съществуване през целия ден. А вегетарианската храна е единственият начин да осигурим на организма чисти, неотровени от отрицателни енергии вещества. Дълбокото дишане също ни поддържа млади, свежи и жизнерадостни до преклонна възраст. Не трябва и да се смесват безразборно храните, а да се прилага така нареченото разделно хранене. Да се отдава предимство на суровите пред готвените храни. Да не се консумират ферментирали храни и напитки.

И най-вече храненето да се възприема с благодарност като свещен процес за усвояване на благата, които Бог така щедро ни предоставя. Да сме напълно спокойни, да се храним с пълна концентрация и благоговейно отношение към храната, да произнасяме молитва преди и след нея. Благославяйки храната, спомагаме за освобождаването ѝ от вредните вещества, включително от продуктите на генномодифицираната промишленост, които често водят до възникването на непредвидими мутации в човешкия организъм. Най-благоприятният период за приемане на храна е след изгрев и преди залез Слънце. Именно тогава организмът усвоява най-добре хранителните вещества, което спомага за нормалния метаболизъм. Най-добрата възможна храна са плодовете. Те пречистват, освен тялото и мислите, така също и чувствата на човека. А с всички тези препоръки помагаме на Божия замисъл - човешкото тяло да стане съвършен инструмент на духовната ни същност.
Учителя ни дава и много ценни познания за причините на болестите и как сами да ги предотвратяваме. Казва,че най-често те са психически, етически, морални.

Учи ни, че здравето е капитал, вложен в банка, в която всеки ден трябва да внасяме светлина, въздух, вода, храна, правилни мисли, чувства, правилни отношения и с физическия, и с духовния свят. Главата лекуваме, като изправяме отношенията си с Божествения свят, гръдобола с тези към Духовния свят, а корема - с тези към физическия свят. Стомахът се лекува с Истината, гърдите с Мъдростта, а  главата с Любовта. Твърди, че здравето ни много зависи от това да имаме външна и вътрешна чистота, от това да имаме чисти мисли, чувства, чиста храна, чиста воля, чисти постъпки. Да очистваме духовната си кал, за да можем да дишаме свободно чрез сърцето, ума и душата. Да се освобождаваме от недоволството, което е духовна нечистота, която запушва нашите 7 милиона пори, което пък подпушва нашите кръвоносни съдове, така се натрупват всякакви нечистотии, излишъци, чужди вещества, утайки, мазнини. А изчистването от тях става чрез специални режими на хранене, с въздържане от храна и после  със специално захранване. 
Припомня, че човекът, докато е бил в Бога и е спазвал Неговите закон, не е боледувал, но след като се обособява като отделна, независима единица, започва сам да създава своите болести. Много е важно, казва Учителя Беинса Дуно, и нашето духовно здраве. Че доброто е духовната храна за човека. А ако не прави добро, е духовно беден. Тук едно от най-добрите духовни лекарства е благодарността към Бога за всичко, което имаме в живота си. Нужно е също да оценяваме правилно духовните причини за болестите и да не се боим от тях, а да ги приемаме като приятели, дошли да изправят грешките в живота ни. Те са и стремеж за изчистване на ненужното в него, за пречистване и вразумление.

Учителя ни дава и няколко формули, които мажем да използваме при житейски затруднения: „Господи, научи ме да се сливам с тайната на Любовта!”; „Господи, научи ме да разбирам езика на невидимия свят.”; „Господи, помогни ми за решим заедно  този конкретен въпрос.”

Молитвите и формулите, предложени от Учителя Петър Дънов, са откровения на неговата велика същност, послания от лоното на Всевишния. Казва,че  формулата е енергиен ключ, докато молитвата е енергиен път. С ключа сме в състояние да отключим незабавно всяка заключена врата. Добре е те да се съчетаванат в едно мощно цяло. А молитвата действа в по-голям интервал от време. „Добрата молитва” съединява в духовно-енергийно единство материалния, духовния и Божествения свят. Молитвата е храна за душата, нейна насъщна потребност, пътека, по която се изкачваме от действителността на ежедневието към неизбродимите простори на неугасващата светлина на Сътворението, към владенията на Духа. 

Молитвите и формулите, оставени ни от Учителя, представляват по същността си енерго-информационно взаимодействие с духовната реалност, форми на общуване с Бога и разумните същества във Вселената.Те изграждат незрими мостове, по които се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството. Те са зов на човешката душа към Бога, „дишането на душата”. Ето някои от тях, които е добре да знаем наизуст и често да си припомняме:
„В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.”
„Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.”
„Мислите определят съдържанието на човека, а постъпките му - неговата цена и устой.”
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.”
„Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг.”
„Вашата задача не е да изправите света - това е задача на Бога; вашата задача е да изправите самите себе си.”
„Истината свети със собствена светлина.”
„Знанието възгордява, любовта назидава.”
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Исуса. Духът не угасяйте!”
„Бог е Любов - Вечна и Неизменна. Ние, които сме плод на тази Любов, нека се познаем като братя.“
„Ще се нареди, ще се нареди, ще се нареди  - така,  както ние не знаем. Ще се нареди, ще се нареди, ще се нареди - така, както никой не знае. Ще се нареди, ще се нареди, ще се нареди така, както Бог пожелае.”

За подпомагане идването на Царството Божие в душите ни и на Земята, Учителя препоръчва „Добрата молитва”, някои формули и молитвата на „Свещената Чистота”: „Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето Лице според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето Лице - дар за нашите души.Ние очистихме устата си и славата Ти изпълни говора ни. Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето Име и приемаме великата радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимото желание да работим за славата на Твоето свято Име, да носим великите Ти мисли по целия свят. Очистил Си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради милостта Си, която само в Тебе обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие. Да носим образа на Любовта Ти, светлината на Истината, съзвучието на Мъдростта Ти, основата на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда.Амин! 

За Петър Дънов правилната мисъл е тази, която отговаря най-адекватно на всяка житейска ситуация, която е посята в съзнанието от разумните същества, населяващи духовната вселена и са ангажирани с развитието на земното човечество. Може и да е възприета директно от обителите на Божественото.Тя притежава огромен потенциал, който може да бъде използван както за съзидание, така и за разрушение. Мисълта е най-мощната творческа сила в Космоса, чрез нея изграждаме собствения си свят - тя може да ни издигне в рая или да ни провали в бездните на ада. Целият свят, който познаваме, представлява една въплътена мисъл на Твореца-Бог. И тъй като ние, човеците, сме сътворени по образ и подобие на Бога, то обладаваме и същата способност да творим чрез мисълта си, но в несравнимо по-малки мащаби. Мисълта лежи в основата и на цялата ни жизнена изява. И думите, и действията ни, са резултат от мислите ни, превърнати в дела. С мислите си можем да се лекуваме или да се поддаваме на отрицателни външни въздействия. С мислите си бихме могли да съграждаме непробиваема за агресори от всякакво естество енергийна защита.
Петър Дънов отстоява и нови принципи за образователната система не само у нас, но и навсякъде по света. Дава ни и метода на малките стъпки, който води към все по-големи постижения, чрез който всеки човек може да изпита себе си - докъде може да стигне. Най-същественият елемент в тях е разглеждането на обучаващите се като същества с неповторима индивидуалност, от което произтича и необходимостта от индивидуален подход към всеки от тях. Тя трябва да открива, насърчава, развива творческия потенциал у децата и младежите, техните лични качества и способности, да насърчава самостоятелното мислене, а не приемането наготово на хиляди предъвквани през вековете и нерядко остарели знания и наставления. За всяка възраст той препоръчва на какво да се наблегне в образователния процес и в личното общуване. Смята, че бразователната реформа в нашата страна вече е назряла като потребност на равнището на общественото ни развитие. Тя изисква активна позиция от страна на родителите и всички здравомислещи българи, както и подготовка на преподаватели, които да въвеждат успешно принципите на Учителя Петър Дънов в рамките на образователната система във всичките й нива.
В нея трябва широко и прецизно да залегне и музиката, която е нещо като дреха на Духа, като съединително звено между ангелските и човешките светове. Също и песента - като най-сложното изкуство на ангелите, като проявление на Любовта в душите ни, което събужда, изгражда характера ни. Да има място и за класическата музика, която има и лечебни свойства. Дънов разглежда музиката като особено важно възпитателно средство, като фундамент за изграждане на фино естетическо чувство, оценка на красивото и ценното в живота. Но най-висшият предел на музиката е молитвата. Тихото пеене, казва той, произхожда от Божествения свят, а силното пеене - от физическия свят. Сега в нашата епоха започва да се осъществява постепенно обединяване на характеристиките на източната и западната музика. Учителя Петър Дънов създава между 150 и 200 композиции, наречени от него „окултни упражнения”. Облагородява редица български народни песни - освобождава ги от мрачните елементи в тях и им придава ново звучене, изпълнено с оптимизъм и вяра в бъдещето.Дава задълбочени тълкувания на степените в гамата. Подчертава, че истинското пеене трябва да включва три елемента: разумната Любов, даващата широта и простор на гласа; вяра, както и надеждата,че изпятото може да се реализира. Изтъква, че човешката мисъл е построена по законите на музиката. Препоръчва най-вече духовната и класическата музика.

Освен че ще дойде епохата на любовта, Учителя е твърдял, че България е духовен център с планетарно значение, а София ще се превърне в Новия Йерусалим, който ще има ролята духовно да пробуди нашата нация и цялото човечество. Предвижда също създаването на Европейския съюз в годините преди Втората световна война, когато никой дори и не би помислил за изграждане на такава структура, който в бъдеще ще обедини народите върху основата на запазването идентичността и пълното равноправие. Нарича го по примера на държавата отвъд Атлантическия океан „Европейски съединени щати”.

Извайва облика на човека на бъдещето - освободен от низките си страсти и животинското в природата си, отнасящ се с разбиране, уважение и обич към ближния и към природата. 
Петър Дънов обяснява защо се активира днес т.н. „зло“ и защо реагираме на него по един неадекватен начин. Казва, че злото никога не възниква самоцелно, а винаги е следствие от наша грешка, от престъпване на Божия закон и нарушаване на всемирната хармония. Затова е напълно съвместимо с принципа на Божията Любов, понеже се явява наш чудесен учител. Но по-голямата част от уроците в земното училище усвояваме по линия на отрицателния опит, а по-малката - по линия на положителния. Бог би могъл да унищожи злото само за един миг, но го допуска, за да бъде фон, на който да изпъква доброто, и да ни помага в случаите, когато не разбираме и не прилагаме средствата на доброто. Затова, трябва да посрещаме спокойно злото, тъй като ние сме го предизвикали и последствията му целят да научим нещо, което ни е нужно. Предричал  е също, че и кармата един ден ще прерасне в дихарма, която е нейна противоположност.

Докато при кармата има разплащане за направеното от нас зло, възмездие за нарушаване на някой от Божиите закони, при нея има възнаграждаване за спазването на тези закони, за извършеното добро. Докато при кармата изплащаме дълг, при дихармата получаваме даровете на разумния живот. Но кармата може да прерасне в дихарма само при един напълно осъзнат човек, който изцяло е съединил своята воля с Божията, никога не нарушава Неговите закони и пълноценно изпълнява своето предназначение, според Неговия план за Вселената и Земята.
Този процес, обаче е дълъг и целокупното човечество може да го извърви едва в зрелия стадий на Шестата коренна раса, когато ангелското начало у човека ще надделее окончателно над низшата му природа. Учителя казва, че вече настъпва периодът на новата култура на Шестата коренна раса, която ще победи чрез музиката. А нашато пророчица Ванга твърди, че всичко, дадено от Учителя ще се приложи и ще стане неразделна част от битието ни.  Ще покрие като бял цвят Земята и ще донесе спасение за всички хора.

Лияна Фероли